Всяка година около 1 милион души в света слагат сами край на живота си. Подобен инцидент разтърсва съществуването на едно семейство на 40 секунди. Срещу всеки човек, който е сложил край на живота си, още 20 правят неуспешни опити за това. Според изследване на Евростат 60 хиляди жители на ЕС са се самоубили през 2006 г., като съотношението мъже-жени е 3:1. Десет пъти е по-голяма вероятността човек да загине от самоубийство, отколкото да умре при заразяване от ХИВ. То засяга не само хората в зряла и напреднала възраст, но и децата до 14 години - един малчуган губи живота си на всеки 48 часа. Най-често опити за самоубийство се правят в развиващите се азиатски държави. В ЕС честотата е най-голяма в Литва - 29,9%, Унгария - 23,2%, Финландия и Словения. Най-малко се отчетени в Кипър, Гърция и Малта. България се намира в средата.
У нас край на живота си от началото на годината досега са сложили 337 души, общо опитите за самоубийство са били 1387. По-често посягат жените - 737 пъти. Техните опити обаче по-рядко завършват трагично - 69 случая. В същото време от 316 опита за самоубийство при мъжете 268 са били успешни. Според специалистите тези данни не са представителни за страната ни. Реално броят на трагичните инциденти е много по-голям, но не се отчита, смята д-р Христо ХИНКОВ, зам.-директор на Националния център за опазване на общественото здраве. За сравнение - през 1996 г. смъртността от самоубийства у нас е била 21/100 000 души, през 2008 г. е стигнала до 12/100 000.
Причините за самоубийствата са комплексни - социални, психологични и биологични, обясни проф. Вихра МИЛАНОВА, национален консултант по психиатрия. Само една трета от инцидентите се дължат на психично разстройство като депресия или шизофрения. Рискови фактори са кризи вследствие на стрес, тежко заболяване - онкологични или неврологични проблеми, състояния на хронична болка. Значение за самоубийствата имат редица социални фактори и ситуации, с които някои се справят по-трудно от други - загуба на близки, раздяла, преживели насилие или сексуална злоупотреба. Влияние оказва дори времето и сезоните. Суицидният риск се увеличава в сутрешните часове на пролетта и есента. По отношение на професията най-често посягат на живота си лекарите.
Според проф. Миланова важен фактор за по-добра превенция в България е борбата със стигмата, т.е. преодоляването на страха, че си имал контакт с психиатричните служби. Необходимо е разпознаване на депресията в различните групи хора - например жените след раждане от първия до третия месец; подобряване на контакта между лекаря и пациента. „Трябва да има екипи, които да преценяват дали постъпилите случаи по спешност се касаят за опит за самоубийство или за битов инцидент. Също така няма клинична пътека. Следователно една голяма част от диагностиката потъва, класифицира се по друг начин и съобразно изискванията на здравната каса“, обясни д-р Хинков. Той допълни, че у нас действа Национална програма за превенция на самоубийствените опити, приета през 2001 година. Тя задължава РИОКОЗ да предоставя текуща информация относно случаите, проявили такива намерения. За съжаление статистиката не е пълна - в световен мащаб съотношението между опитите и самоубийствата е 10:1, а в България 4:1. Това показва, че има голям процент скрита болестност.
Твърде често българските специалисти срещат проблеми в работата си. Недостатъчно доброто финансиране на психиатричната помощ и липсата на координация между различните институции, са едни от основните недостатъци на сегашната система. В Министерство на здравеопазването се създава работна група, която да предложи варианти за решаване на проблемите, каза зам.-здравният министър д-р Валерий МИТРЕВ. В нея ще бъдат поканени за участие и експерти от Министерството на труда и социалната политика. Освен това ще се възстанови работата на Националния съвет по психично здраве към МЗ. В него участват представители на различни ведомства, сред които Министерството на труда и социалната политика, МВР, лечебни заведения и неправителствени организации.
Създаването на мобилни екипи от психиатри и психолози, които да помагат на хората в риск по места, е друга от посоките, в които ще работи МЗ. Като пример д-р Митрев даде сформиралия се екип от психолози, начело с проф. Миланова, които са посрещнали оцелелите българи след инцидента в Охридското езеро: „Шокът и ударът настъпва в следващите дни, когато се осъзнае трагедията. Същото обаче се случва във всяко българско семейство, в което се постави диагнозата онкоболен.“
Сред приоритетите на държавната институция са профилирано обучение на медицинските специалисти и създаване на възможности за участие на общопрактикуващи лекари и медици от системата на спешната помощ в подходящи квалификации, за да се установят възможно най-рано пациентите, склонни към самоубийства.
Елица ПАЛОВА
