Сърдечносъдовите болести са едни от най-погрешно диагностираните и лекувани състояния в медицината. Всъщност има доказателства, че консумацията на холестерол и наситени мазнини не повишава нивата на холестерола в кръвта при преобладаващата част от хората.
В тази статия ще развенчаем мита, че високият холестерол в кръвта е причината за сърдечните болести.
Част от объркването по отношение на холестерола и ролята му при сърдечносъдовите болести е предизвикано от неточната терминология. Така че, преди да обясним защо високият холестерол не е в основата на тези заболявания, трябва да разгледаме някои основни положения.
Холестеролът технически не е мазнина, а по-скоро се класифицира като стерол, който представлява комбинация от стероид и алкохол. От решаващо значение е да разберете, че нямате „ниво на холестерола“ в кръвта си. Холестеролът е мастноразтворим, а кръвта е съставена основно от вода. За да може той да бъде транспортиран от нея, се налага да бъде пренасян от специални белтъци, наречени липопротеини. Те се класифицират в зависимост от плътността си, като два от най-важните за сърдечносъдовите болести са липопротеинът с ниска плътност (LDL) и липопротеинът с висока плътност (HDL).
Тъй като това може да е много объркващо, нека да използваме аналогия за по-голяма яснота. Представете си, че кръвообращението ви е магистрала. Липопротеините са колите, които превозват холестерола и мазнините из тялото ви, а холестеролът и мазнините са съответно пътниците в колите. Учените вярваха, че броят на пътниците в колата (т.е. концентрацията на холестерола в LDL частицата) е движещият фактор за развитието на сърдечни заболявания. Но по-скорошни изследвания демонстрираха, че по всяка вероятност най-важен е броят на колите на пътя.
Коронарните артерии по същество са кухи тръби, а ендотелът (вътрешната обвивка) на артерията е много тънък – дебелината му е само една клетка. Кръвта, пренасяща липопротеините като LDL, е в постоянен контакт с ендотелната обвивка. Как става така, че LDL частицата напуска кръвта, прониква в ендотела и навлиза в стената на артерията? Ако се върнем на нашата аналогия, колкото повече коли има на пътя, толкова по-вероятно е някои от тях да се „блъснат“ в крехката обвивка на артерията. Определящият фактор не е броят на пътниците (холестеролът), возещи се в колите, а броят на колите на магистралата.
Значението на това от гледна точка определяне на риска от сърдечни заболявания е голямо. Когато отидете в лабораторията да изследвате холестерола си, там ще измерят общия, LDL и HDL холестерола. Това показва концентрацията на холестерола (пътниците) в липопротеините (колите), което не е движещият фактор за образуването на артериални плаки и сърдечносъдовите болести.
Вместо това би трябвало да се измерва броят на LDL частиците в кръвта ви.
Нивата на LDL холестерола и броят на LDL частиците често пъти си съответстват (т.е. когато едното е високо, и другото е високо, и обратното) и вероятно затова при наблюденията се установява връзка между LDL холестерола и сърдечните болести. В тези случаи повишеният LDL холестерол е по-скоро косвен индикатор за повишения брой на LDL частиците. Те обаче могат и да се разминават, или казано с прости думи, възможно е да имаме нормален или даже нисък холестерол, но висок брой на LDL частиците. Ако при такъв човек бъде измерван единствено холестеролът, а не броят на частиците, той ще бъде подведен да вярва, че има нисък риск от сърдечни заболявания. Нещо по-лошо – пациентите, при които най-често се наблюдава такава картина, са измежду тези с най-висок риск: страдащите от метаболитен синдром или напълно развит диабет от втори тип. Колкото повече от компонентите на метаболитния синдром са налице – коремно затлъстяване, хипертония, инсулинова резистентност, високи триглицериди и нисък HDL холестерол, толкова по-вероятно е броят на LDL частиците да е повишен.
От друга страна, пациентите с висок LDL холестерол и нисък брой на LDL частиците не са застрашени от сърдечни заболявания. В действителност изследванията показват, че при тях рискът е дори по-нисък, отколкото при хората с нисък LDL холестерол и нисък брой на LDL частиците. При все това те често са лекувани със статини или други понижаващи холестерола лекарства, тъй като лекарят е проверил само LDL холестерола и не е измерил броя на LDL частиците. Това е обезпокоително по две причини. Първо, статините не са безопасни. И второ, изследвания предполагат, че
ниският холестерол може да увеличи риска от смърт, особено при жените и старите хора.
Едно проучване на 52 000 норвежци показа, че жените с общ холестерол под 195 мг/дл имат по-висок риск от смърт в сравнение с другите над тази граница. А изследване, което беше публикувано в сп. American Journal of Medicine, установи, че хората над 70-годишна възраст с холестерол под 160 мг/дл са два пъти по-застрашени от смърт, отколкото техните връстници с нива между 160 и 199 мг/дл. Ниският холестерол се свързва и с увеличен риск от болести, особено психични и мозъчни. Така например:
* Изследване, което беше публикувано в сп. Journal of Psychiatric Research, откри, че мъжете с ниски нива на общия холестерол имат 7 пъти по-голям риск от преждевременна смърт от неестествени причини като самоубийство или инциденти в сравнение с другите участници.
* Проучване, което беше публикувано в сп. The Lancet през 1993 година, установи, че депресията се среща 3 пъти по-често при мъжете над 70-годишна възраст с нисък холестерол, отколкото при тези с нормален и висок холестерол.
* Шведско изследване разкри, че жените с най-ниски равнища на холестерола страдат от значително повече депресивни симптоми от другите участнички.
* Доклад в сп. Neurology показа, че ниският холестерол е свързан с повишен риск от деменция.
* Проучване, което беше публикувано в сп. European Journal of Internal Medicine, свърза ниския холестерол с болестта на Алцхаймер.
Важно е да отбележим, че всички тези изследвания са се основавали на наблюдение, поради което не доказват, че именно ниският холестерол е бил причината за увеличения риск от смърт или заболявания. Възможно е например тези пациенти да са имали друго състояние, на което се дължи както ниският холестерол, така и повишеният риск от болест или смърт. Но като имаме предвид онова, което знаем за важните функции на холестерола в тялото, определено е възможно ниският холестерол да допринася пряко за тези проблеми.
Преди да завършим, бихме искали да подчертаем, че макар и броят на LDL частиците да е по-добър маркер за сърдечни болести от нивото на LDL холестерола, той все пак е само това – маркер.
Маркерът не е заболяване, а рисков фактор за такова.
Наличието на рисков фактор не гарантира, че ще развиете въпросната болест – то просто повишава вероятността за това. Все още има някои пропуски в знанията ни за броя на LDL частиците и ползата от тяхното измерване в клинични условия. Например:
* Представете си двама души с брой на LDL частиците над 2000, което ги поставя в най-рисковата група. Лицето А съблюдава здравословна палеодиета и начин на живот, спи достатъчно, контролира стреса и няма други съществени фактори за сърдечни болести. Лицето Б се храни със стандартната американска диета, не спортува, не си доспива, стресирано е и има няколко други рискови фактора за заболявания на сърцето. Логиката ни диктува, че лицето А ще има много по-нисък риск от такива болести от лицето Б, но няма сравнителни данни, които да измерят количествено разликата в риска, и е малко вероятно някога да бъде проведено такова изследване. (Кой би платил за него?)
* Представете си двама души, които спазват здравословна палеодиета и начин на живот. Лицето В няма конвенционални фактори за сърдечни болести. Лицето Г също, но има брой на LDL частиците над 2000. Логиката тук диктува, че лицето Г е с по-висок риск от лицето В, но отново не разполагаме с действителни данни за количествено определяне на разликата в риска.
Сърдечните болести са сложен, многофакторен процес. Вероятността да претърпим сърдечен удар зависи от множество фактори, в това число генетика, хранене, начин на живот и жизнена среда. Броят на LDL частиците не е единственият рисков фактор, който трябва да се взима под внимание, но доказателствата сочат, че той предсказва риска от сърдечни заболявания много по-добре от LDL или общия холестерол и, изглежда, е един от по-добрите маркери, с които разполагаме до този момент.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
