Ако паметта ви започва да изневерява, не се отчайвайте, има добри новини за вас – след изследване учените са стигнали до извода, че с напредването на възрастта човек не губи своята памет, а само временно няма достъп до някои нейни сектори. Това се дължи на нефункциониращи нормално в момента нервни мозъчни връзки. Изследванията са показали също така, че някои промени в начина на живот и хранене могат да помогнат за възстановяването на тези увредени връзки, както и изцяло да предотвратят случаите на забравяне. Ето кои са петте най-важни навика, които трябва да придобиете, за да нямате проблеми с паметта.
Не се лишавайте от кофеин и шоколад!
Специалистите твърдят, че малко кофеин и шоколад всеки ден прави по-лесно припомнянето на нещата, които знаем. Само че трябва внимателно да подбирате източниците на тези вещества. Кофеинът от черния или зеления чай е за предпочитане пред кафето. Но не пийте чая с мляко, защото то пречи за усвояването на полезните антиоксиданти, съдържащи се в ароматната напитка. Когато купувате шоколад пък, избирайте такъв, който съдържа поне 60 на сто какао. Учените посочват също, че натуралният шоколад съдържа повече полезни вещества, наречени процианидини, които предпазват от отрицателните последствия от оксидацията и възпалителните процеси в организма и в частност в мозъка. Други изследователи смятат, че същите активни съставки водят и до по-добро оросяване на мозъка, което от своя страна ускорява мозъчната дейност. (Бел. ред. От какао с много високо качество (от Еквадор, Гана и Панама) са направени испанските шоколади VALOR. А екстракт от зелен чай, богат на епигалокатехин галат, който ефикасно се бори със загубата на паметта, се съдържа в новия финландски продукт Превесан.)
Яжте само полезни мазнини!
Ежедневните количества мазнини от храната, която поглъщаме, са незаменимо гориво за нашия мозък. Но и в този случай, както при избора на кофеин и шоколад, трябва внимателно да подбираме какви мазнини ядем! Според всички досегашни клинични изследвания, най-полезни за когнитивните ни способности са т.нар. омега-3 мастни киселини, съдържащи се в тлъстата студеноводна океанска риба, лененото семе, рибеното масло и маслото от канола, соевите продукти и орехите. Според специалистите по диетология най-доброто решение на “мастния проблем” е да свикнете да ядете по 120-130 г риба (тон, сардини, скумрия, сьомга) четири пъти седмично. От друга страна, трябва на всяка цена да се избягват т.нар. трансмазнини (хидрогенирани мазнини), съдържащи се в чипса, пържените картофки и готовите сладки и соленки, приготвени с маргарин или с други некачествени (наситени) мазнини. Освен че стесняват кръвоносните съдове в мозъка (и пречат на нормалното кръвоснабдяване), тези мазнини понижават и нивото на добрия холестерол, който ни предпазва от запушване на жизненоважни артерии. (Бел. ред. Много богат източник на ненаситените омега-3 и омега-6 мастни киселини е маслото от ленено семе НеоЛинум.)
Не оставяйте мозъка си да мързелува!
Според научните изследвания, колкото повече са интелектуалните предизвикателства пред мозъка, толкова по-зает е той и това стимулира когнитивните способности като цяло и до най-дълбока старост. Не се отчайвайте обаче, ако работата ви е далеч от интелектуалната. Дори и при най-сивото трудово ежедневие можете да си изберете някакво компенсиращо хоби, което добре да раздвижва ума ви. Дори решаването на кръстословици или четенето могат да свършат тази работа. На учените не им е съвсем ясно точно по какъв начин интелектуалните занимания поддържат паметта свежа, но се предполага, че честото използване на голяма част от изградените вече нервно-мозъчни връзки и непрекъснатото създаване на нови такива не позволяват на дегенеративните процеси в мозъка да увреждат непоправимо тези неврони, които осъществяват необходимите на паметта връзки. Според други хипотези, стареенето води до невъзвратими загуби и в областта на когнитивните способности, но непрекъснатите интелектуални занимания карат мозъка непрекъснато да създава нови нервни връзки, които заместват изхабените стари. Според казаното по-горе излиза, че хобито ви трябва да развива области от мозъка, които не натоварвате обичайно по време на работа. Така спектърът на поддържаните във “висока бойна готовност” сфери на мозъка ще бъдат възможно най-много. Например, ако сте научен работник, е най-добре у дома да се занимавате с музика, рисуване или да опознавате природата.
Превод от английски
Деяна ИВАНОВА
Пълния текст четете на страница 10 от печатното издание.
