ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА НИЩОТО
На 19 февруари 1796 г. в САЩ бил издаден първият патент на медицинско изделие. Правото да получава доходи от своето изобретение за цели 14 години получил самоукият лекар от Кънектикът Елиша Пъркинс. От не една година той лекувал пациенти с ревматизъм и всевъзможни възпаления с помощта на две метални пръчки, които „изтегляли” от тялото болестта за сметка на „електрофизическата сила”. Пъркинс твърдял, че неговият прибор е помогнал на повече от пет хиляди болни; чудотворната сила на пръчките била потвърдена от именити доктори и учени от онова време.
Чак след смъртта на изобретателя през 1799 г. известният британски лекар и естествоизпитател Джон Хейгарт провел сляп тест (впрочем също един от първите в историята на медицината) на прибора, изобретен от Пъркинс, и изяснил, че той не оказва никакъв ефект. Но множество болни твърдели, че от въздействието на пръчките им е станало по-добре! Пациентите на Пъркинс се излекували благодарение на ефекта плацебо – едно от най-удивителните явления в медицината.
Авторът на знаменитата статия „Мощното плацебо” - Хенри Бичър, по време на Втората световна война открил, че войниците, на които вместо свършилия морфин инжектирали физиологичен разтвор, въпреки това казвали, че болката си отива.
Най-древното лекарство
Лекари и знахари са използвали плацебо ефекта от незапомнени времена. До епохата на Възраждането по принцип било трудно да се отделят магическите ритуали от работещите методи, така че на практика плацебо били повечето от използваните „лекарства”. Един от бащите основатели и трети президент на САЩ - Томас Джеферсън, писал в своя дневник, че негов познат, изключително успешен доктор, „използвал хлебни топчета, капки оцветена вода и прах от прегорели ядки по-често, отколкото всички други лекарства, взети заедно”.
В клинични изследвания плацебото било включено за първи път през 1938 г. Сътрудници на Университета в Минесота, САЩ, тествали ваксини срещу простуда на студенти. До този момент при изследване на нови лекарства състоянието на пациентите, приемащи препарат, се сравнявало със състоянието на изпитваните, които не получавали никакво лечение. Американските учени се отнасяли към експерименталната и контролната група еднакво, само че студентите от втората група получавали стерилен физиологичен разтвор или хапчета с лактоза, но били убедени, че им дават истинска ваксина. Средството срещу простуда се оказало неефективно, но изпитанията въпреки това се оказали важни: студентите от контролната група в продължение на две години боледували от простуда по-рядко, отколкото преди изследванията!
Постепенно на медиците и учените им станало ясно, че плацебо ефектът не бива да се игнорира при разработката и приложението на нови препарати. През 2013 г. изследователи от Оксфордския и Саутхямптънския университет изяснили, че 97% от британските лекари поне веднъж са предписвали на пациентите си „фалшиви” лекарства. Но как именно захарните топчета или прахчета влияят на здравето, остава неясно и до днес.
Най-често под термина „плацебо” се подразбират
таблетки с някакво безвредно, но съвършено безполезно вещество
Но чудотворен ефект демонстрират също и редица прибори (в това число и когато са изключени), приспособления като металните пръчки на Пъркинс и всевъзможни манипулации, в това число и „лъжливи” операции, когато на пациента под наркоза се прави повърхностен разрез и след това се слагат шевове, но не се провеждат никакви манипулации.
Най-добре плацебото лекува болката. Това усещане е субективно и до голяма степен зависи от възприятието на самия пациент. От многобройни опити експериментатори изяснили, че след приема на „обезболяващи” таблетки или прилагане на плацебо крем изпитваните заявявали, че болката от убождане или слаб токов удар средно е намаляла с една четвърт и дори наполовина. Обичайното главоболие също прекрасно се лекува с плацебо.
Аналгизиращият ефект на плацебото се блокира от налоксона – лекарствено средство, което се свързва с опиоидните рецептори. Това означава, че лъжливите болкоуспокоителни задействат изработката в мозъка на собствени опиати – ендорфини, енкефалини и други. Плацебото влияе на базовите биологични системи, които осигуряват например отговора на болевия синдром. Известни са случаи, когато хората били толкова убедени, че няма да ги боли, че тяхната увереност стигала за провеждане на операция без анестезия.
Пациентите с тревога и депресия реагират на плацебото като на лекарство особено често. При това нерядко на тях им става по-добре просто от самия факт на прегледа, разговора с лекаря, медицинските процедури, пребиваването в болница. В този смисъл бялата престилка, тонометърът и термометърът също са отлични „лекарства”. Значителен плацебо ефект се отбелязва дори при болните от шизофрения, преживяващи остра психоза. Но той почти напълно изчезва при продължително лечение, когато лекарството е призвано да предотврати развитието на следващ болезнен епизод.
Още един недъг, поддаващ се на въздействието на плацебо, е болестта на Паркинсон. В мозъка на болните умират невроните, които произвеждат невромедиатора допамин. В началните стадии на пациентите им става трудно да ходят, ръцете и главата им треперят. Постепенно се развива деменция – старческо слабоумие. Паркинсонизмът е нелечим, но както показали многобройни изследвания, приемът на плацебо подобрява двигателните функции. Ефектът зависи директно от това, доколко лекарят успява да убеди пациента, че препаратът ще му помогне.
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
