Брой: 3, 20 януари 2022 - ДАЛАКЪТ

При първа по рода си операция в света на 57-годишен пациент с терминално сърдечно заболяване успешно беше трансплантирано сърце от генно модифицирано прасе. Три дни по-късно пациентът продължава да се чувства добре. Трансплантацията е дело на екип от Медицинския център на Мерилендския университет (UMMC) в САЩ. Тя е първата, която демонстрира, че генно модифицирано сърце от животно може да функционира в човешкото тяло, без да бъде отхвърлено веднага.
Пациентът, Дейвид Бенет, ще бъде внимателно следен през следващите седмици и месеци, за да се определи дали трансплантацията носи животоспасяващи ползи. Преди това той бил обявен за негоден да получи конвенционална сърдечна трансплантация в UMMC и още няколко водещи центъра за трансплантация, които разгледали неговите медицински данни.
„Трябваше или да умра, или да си направя тази трансплантация. Аз искам да живея. Знам, че това е изстрел в тъмното, но е последният ми шанс - каза Бенет ден преди операцията. Той бил прикован на болнично легло през последните няколко месеца. - Нямам търпение да стана от леглото, след като се възстановя.“
Агенцията по храните и лекарствата (FDA) в САЩ дала спешно одобрение за трансплантацията навръх Нова година с надеждата да се спаси животът на пациента, който вече нямал други опции.
„Това беше първа по рода си операция и ни доближава с една крачка към разрешаването на кризата с недостига на органи. Просто няма достатъчно сърца от човешки донори, за да посрещнат нуждите на дългия списък от потенциални реципиенти – каза хирургът проф. д-р Бартли П. Грифит, който извършил трансплантацията. - Процедираме предпазливо, но също така сме оптимисти, че тази първа в света операция ще предложи важен нов избор на пациентите в бъдеще.“
Около 110 000 американци в момента чакат за трансплантация на орган, а над 6000 умират ежегодно, преди да могат да получат такъв, сочат данни на правителството. Трансплантацията на органи от животни, известна като ксенотрансплантация, потенциално може да спаси животи, но носи уникален набор от рискове, в това число възможността да задейства опасна имунна реакция, която да доведе до незабавно отхвърляне на органа с потенциално смъртоносен изход за пациента.
Ксенотранспланти за първи път бяха изпробвани през 80-те години, но почти напълно бяха изоставени след печално известния случай на Стефани Фей Боклер (позната като бебето Фей) в университета Лома Линда в Калифорния. Родена с летално сърдечно състояние, тя получи трансплантация на сърце от павиан на 11-дневна възраст и почина по-малко от месец след това поради отхвърляне на чуждия орган от имунната система. От много години обаче сърдечни клапи от прасета се използват успешно за замяна на клапите при хора.
Преди да получи трансплантацията, пациентът г-н Бенет бил напълно информиран за рисковете и за това, че процедурата е експериментална и с неизвестни рискове и ползи. Той бил хоспитализиран шест седмици по-рано с животозастрашаваща аритмия и бил свързан към сърдечно-белодробна байпас машина, наречена екстракорпорална (извънтелесна) мембранна оксигенация (ЕКМО), за да го поддържа жив. Освен, че бил неподходящ за включване в списъка за трансплантации, той не можел да получи и изкуствено сърце заради аритмията си.
Към органите от генно модифицирани прасета е насочена голяма част от изследванията в областта на ксенотрансплантацията, отчасти поради физиологичните сходства на прасетата с човешките и нечовешките примати. Три гена, отговорни за бързото, опосредствано от антитела отхвърляне на свинските органи от хората, били елиминирани при прасето донор, а шест човешки гена, отговорни за приемането на сърцето от прасе от имунната система, били включени в генома на животното. И накрая един допълнителен ген при прасето бил деактивиран, за да се предотврати прекомерният растеж на свинската сърдечна тъкан, което прави общо 10 уникални генни модификации при прасето донор.