Според оценките между 17 и 24 млн. души в света страдат от синдром на хроничната умора, известен още като миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS). Очаква се броят на тези пациенти да се увеличи драстично поради дългосрочните ефекти от пандемията от COVID-19. Но изследванията в тази област досега не са открили нито механизми за появата на заболяването, нито причинно-следствени подходи за лечение. Сега учени от Медицинския университет във Виена идентифицираха възможни биомаркери, които биха могли да подобрят диагностиката и лечението на продължителната инвалидизираща умора.
Изследването на Ефа Унтерсмайр-Елзенхубер и екипа й от Центъра по патофизиология, инфектология и имунология на университета се базира на по-ранни изследвания върху имунните нарушения и функцията на чревната бариера при хората с ME/CFS.
Добре известно е, че клиничните проявления на болестта често пъти са много различни при различните пациенти. Но въпреки интензивните изследвания, все още няма измерим параметър (биомаркер), който ясно да показва наличието й.
Сега изследователите от Виена демонстрират, че страдащите от ME/CFS могат да бъдат разделени на подгрупи според функцията на тяхната имунна система. Те идентифицирали различни биомаркери при пациентите, които показват имунни нарушения или понижена функция на чревната бариера. В резултат на това били установени разлики от важно значение за клиничните грижи, които биха останали незабелязани без имунологичната стратификация (разделяне на слоеве) на пациентите с ME/CFS.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Катя МАНОЛОВА
