70% от българските слънцезащитни продукти на пазара не съответстват на UV-фактора, обявен на етикета на опаковката. Около 40% от тях изобщо не отговарят на изискванията за такъв тип козметика. Това алармира проф. Стоянка УЗУНОВА, заместник-директор на НЦООЗ: „Ние сме провели изследване на 35 защитни продукта, които показаха тези стряскащи резултати. От Министерството на здравеопазването до нас достигнаха много оплаквания, подадени в Комисията на потребителите. Причината - използване на козметика, която не ги е предпазила от вредните лъчи на слънцето, напротив - довела е до трайно увреждане на кожата.“ Проф. Узунова обясни още, че, ако в миналото са се предлагали кремове, емулсии или спрейове с UV-фактор 2 или 4, а 15-и или 25-и фактор за защита от вредните лъчи са били високи, то сега трябва да се използва слънцезащитен фактор 50 и 50+. Много често хората бъркат и в начина им на приложение. Необходимо е да се мажат 20-30 минути преди излагане на слънце. По-високият фактор предлага по-надеждна защита, а не възможност за по-дълъг протектиран престой на слънце, т.е. на плажа не трябва да се намажете сутринта и да считате, че това е абсолютно достатъчно за целия ден. Често се нанася и недостатъчно количество. Правилната доза е от 2 мг/кв. см от кожата, а не 0,5 или 1,3 мг/кв. см, което е най-често използваното количество.
НЦООЗ е разработил методология за оценка на слънцезащитните продукти и над 20 собствени валидирани и верифицирани метода за проверка на практическото състояние на UV-филтрите, вложени в козметиката, тяхната стабилност и степен на свързаност с останалите съставки. Вече сe работи и по оригинална ин витро методика, с помощта на която се установява реалната степен на пропускане на UVA и UVB лъчите през нанесения слой от слънцезащитния крем.
Онколози твърдят, че сред бялата раса е нараснала интензивността на кожния рак, както и неговата биологична агресивност. Затова експертите препоръчват ограничаване времето на престой под обедното слънце между 10 и 14 часа. Винаги да се стои на сянка. Някои повърхности, като вода, пясък, бетон, имат способността да отразяват вредните лъчи, което също трябва да се има предвид. Необходимо е да се носи протектиращо облекло, шапка и слънчеви очила. В основата на кожните тумори лежат натрупаните през годините увреждания на кожата и най-вече преекспонирането на слънчевите лъчи в детска възраст.
У нас е проведено изследване на 3 хиляди софийски деца в детските градини и началните училища. Неговата цел е да се определят съществуващите групи на риск от слънчево изгаряне. 4% от малчуганите са със среден, а 79% - с висок риск. Тези данни оповести доц. Стефанка ШПАНГЕНБЕРГ от секцията „Детско и училищно здравеопазване“ при НЦООЗ. Резултатите от изследването набелязаха конкретни мерки, а именно - да се увлекат училищните лекари в протектирането на израстващите. Кожният им статус и степента на риск от изгаряне трябва да се включат в здравните карти на учениците, като училищният лекар трябва да уведоми личния лекар за тях, за да може при евентуален проблем родителите да бъдат насочени навреме към адекватния специалист. Децата със среден и висок риск е необходимо внимателно да бъдат преглеждани и проследявани на годишните профилактични прегледи. Доц. Шпангенберг отчете, че изследването е довело до положителен резултат и сред родителите. 70% от анкетираните майки и бащи са проявили сериозен интерес към слънчевото изгаряне и са спазили дадените им препоръки по отношение на техните деца.
На специално организираното събитие по повод вредните слънчеви лъчи и прекомерното излагане на тях през вече започналия летен сезон експертите напомниха до какви заболявания могат да доведат те. Най-често срещаните са злокачествен меланом на кожата, сквамозно-клетъчен рак на кожата или базално-клетъчен, слънчеви кератози, катаракта, сквамозно-клетъчен рак на роговицата и конюнктивата, активиране на херпес симплекс на база на имуносупресивен ефект.
Факторите, които увеличават риска от развитие специално на кожен рак, са фамилната обремененост, кожа с много бенки и лунички, светъл цвят на кожата и сини очи, такава, която е била излагана многократно на силно слънце или солариум. Проф. Узунова сподели, че все по-модно става посещаването на местата за добиване на изкуствен тен, но проблемът е, че се злоупотребява с честотата на посещение. От отрицателните здравни ефекти на UV-радиацията там трябва да се пазят лицата с кожен фототип I или II (светла кожа, коса и очи); деца, по-малки от 18 години; хора с много бенки или склонни към образуване на лунички; с чести изгаряния в детството, преканцерозни или злокачествени кожни лезии. С особено внимание трябва да подхождат хората, приемащи лекарства. Някои медикаменти, сред които са и антибиотиците, повишават значително чувствителността към UV-радиацията.
Елица ПАЛОВА
