На 7 януари трима фанатици, поклонници на Мохамед, избиват в редакцията на един сатиричен седмичник в Париж журналисти, карикатуристи, които се борят с хумора си срещу този фанатизъм: 12 души жертви.
На 9 януари един фанатичен антисемит нахлува в специализиран малък еврейски магазин и разстрелва четирима купувачи – евреи.
Две покушения: едното срещу свободата на печата, другото срещу привържениците на друга религия.
Полицейският отговор е бърз и ефикасен. Фанатиците убийци са убити: двама след дълго преследване, този в еврейския магазин – на местопрестъплението.
По-силно впечатление прави реакцията на народа. Възмущението е поголовно. Разногласията са характерни за френския народ. Посягането върху правото за свобода на мнението, за свобода на религиозна принадлежност предизвика една огромна вълна от солидарност, която заля цяла Франция. Солидарността беше изразена в неделя, на 11 януари, на манифестация в Париж. Манифестация на хора, за които демокрацията с нейните закони и традиции е нещо свято.
Завършвам дописката за парижките атентати с впечатленията си от манифестацията.
Няма по-вълнуващи събития от масови прояви на човешка солидарност, особено когато солидарността се надига да защити големите домогвания на човешкия дух и когато в нея участват не само дребните хора, но и тези, които властват.
Беше забележителна веригата от президенти, пристигащи и посрещани в Елисейския дворец от френския президент. А широката редица от хора, тръгнали да манифестират, повечето хванали се под ръка, беше и ще остане неповторима гледка. Липсваха представителите на не малко държави. Още неузрели, за да се чувстват на мястото си в тази манифестация. Но тези, които бяха дошли, бяха чудесни. Мисля, че не само французите трябва да са доволни от тяхното присъствие, а всички народи: тези, които са си извоювали свободата на словото, и тези, които още се борят за него.
12.01.2015 г.
д-р Сава Рясков
