Публикацията в предишния брой на „Лечител“ - САРКОПЕНИЯТА (загубата на мускулна маса, сила и функционалност с напредване на възрастта) притежава редица ценни качества. Те се отнасят до патогенетичния анализ на този дегенеративен процес и опитите той да бъде контролиран чрез едни или други медикаменти и/или природни лечебни продукти.
Основният недостатък на тази академична статия (превод от сп. „Лайф Икстеншън“, автор – Уил Бринк), характерен впрочем и за цялата съвременна конвенционална медицина, е, че тя ни предлага един изцяло симптоматичен подход към проблема „Саркопения“ - както при диагностирането, така и при лечението.
В действителност така са работили лечителите преди Хипократ. Вече 25 века медицината се мъчи да стане наука, за съжаление в повечето случаи - безуспешно. Това важи и в случая със саркопенията.
При такъв недозрял подход, както при диагностирането, така и при лечението, нищо чудно, че терапевтичните резултати са обикновено незадоволителни, скромни или никакви. Какви са аргументите, които обосновават моята теза?
Първо. Саркопенията не е свързана с възрастта загуба на мускулна маса, сила и функционалност! Ако това болестно състояние е обусловено от напредналата възраст, то нямаше да се среща и при пациенти на 20, 30, 40 години! На тази идея ще се върнем по-нататък отново.
Второ. Саркопенията не може да се нарече болест, диагноза или нозологична единица, защото авторът не посочва нейния причинител, така тя се явява по същество един набор от сериозни болестни симптоми, нарушения, смущения, отклонения от нормата. Един синдром – нищо повече. Произходът - неизвестен.
По тази причина в графата „Саркопения“ лесно могат да попаднат и множество други болестни синдроми, които ортодоксалната медицина необосновано брои за болести. Впрочем дотук се провижда и обяснението защо тази медицина е безсилна при лечението на подобни „диагнози“ (искам да кажа – симптоматични диагнози) като: множествена склероза (М.С.), „болест на Паркинсон“, амиотрофична латерална склероза (АЛС) и др.
Трето. Авторът дори не забелязва, че се самоопровергава, когато разсъждава как физическата активност допринася за възникване на саркопения. „Въпреки че в повечето случаи се среща при физически пасивните хора, състоянието ЧЕСТО (подч. - А.Ц.) засяга и онези, които цял живот са останали активни.“
Тоест не „липсата на физическа активност“ причинява саркопения! Тази липса е само един придружаващ или спомагащ фактор за възникване на саркопения. Такива допълнителни фактори, а не причинители, могат да бъдат и някои дисбаланси в диетата, и оксидантния стрес...
Четвърто. Колкото до „неадекватните нива на хормоните“, те са само последица от други, първични болестотворни фактори, а не са първопричинители на саркопенията.
Пето. Авторът Уил Бринк се е докоснал до шифъра на загадката, но поради непознаването му го е отминал – това са бегло споменатите отнемайкъде, съвсем на опашката, „възпалителни процеси“. По-точно възпалителни процеси, предизвикани най-често от инфекциозни агенти, за които официалната медицина все още няма нито надеждни диагностични тестове, нито здрави сетива, нито интелектуална и морална нагласа да ги забележи, изучи и използва в битката за повече здраве.
Позволявам си да кажа, че от юни 2005 г. аз прилагам такъв уникален диагностичен метод и във всеки брой на в. „Лечител“ предлагам безусловно сътрудничество на любознателни учени и клиницисти, но те, изглежда, си имат по-важни цели и дела в живота от развитието на науката и оптималното обгрижване на болните...
Шесто. Едно пояснение. Саркопенията се наблюдава все по-често при по-възрастните (както това се отнася и за Паркинсон, и за Алцхаймер, и остеопорозата, и диабета...) не защото старостта разболява човека, а защото скритите, неразпознати, недиагностирани инфекции прогресират и с годините поразяват все повече органи и системи! Включително и стави, сухожилия, мускули, кости.
Седмо. Авторът на статията Уил Бринк дори пътем не споменава минералния дисбаланс, който в известен смисъл може да бъде и причина, и последица при саркопенията!
Осмо. А и от витамините не само витамин D играе важна роля и при възникването, и при терапията на болестта.
Девето. В заключение – препоръчаните от автора хормонални терапии са по-скоро съвсем непрепоръчителни и рискови, докато различните природни лечебни продукти могат да повлияят благоприятно на страдащите от саркопения.
Хормонозаместващите терапии по принцип са игра с огъня, тоест със здравето, бъдещето, живота на лекувания. Това е валидно особено за терапиите с растежен хормон или с тестостерон. Някаква телевизия дори излъчи оптимистичен репортаж за американска самолечителка, която изглежда силна, свежа, енергична (на 44!) и твърди, че всичко това се дължи на редовната употреба на растежни хормони. Впрочем подобни авантюри могат да предприемат само невежи люде, които не са и чували за късния негативен ефект на редица препарати и субстанции с бърз благоприятен (рекламен, подвеждащ, фатален) ефект. Историята на медицината е изпълнена с поучителни примери в това отношение, но кой да се учи!...
Истинското лечение на такива пациенти, което аз наричам оптимално или етиологично, изисква те първо да се изследват и диагностират цялостно, етиологично (да се хванат не само пораженията от, но и първопричинителите на заболяването), оптимално.
Тогава и лечебните резултати могат да се доближат до или да станат това, което желае и болният, и неговият състрадаващ лечител.
Атанас ЦОНКОВ,
медицински консултант на в. „Лечител“
