За знаменития човеколюбец, лечител и философ Петър Дънов (известен още като Беинса Дуно и Учителя) е писано много и тепърва неговото дело ще се изследва и разпространява у нас и по света. За пръв път чух за него и за неговия пълен с вълшебство лековит танц Паневритмията преди много години, още като ученик, от баща ми Сейко Василев, който като студент е познавал Дънов и е слушал негови лекции през 30-те години на ХХ век в София. Тогава прочетох и една книга от Учителя. Останах и силно впечатлен от разказа на баща ми за ежегодните сборове на български и чуждестранни следовници на Бялото братство на Дънов.
Имах и щастието да видя чудото на Паневритмията на божествено красивата местност високо край „Бъбрека“, едно от Седемте рилски езера. Когато гледах отвисоко големите танцуващи кръгове на облечените в бяло мъже, жени и деца, изведнъж ми дойде сравнението със загадъчните т.нар. „житни кръгове“, очертани в наши дни сред полята на Великобритания и други краища на света. Някои твърдят, че те са дело на извънземни сили. А може би действително има някаква тайнствена божествена или друга космическа връзка между тях? Може би космическото или вселенско послание на тези „житни кръгове“ и кръговете на Бялото братство е общо?
В по-ново време събрах доста материали за Дънов и неговото учение, а като журналист имах шанса да разговарям с негови последователи и изследователи от най-далечни краища на света. Сред тях се откроява знаменитият руски художник, хуманист и общественик Светослав Рьорих, живеещ в Индия, син на величавия художник, писател, пътешественик, изследовател и философ Николай Рьорих. Светослав Рьорих беше голям приятел на България и е бил няколко пъти в нашата страна. Той се интересуваше от делото на Дънов, когото високо уважаваше. Според него баща му Николай също е проявявал интерес и респект към Дънов и неговото Бяло братство. Между високохуманните възгледи на тези двама духовни титани има прилики и най-важната е вярата в силата на човешката доброта и възвишеност. Но това е отделна тема, която по-задълбочено може да се проучи.
В края на 70-те години на ХХ век в разговор в Шри Ланка с прочутия в цял свят Артър Кларк, писател-фантаст, хуманист, изследовател и природозащитник, с приятна изненада разбрах, че той доста знае за Дънов и се интересува от неговите теории и практики. От Кларк научих и за високите оценки на видни личности от Запада за Дънов, включително от Алберт Айнщайн и папа Йоан ХХІІІ. „Тази надарена личност е голям български принос за световния хуманизъм и бъдещия по-одухотворен и по-справедлив световен ред“, каза Артър Кларк.
Подобен интерес към учението на Дънов проявяваше и авторитетния индийски учен проф. Локеш Чандра, с който бяхме близки по време на журналистическия ми престой в Индия. Той пък оприличаваше делото на Дънов с това на великия Махатма Ганди. От проф. Чандра разбрах, че през Втората Световна война в селото на дъновистите „Изгрев“ в края на Борисовата градина в София е живял и индийски журналист, който е писал за Дънов. За съжаление не съм запазил спомен за името му, но знам, че след обявяването на независимостта на Индия е станал виден политик. Интерес към Дънов проявяваше и забележителната Индира Ганди, тогавашен министър-председател на Индия.
А ето и някои известни, малко известни и неизвестни оценки за делото на Дънов от други видни чуждестранни личности. Забележителният американски учен проф. Алберт Айнщайн казва: "Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България и той е Петър Дънов.", възкликва Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение „Оомомото“. През 1926 година Братството установява връзки с „Оомомото“, една от най-влиятелните духовни организации в Япония преди Втората световна война. Най-известният представител на тази школа е Морихей Уешиба - създателят на айкидо. Айкидо се превежда като “Пътят на хармонията” или “Пътят на любовта”. А често определението, което дава Учителят Петър Дънов за своето учение, е "Учението на Любовта".
"В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята е Петър Дънов", възкликва Джузепе Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII. Джузепе Ронкали е представител на Ватикана в България през 1925-1935 г. Тук той се запознава с учението на Дънов. По време на Втората световна война спасява много хора от фашистките репресии и смърт. От 1945 до 1953 г. той е представител на Ватикана в Париж. По същото време там започва своята духовна дейност и Михаил Иванов (основен разпространител на теориите и практиките на Петър Дънов по света). Ронкали става папа Йоан ХХIII през 1958 г. и прави една от най-големите реформи в католицизма. Наричан е: “благият папа” и “добрият папа''. До края на живота си остава добър приятел на България.
Има доказателства, че еврейският равин Даниел Цион има много добро отношение към Петър Дънов. При техни срещи двамата разискват проблеми, отнасящи се до моралното развитие на хората по света и най-вече - в България. По време на Втората световна война Даниел Цион и група от видни български евреи идват при Учителя с молба да пази скъпоценностите на Софийската синагога, докато свърши войната. След края на войната евреите си ги получават обратно, без никакви липси.
Има сведения, че великият руски писател и хуманист Лев Толстой и Петър Дънов са поддържали писмена връзка. Човеколюбието, стремежът към възвишен природообразен живот, високата оценка на каузата на славяните са само някои характеристики, които сближават учението на Дънов и учението на Толстой, наречено толстоизъм. Но те се развиват независимо едно от друго.
Стремеж към по-задълбочено изучаване на учението на Дънов в наши дни проявява и световно известният японски учен проф. Масару Емото, изследовател на водата и направил уникални открития за нея. Известно е, че Учителят в своето учение величае водата като жива, така както я определя и проф. Емото по-късно. През 2008 г. проф. Емото (бел. ред. - „Лечител“ неколкократно е писал за него) посети България и отиде на събора в Рила, за да види този източник на енергия, каквото е масовото изпълнение на Паневритмията с желание да изучи нейните движения. Според него знаменателно е, че тази витализираща гимнастика придружена от чудодейна музика, молитви и песни се играе край езеро. Известно е, че Рила означава „Планината, която дава вода“.
Малко се знае, че в наши дни поклонник на Петър Дънов е и прочутият моден дизайнер Пако Рабан. Преди няколко години той посети България, поклони са на гроба на Учителя и гледа демонстрация на паневритмични упражнения. После пред френски журналисти е заявил: „Най-общите впечатления от прекрасните ритуали на последователите на Беинса Дуно (Дънов) показват, че става дума за хора вярващи в Бог като всички християни, но християнство, премесено с пречистващото и жизнеутвърждаващото учение на Дънов, което по особен начин кристализира най-хуманното и от останалите вярвания в света.“
Има една българка, за която малцина знаят. Тя е надарена с висок интелект и пропагандира учението на Бялото братство. Казва се Фиола Балман, омъжена е за богат американец и от много години преподава Паневритмия зад океана. През далечната 1938 г. Фиола издава в България със свои средства учебник по Паневритмия. Три години по-късно отново влага средства за цветно издание на уникалните танцови стъпки в САЩ. Докъм средата на 2010 г. се знаеше, че тази жизнена жена, вече на 90 години, продължава да преподава стъпките на оздравителната за духа и тялото Паневритмия.
Знае се също от малцина и за една друга дейна последователка и пропагандаторка на Дънов. Това е красивата чехкиня Ярмела Менцелова, балерина и ученичка на прочутата американска прима балерина Айседора Дънкан. Ярмела е била омъжена за българин и живеела в България. Тя е обучавала хора на различни паневритмични движения и ги е показвала грациозно на масовите събори в Рила.
Веселин СЕЙКОВ
Пълния текст може да прочетете на стр.10-11 от новия бр. 32 на в. "Лечител".
