Починалият в дома си в Лос Анжелис на деветдесет и седем годишна възраст бивш президент на САЩ Рейгън през последните години от живота си боледува от Алцхаймер. Тъй като мозъчните му клетки загиват, той не е в състояние да разпознае когото и да е. В началото на това заболяване, през 1994 г., той заявява: „Тръгвам към заника на живота си. Надявам се, че няма да бъда непосилна тежест за Нанси“. След това изказване никой не го видя на публично място. Не бе в състояние да разпознава дори Нанси, която бе негова съпруга в продължение на петдесет и две години. Съзнанието му не бе съхранило дори собствената му самоличност. Не можеше да говори, животът му бе низ от пропуски.
Самата Нанси Рейгън подкрепи чрез кампания обещаващите научни проучвания за лечение със стволови клетки. На тази кампания се противопостави единствено правителството на Буш по морални съображения. Защото трансплантацията на стволови клетки е възможна само чрез ликвидиране на развити ембриони.
Сравняван с незалепващата повърхност на тефлона
Тъй като по време на двата си президентски мандата Роналд Рейгън не бе сполетян от нито едно събитие с негативна оценка, той получил прозвището „тефлоновият президент“. Имиджът на този „тефлонов президент“ с нищо не бе нарушен, въпреки скандалното прехвърляне на парите от продажба на оръжие на Иран срещу гражданската война в Никарагуа, хвърлило пръски кал върху славата му, утрояването на бюджетния дефицит и стремежът към установяване на терор в Бейрут.
Смъртта на Рейгън (4.06.2004) върна света в последните дни на студената война. Рейгън, който бе дал прозвището „империя на злото“ на страната на съветите (СССР), я въвлече в ужасяващо по мащабите си превъоръжаване и я принуди да капитулира. За което, разбира се, му помогна и стремежът към реформи на Горбачов.
Окупацията на Виетнам, последвана от скандала Уотъргейт и фиаското на Американското посолство в Техеран сравни със земята гордостта на САЩ. Вече никой американец не смяташе своята нация за велика и не демонстрираше скръб по героите. При такъв обществен климат Роналд Рейгън навлезе в живота на САЩ като търсена и желана личност. Човекът, който бе коментирал мачове по радиото, изпълнител на второстепенни роли в уестърните, се бе издигнал до поста губернатор на Калифорния. По време на президентската си кампания, като член на Републиканската партия, Рейгън заяви: „Ако бъда избран, ще изправя САЩ отново на крака!“
Избран за президент на шестдесет и девет години, Рейгън бе обявен за „президент на САЩ, встъпил в длъжност в най-късна възраст.“ Той бе добронамерен, сърдечен, весел и благодарение на опита си като професионален актьор завладяваше масите, гледайки ги „очи в очи“ по време на своите телевизионни обръщения към нацията.
Доведе СССР до икономически колапс
Роналд Рейгън действително бе един невероятен борец срещу комунизма. Тонът, с който се обръщаше към Москва, бе много твърд. Заявяваше, че съветските лидери са носители на всевъзможна вина към човечеството. Идването на власт на Михаил Горбачов веднага след началото на перестройката бе причина за пет срещи на високо равнище и постави началото на ликвидиране на ядрената надпревара. По време на своето изказване в Берлин през 1989 година Рейгън се обърна към Горбачов: „Време е да изгорите тази стена!“ Впрочем, изгарянето на стената стана на девети октомври 1989 година. В действителност процесът на нейното ликвидиране бе започнал през 1991 година. Изказването на Рейгън, че отбранителният бюджет на САЩ надхвърля един трилион долара, извади Москва от привичното спокойствие. После дойде ред на брожение срещу спътниковата система за отбрана от междуконтинентални балистични ракети, наречени „Космически войни“.
Такъв „щит“ в действителност не бе реализиран, но СССР бе въвлечен в ужасяваща по мащабите си надпревара във въоръжаване. Говорителят на Министерството на външните работи на СССР по време на управлението на Рейгън, Г. Герасимов, по-късно бе заявил следното: „Космическите войни са един от успешните шантажи на Рейгън. Съветският съюз се стремеше да достигне военните разходи на САЩ, но не му достигна икономическа мощ – фалира“.
Ердоган се озова бързо на неговото погребение
В щата Джорджия, САЩ, на среща на Г-8, към която трябваше да се присъедини и Р. Т. Ердоган, стана ясно, че от лидерите се очаква да присъстват на церемонията по посрещане тялото на Рейгън във Вашингтон. Десет години преди това казалият „Тръгвам към заника на живота си“ Рейгън, когато узнава, че е болен от Алцхаймер, щеше да се прости с нацията в сряда и четвъртък. След починалия през 1973 година Л. Джонсън, Рейгън щеше да е първият президент, удостоен с почести от национален мащаб.
Самата погребална церемония трябва да продължи два часа и е насрочена за петък, в Националната катедрала. След нея екскортът с тялото на Рейгън по сценарий трябва да остане в президентската библиотека за кратко тържество, преди ескортът да пренесе тялото до земята на Калифорния. От друга страна, по нареждане на президента Буш, всички държавни служби трябва да спуснат националния флаг за половин час.
Събуждат Буш, за да му предадат вестта
Налага се да събудят Буш, за да му съобщят за смъртта на Рейгън. По това време той се намира в столицата на Франция за шестдесетата годишнина от десанта в Нормандия. Както при всяко негово пребиваване в Париж, Буш се отправя за нощуване към Американското посолство и си ляга рано. Когато пристига вестта за смъртта на Рейгън,часовниците в Париж показват двадесет и един и десет. Секретарят на Белия дом, Анди Гард, предава лично на президента покрусителната вест. Докато слиза към долния етаж със сънени очи, за да направи изявление пред медиите, Буш казва следното: „Това е важен час за Америка. Приключи живота на един голям американец.“ И се връща в леглото си.
Последна фотография
Шести февруари, 2000 година. Рейгън празнува заедно със съпругата си своя осемдесет и девети рожден ден, но вече е пред прага на последната степен на Алцхаймер. Не си спомня дори, че е бил президент. Човекът, провел пет срещи на високо равнище с Горбачов, играе в компанията на съпругата си с детски играчки.
„Отправям молба вече никой да не страда от тази болест“
Съпругата на болния от Алцхаймер Рейгън е изразила желание да подкрепи опитите със стволови клетки, във връзка с което е направила следното изказване: „В своя дълъг път Рони ме заведе до мястото, до което не бих могла да стигна със собствените си сили. Поради това съм взела решение да направя всичко, което е по възможностите ми. Моля Ви да подкрепите опитите със стволови клетки за лечение на болестта на Алцхаймер“.
Как убива болестта на Алцхаймер
Същинската причина за болестта на Алцхаймер, поразила милиони по света, все още е неизвестна, но най-често споменавания по света с нея, е остаряването. Тази болест убива мозъчните клетки, никога не е директен причинител на смъртта, но тъй като с умирането на мозъчните клетки настъпва отслабване на основни системи в човешкото тяло, то реално Алцхаймер замества останалите болести. И причината за смъртта на Рейгън е пневмония. Боледуващите от Алцхаймер достигат последната точка от болестта след трите й степени, като продължителността на живота с това заболяване е 10-20 години.
Бележка на редакцията
Неизвестното за болестта на Алцхаймер
Първо. В научната медицина се цитират десетина рискови фактори за възникване на Алцхаймеровия синдром и други подобни дементивни състояния.
Засега няма установена и общоприета една-единствена причина за развитието на „алцхаймеровата болест“. Изброяват се множество етиологични първопричинители като интоксикация с тежки метали, най-вече алуминий (особено при хемодиализно лечение), черепно-мозъчни травми, наследствени гени и пр.
В действителност всички тези твърдения и заключения са оспорвани и противоречиви, условно или относително верни. Те се разгръщат в сферата на хипотезите и вероятностите. От тези констатации следва безсилието на ортодоксалната медицина да предложи ефикасна терапия на засегнатите от Алцхаймер.
Второ. През 2005 г. с помощта на създадения от него Комплексен метод за оптимално диагностиране, медицинският консултант на в. "Лечител" - Атанас ЦОНКОВ установи, че състоянието определяно като „болест на Алцхаймер“ (по-правилно е да се казва „синдром на Алцхаймер“) се предизвиква най-често от неидентифицирани хронични инфекции и преди всичко от Лаймската бактериална инфекция Борелия бургдорфери.
Трето. Със съвременните стандартни и общоприети диагностични тестове (Елайза, PCR и Уестърн блот) хроничната лаймска инфекция се улавя в едва 1-2 процента, а методът на Цонков доказва нейното наличие в над 90% от случаите.
Това дава и съответните шансове за успешно лекуване на страдащите от Алцхаймер, поне в първите два стадия на боледуването. Лечението се осъществява без синтетични медикаменти, които в случая са и безполезни, и вредни.
Четвърто. Чрез тази бележка „Лечител“ се обръща към любознателните български невролози, психиатри и инфекционисти; към г-жа Нанси Рейгън, към американския посланик в България – Негово превъзходителство посланик Джон Байърли; както и към хората които контактуват със споменатите лица – съдействайте според своите възможности за проверка и евентуално внедряване в здравната практика на диагностичния и терапевтичния метод на Атанас Цонков.
Ние смятаме, че тези методи и опитите за лечение със стволови клетки при Алцхаймер не си противоречат и могат да се съчетават и допълват ползотворно в някои случаи.
Лечителят Цонков е готов да сподели безвъзмездно своите открития и опита си със заинтересовани, компетентни и добронамерени специалисти. Той е убеден, че още сега милиони хора в света могат да се предпазят или да се избавят от това ужасно страдание.
На тази тема очаквайте по-подробна публикация от Атанас Цонков до края на 2007 г.
Телефон за връзка с Атанас Цонков: 953-05-65 (консултациите са безплатни!).
Ако ни пишете до редакцията, адресът е: гр. София 1606, ул. „Св. Иван Рилски“ 24, вх.Б, офис 5, имейл: lechitel@techno-link.com Прилагайте и копие от евентуални досегашни изследвания и епикризи (при диагнози като Алцхаймер, Паркинсон, М.С., А.Л.С., корова атрофия, мозъчно-съдова болест, деменция, генерализирана атеросклероза).
„Лечител“
Из турския печат
