Преди 15 години един кабелен инженер направил удивително откритие – че хората, като естествени проводници на електричество, се нуждаят от „заземяване“ подобно на всеки електрически уред.
Инженерът в кабелна телевизия Клинтън Оубър си седял на пейка в парка, когато получил прозрение, за което днес вярва, че било „най-важното здравно откритие на всички времена“. Поддръжниците му със сигурност смятат, че неговото откритие е критично липсващо звено в нашето разбиране за болестите и голям брой случаи на оздравяване, както и няколко изследователски доклада, подкрепят това схващане.
Наблюдението на Оубър било просто. Той забелязал, че повечето минувачи носят спортни обувки или маратонки с гумени подметки – и като кабелен инженер започнал да се чуди дали те не допринасят за епидемията от хронични болести, пречейки на хората да се „заземяват“.
И понеже тялото (което е съставено предимно от вода и минерали) е естествен проводник на електричество, може би имаме нужда от време на време да стабилизираме нашата електрическа система, като се свързваме с отрицателните електрони върху земната повърхност, точно както всеки електроуред трябва да се заземи, за да работи без смущения.
Преди около 16 години, когато получил прозрението си, Оубър страдал от хронична болка в гърба и се нуждаел от медикаменти, за да може да заспива, и от още медикаменти, за да може да се събужда. Той знаел, че заземяването на кабелите пречи на външните сигнали и полета да смущават телевизионното предаване – но можело ли същото нещо да важи и за хората? Дали нашите пластмасови и гумени обувки и нашият живот на закрито, който ни изолира от електроните на земята, не ни оставят незаземени и уязвими на статичното електричество и електромагнитните полета (ЕМП) в обкръжаващата ни среда?
За да изпита теорията си, Оубър „заземил“ собственото си легло, като го обточил с електропроводима лента, за да създаде елементарна електрическа мрежа, и прокарал жица от лентата навън през прозореца до прът, забит в земята. Като легнал в леглото, той знаел, че „като всички кабелни системи, които бях инсталирал, бях заземен“, казва той.
На следващата сутрин се събудил след цяла нощ здрав сън – и то без медикаменти - за пръв път от години.
След още няколко нощи несмущаван и неподпомаган от медикаменти сън, Оубър „заземил“ свой приятел, който му съобщил, че артритната му болка почти изчезнала; последвали още шестима приятели, които също казали, че здравето им се е подобрило значително.
Оубър се опитал да привлече вниманието на лекари и учени към своите открития, но никой не се заинтересувал (а един даже се присмял на ненаучното „откритие“ на един кабелджия), така че той започнал своя собствена откривателска одисея и накрая привлякъл биофизици и доктори.
Заземяването като терапия
Днес „Заземяването“, както той го нарича, започва да се възприема от специалисти по алтернативна медицина в САЩ и негов поддръжник е един изтъкнат кардиолог, д-р Стивън Синатра, който го описва като най-съществения здравен пробив през неговата 35-годишна клинична практика.
Оубър е събрал и голям брой случаи на хора, излекували или подобрили своите „нелечими“ хронични състояния със заземяваща терапия. Той е получил свидетелства на пациенти, както и клинични доказателства, които сочат, че заземяването:
• премахва възпалението, което е причината за над 80 хронични състояния;
• намалява хроничната болка;
• подобрява съня;
• увеличава енергията;
• понижава стреса;
• нормализира биологичните ритми на тялото;
• разрежда кръвта и балансира кръвното налягане;
• облекчава мускулното напрежение и главоболието;
• намалява хормоналните и менструалните симптоми;
• силно ускорява оздравяването и помага за предотвратяване на раните от залежаване;
• ограничава или премахва умората от часовата разлика при пътуване.
Когато Оубър заземил собственото си легло с помощта на жица и прът в земята, той интуитивно бил приложил практика, използвана от древни времена в религиозни общности в Индия.
Джон Грей, автор на бестселъра „Мъжете са от Марс, жените - от Венера“, започнал да ползва „заземено“ легло, докато изучавал медитация в Индия. Вместо да спи на еленова кожа на пода, което той намирал за крайно неудобно, му предложили „постеля, направена с меден материал, свързан с меден прът навън, който бил забит в земята.“
Когато се завърнал в калифорнийския си дом, Грей направил собственото си легло по подобен начин. „По онова време имах болки вследствие бурсит в рамото. Имах ги от 2-3 години. Усещах ги особено, когато се събуждах. Тогава, след като известно време спах на индийските чаршафи, болките изчезнаха.“
...
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
