12 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С НЕГО
ДЕПРЕСИЯТА ПОВИШАВА РИСКА ОТ РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА
Артритът е коварно заболяване, от което страдат 7% от цялото човечество. Тази патология има автоимунен характер и за съжаление медиците са единодушни, че артритът е нелечим.
Артритите, такива като ревматоидния, реактивния, псориатичния и някои други, се отнасят към болестите, които продължават с години, много лошо се поддават на лечение и изключително изтощават болния.
При повечето артрити настъпва възпаление на ставите, съпровождано от тяхното подуване, почервеняване и силни болки, които не преминават дори в покой (а понякога и усилващи се през нощта). Но най-главното е, че измененията в организма при някои артрити влияят отрицателно не само на самите стави, те често предизвикват усложнения във вътрешните органи: сърцето, черния дроб, стомаха, белите дробове и др. Такива усложнения могат в редица случаи дори да представляват сериозна заплаха за живота на болния.
Повечето разновидности артрити и по-конкретно ревматоидният артрит се отнасят към автоимунните заболявания. Т.е. независимо от „стартовите обстоятелства”, провокирали началото на болестта, при ревматоидния артрит винаги настъпва нарушение в имунната система.
В резултат на това имунните клетки лимфоцити, които трябва да разпознават и унищожават нахлулите в организма нашественици (бактерии, вируси и т.н.), по някакви причини се „отклоняват от курса” и възприемат като врагове клетките на своя роден организъм. Те атакуват собствените стави така, сякаш са разпознали в клетките на ставите чужди агенти (в частност те отделят особени вещества – медиатори на възпалението, които проникват в атакуваната става и предизвикват гибелта на много клетки). При това продължават да вършат своето пагубно дело години наред – дори тогава, когато няма никакъв чужд материал в ставите.
Причините, поради които защитните клетки започват изведнъж да разглеждат като нашественици клетките на родния им организъм, могат да бъдат различни. Понякога автоимунната агресия може да бъде
провокирана от някакво инфекциозно заболяване
или скрита, вяло протичаща инфекция. Например в около 40% от случаите тази болест се предшества от остро респираторно заболяване, грип, ангина или обостряне на хронични инфекциозни заболявания. Както показали последни изследвания, след прекарани инфекции вътре в болните стави могат да остават отделни микроби или вируси, а по-често – техни частички, на които реагират така агресивно рецепторите на имунните клетки.
А според американски изследователи от Университета в Ню Йорк развитието на ревматоидния артрит и чревната флора са свързани. Учените анализирали 114 образци от екскременти на болни от ревматоиден артрит и здрави хора. Оказало се, че ключово звено тук била анаеробната бактерия Prevotella copri. Специалистите открили, че в 75% от образците, взети от хора с артрит, които още не били започнали лечение, се наблюдавала висока концентрация на Prevotella copri.
Изследователите пояснили, че на фона на растежа на популацията на Prevotella copri настъпвало снижение на нивото на полезните бактерии Bacteroides. Само за две седмици Prevotella copri заемала доминиращо положение в червата, потискайки бактериите от род Bacteroides и род Lachnospiraceae. Експертите предполагат, че контролът на микрофлората може да помогне в бъдеще в борбата с артрита.
Сред „провокаторите” на артритните заболявания изследователите
неотдавна включили и антибиотиците.
Съгласно ново изследване в децата, на които били предписвани антибиотици, двойно се увеличавал рискът от развитие на ювенилен артрит в сравнение с децата, които не получават антибиотици.
Изследователите считат, че около половината от курсовете с антибиотици, назначавани на децата при остри респираторни инфекции, не са нужни. Артритът по принцип е болест на възрастните, но около 294 000 деца на възраст до 18 години страдат от артрит или други ревматични заболявания.
Тютюнопушенето също повишава риска от развитие на ревматоиден артрит, при това опасността се запазва в течение на 15 години след отказа от вредния навик, така смятат шведски изследователи от Каролинския институт и Каролинската университетска болница. Специалистите изяснили, че изпушването дори на неголямо количество цигари (от една до седем на ден) удвоява риска от развитие на ревматоиден артрит. Колкото по-дълго пуши човек, толкова по-висок е рискът от развитие на заболяването.
Рядко началото на заболяването се провокира от травма или силно преохлаждане – продължително или еднократно.
Но много по-често артритът се развива
в резултат на силно емоционално сътресение или на фона на тежък стрес.
В много от пациентите болестта започва след болезнени удари на съдбата: уволнение от работа, развод, загуба на близки и т.н., особено ако тези удари са били предшествани от някакви многогодишни съсипващи психиката преживявания. Или ако сътресенията се наслагват на определени особености на характера.
Болшинството клиницисти отдавна вече в една или друга степен са признали ролята на емоциите в развитието на артрита. Още в първата половина на ХХ в. американските изследователи А. Джонсън, Л. Шапиро и Ф. Александър в хода на многобройни изследвания откроили особеностите на характера, които най-често се срещат в болните от артрит. По наблюденията на тези изследователи най-голям риск от заболяване от ревматоиден артрит съществува в жените (мъжете, както е известно, боледуват 4-5 пъти по-рядко), в които поне единият от родителите е бил твърде взискателен и прекалено строг. В резултат, считат американските изследователи, многогодишният родителски натиск с времето води до промяна на характера, поява на навик за дълбоко скриване на собствените емоции и замаскиране на своето раздразнение. От това произтича ключовата особеност на характера, която по мнението на американските изследователи повишава риска от развитие на артрит – излишната емоционална сдържаност, навикът винаги да се държат личните преживявания под контрол и да се крият негативните емоции под маската на подчертано дружелюбие.
Може би в изводите на американските учени има някакво рационално зърно. Но ние все пак добре знаем, че съвсем не всеки сдържан човек, израснал под влиянието на строги родители, боледува от артрит. Иначе от него би боледувало половината население на планетата. И дори на фона на тежък стрес от артрит се разболява далеч не всеки. Очевидно за възникване на артрита освен стрес е необходим още някакъв допълнителен тригерен механизъм.
По наблюдения на медиците ролята на такъв „пусков механизъм” често играе продължително сдържаният гняв,
чувството на вина и ненавист към себе си
за реални или мними постъпки и особено силната (или продължителна) обида, възникваща на фона на хронични огорчения.
При това не е толкова важно на кого се е обидил или ядосал човекът, предразположен към артрит – на родителите, съпруга, децата, приятелите или дори просто „на живота”. Ако присъстват достатъчно силни негативни емоции, то автоматично настъпва ответна реакция от страна на хормоналната система на организма, отделят се стресови хормони и се повишава вероятността от ответна автоимунна реакция (като имунна атака против своите стави). И тази атака се прекратява успешно само в случай, че човек успее да се избави напълно от своята обида.
Във Финландия, в Университета в град Турку, било проведено клинично изследване под ръководството на професора по психиатрия Р. Раймон. Сто жени, боледуващи от ревматоиден артрит, били разделени на 2 сравнително равни групи. В първата група били включени жени, в които развитието на артрит било предшествано от някакви сериозни проблеми, семейни конфликти или неприятности в работата. Много от тези жени в момента на изследването се намирали в състояние на тревога, хронична мъка или депресия. Във втората група (тя между другото била събрана доста трудно) били включени жени, в които в навечерието на заболяването нямало особени психотравмиращи ситуации. По-голямата част от тези жени (от втората група) заболели след прекаран грип или остро респираторно заболяване, или вследствие на преохлаждане.
Двете групи жени били наблюдавани в продължение на няколко години, след което изследователите открили някои интересни обстоятелства. Изяснило се, че в пациентките от първата, „емоционалнопроблемна” група болестта прогресирала много по-бързо, симптомите нараствали стремително, а лекарствата помагали на такива болни много по-малко, отколкото на пациентките от втората група. Нещо повече, ако в живота на тези жени продължавали да се случват някакви неприятности или ако те както и преди се намирали в хронично потиснато състояние, много лекарства предизвиквали в тях непоносимост или проявявали странични ефекти с максимална сила. При това в такива случаи често не помагала даже смяната на лекарствата – новите препарати също нерядко предизвиквали странични реакции. Любопитно е, че в жените от втората, „безпроблемна” група такива усложнения с лекарствата практически не били регистрирани. И като цяло при тях артритът прогресирал много бавно, протичал много по-леко, практически без усложнения. А в половината от жените от тази група настъпвала устойчива ремисия.
Доколкото ревматоидният артрит е тежко системно заболяване, то
съществуват редица трудности с избора на методи за лечение:
те трябва задължително да се подбират индивидуално във всеки случай и е нужно самият подход също да бъде комплексен, с участието на лекари от няколко профила. Няма ясни универсални препоръки и схеми, подходящи за болшинството пациенти. И това само по себе си е удивително! Макар че, ако приемем за отправна точка, че тази болест е психосоматична и самото възникване и протичане е обусловено от индивидуални процеси, протичащи в психиката, то всичко застава на своите места. Този възглед за възникването и развитието на ревматоидния артрит става все по-популярен дори сред традиционните медици, тъй като при съвместната работа с психотерапевти се наблюдава много по-голям ефект от лечението, отколкото при обичайната терапия.
Още Франц Габриел Александър, американски лекар и психоаналитик, който е смятан за един от основоположниците на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология, описал в средата на миналия век типичните психологически портрети на хората, боледуващи от ревматоиден артрит. Според него в патогенезата на това заболяване, т.е. в неговото развитие и протичане много важна роля играят емоционалните фактори. Той отбелязал високата телесна активност на пациентите и тяхната склонност към прекомерен контрол над себе си, своите емоции, своите близки. Доктор Александър свел факторите, водещи до артрит, до 3 групи: несъзнателно възмущение и негодувание вследствие на определени превратности на съдбата; събития, в резултат на които се проявяват враждебност и чувство на вина; сексуални преживявания в моменти на натрапване на гендерната роля.
А как стоят нещата с другите артрити, с неревматоиден произход, свързани ли са те с психологически причини? Първо, съвременната наука предполага, че произходът на всички болести е биопсихосоциален. Т.е. зависи и от генетичната информация, и от вътрешното психологическо състояние (добре известно е, че щастливите хора по-малко боледуват и по-бързо оздравяват), и от социалното обкръжение. Разбира се, не бива да се забравят и външното въздействие, бактериите, травмите, околната среда. Второ, често има възможност да се обърне внимание на факта, че възникването на болки в ставите или гръбначния стълб или тяхното усилване съвпадали по време с психологическа травма или стрес. Трето, начален етап във възникването на артрита често се явяват именно хипертонусът и нееластичността, хроничното напрежение в мускулите, осигуряващи работата на ставите. Тази ригидност при получаване на натоварване, особено нетипично, води до поражение на сухожилията и самите стави.
Какво може да стане причина за хипертонуса?
Веднага трябва да се уточни, че причина може да бъде и банално прекомерно натоварване, когато мускулите просто не успяват да си починат, като например в спортистите, работниците на тежкия физически труд при превишаване на нормативите за нормална работа на мускулите. Но в дадения случай тук става дума за психологическата картина на излишната твърдост и скованост на мускулите.
Излишната, патологична тревога може да доведе до неконструктивни действия и дезадаптивна защита. Човекът с повишена тревожност възприема опасността некоректно, тъй като се опира на лъжливи предпоставки и преувеличава или подценява своите възможности. Освен това човек с повишена тревожност просто е принуден да повишава контрола над всичко, което го заобикаля, и над себе си в това число. Та нали само при тотален контрол въображаемата опасност може да се види, да се почувства по-рано. Но най-главното е, че човек, който се готви да се сражава, да бяга или да застива в неподвижност, неволно напряга своите мускули, не е важно поради какво: спортни състезания, нападение, просто социален контакт, той постоянно се намира в състояние на напрежение и застой на мускулите, тяхната нееластичност. И най-малката работа на мускулите и ставите може да доведе до различни проблеми в зависимост от слабото звено: фибромиалгии (болки при възпаление на мускулната и съединителната тъкан), тендинити (възпаление на сухожилията), а възможно и до артрити, т.е. различни възпаления на ставите и свързващите тъкани.
Клинични изследвания са доказали, че тонусът на мускулатурата в болните от артрит е значително повишен. А връзката между тонуса и тревогата всеки може сам да проследи върху себе си, спомнете си някое тревожно за вас събитие от близкото минало, погледнете на него отново, преживейте го пак, или си представете нещо вълнуващо, което ви предстои в бъдеще, помислете за известно време, а след това обърнете внимание на напрегнатото състояние на своите мускули.
Друга причина за артритите може да бъде постоянното депресивно състояние на човека и неговото прекалено чувство за вина, които често са неразделно свързани помежду си.
При депресия е характерна моторната затормозеност,
т.е. намаляване на количеството движения. Малцина депресирани хора се занимават с физически упражнения. Това води до дегенеративни изменения в мускулите, мускулна дистрофия, а мускулите захранват ставите и костите. Съответно без адекватно физическо натоварване се нарушава процесът на захранване на ставите и свързочния апарат, което отново може да доведе до увреждане на ставите и развитие на артрити.
Тревожно-депресивните състояния често се съпровождат с прекомерен апетит. Той води до наднормено тегло, а то на свой ред увеличава натоварването на ставите. Например увеличение на теглото с 1 кг води до увеличаване на натоварването на коленната става с 4 кг, следователно наблюдава се ускорено износване на коленния хрущял.
Наскоро учени от Университета в Базел и Рурския университет анализирали данните за повече от 14 хиляди души. Оказало се, че най-тясна връзка била установена между депресията и дегенеративните и възпалителните заболявания на ставите като артроза и артирт.
Експертите пояснили, че при подобни възпаления организмът отделя в кръвта и поразените тъкани химически вещества, които предизвикват зачервяване и парене. Настъпва стимулация на нервите, което води до възникване на болеви усещания.
Владимир ЙОНЕВ
Бел. ред. Много добро действие има френският билков Комплекс против артрит и ревматизъм, който виждате на стр. 12, както и прочутата билка Саменто. „Убиец на болката“ е наречена билката Нони. Те, както и куркумата, са мощни противовъзпалителни средства. А за решаване на психичните проблеми помагат продукти като АМАНТИЛА, РЕЛАКСОР ФОРТЕ и СТРЕС КОНТРОЛ .
