Хелминтозите са едни от най-разпространените заболявания. Според статистиката от някакъв вид паразитни червеи е заразен всеки трети жител на планетата. Повечето специалисти дори смятат тези данни за силно занижени: някои неканени „гости” не причиняват на своите носители сериозни неприятности и болните просто не търсят лекарска помощ. Ситуацията се задълбочава още и от това, че хората знаят удивително малко за спецификата на подобни недъзи. Мнозина свързват наличието на глисти преди всичко с детската възраст или маргиналния начин на живот. За съжаление, не е така: от хелминтоза може да се разболее всеки. Ето защо е важно да се развенчаят най-жизнените и опасни заблуди, свързани с патологиите от подобен род.
Който си мие ръцете, не попада в рисковата група
Навикът за чистота, възпитан още от най-ранно детство, без съмнение, е прекрасно нещо. Той е полезен за здравето и в определена степен предпазва човек от инфекции и глистни инвазии. Но честото миене на ръцете не гарантира пълна защита от хелминтози. Паразитните червеи и техните яйца могат да попаднат в организма и по друг начин. Заразяването е възможно чрез употребата на лошо измити сурови зеленчуци или плодове. Най-опасни са подправките (копър, магданоз), листните зеленчуци, плодове като ягодите, малините и т.н.
Още една възможност за заразяване е посещението в заведения за обществено хранене. Хигиенните норми, предявявани към процеса на приготвяне на храна, са строги, но от това не следва, че те никога не се нарушават. Например няма гаранция, че прясно изцеденият сок, поръчан в кафенето, е бил изстискан от добре измити плодове или че готвачът в ресторанта случайно не е използвал за нарязване на салатата същата дъска, която е предназначена за сурово месо. Същият риск съществува и при хранене около всевъзможните малки павилиончета за бързо хранене. Продуктите, предлагани в тях, може да бъдат достъпни за мухите, които пренасят на своите лапички яйца на хелминти.
Къпането в открит водоем също не е добра идея от гледна точка на заразяването с паразити. Избягването на попадането на вода в устата е почти невъзможно, а с нея в храносмилателния тракт може да проникнат паразити. Впрочем къпането в общодостъпен басейн в този смисъл също не е безопасно - никой не изисква от неговите посетители справка от паразитолог за липса на хелминтоза. Пътешествениците, посещаващи тропически страни, нерядко донасят хелминти, разпространени в местата на тяхното временно пребиваване. Диагностиката на такива заболявания е свързана с големи затруднения, тъй като не всички родни медици са добре запознати с проявите на екзотичните хелминтози.
Отрицателният резултат от анализа за яйца на глисти гарантира, че няма заразяване
Известни са повече от 150 вида чревни паразити. Около 20 от тях са разпространени особено широко в нашите географски ширини. Стандартният анализ на екскрементите дава резултати за 2-3 вида хелминти, но дори този резултат не може да се смята за достоверен, тъй като за точно определяне на наличието на яйца изследваният материал трябва да бъде топъл, а това е възможно само ако пациентът се намира в стационар. По-точни данни дава кръвният анализ за наличието на специфични титри на антитела, но това изследване съвсем не е евтино, пък и да се направи той за антителата на всички известни паразити, е невъзможно.
Лечението започва с насищане на организма с витамини
Оздравяването на организма трябва да започне с неговото очистване от паразитите. В противен случай витамините, които ще приема болният, ще „зарадват” не толкова човека, колкото неговите неприятни „съквартиранти”. Когато глистите се прогонени, приемането на витамини е разумен и очевиден начин за стабилизиране обмяната на веществата, за покачване на жизнения тонус и укрепване на защитните сили, от които организмът, прекарал болест, остро се нуждае.
Бледа кожа и слабост
Поява на болезнена бледност и загуба на тегло съпровождат хелминтозите, но невинаги. Вероятността от изменение на външността при заразяване с паразитни червеи зависи от особеностите на организма на болния, вида на глистите, степента и продължителността на инвазията и други фактори. В същото време слабостта и бледността може да бъдат симптоми на други патологии. Ето защо за наличието на хелминтоза не може да се съди само по външни признаци.
Обикновено боли коремът
Неприятните усещания в стомаха или червата невинаги са признак на глистна инвазия. Подобни симптоми са характерни за множество патологии. Неслучайно хората, заразени с хелминти, често погрешно получават диагнози, свързани с поражения на органите на стомашно-чревния тракт. От друга страна, хелминтозата може да протича безсимптомно или да се проявява с главоболие, кашлица, склонност към простуди, повишена умора, раздразнителност, кожни обриви и други признаци на обща интоксикация на организма.
Човек, заразен с хелминти, скърца със зъби насън
Това е много разпространено, но невинаги е вярно. Стискането на челюстите по време на сън означава, че човек страда от повишена нервна възбудимост. Това може да бъде следствие от редица патологии, в това число и интоксикация с продукти от жизнената дейност на паразитни червеи. Скърцането със зъби насън може да бъде симптом на хелминтоза само когато е съчетано с други признаци на невротоксично поражение, както и с положителни резултати от клинични изследвания.
Боледуват само децата
Децата се подлагат на инвазии по-често, отколкото възрастните. Това става главно защото малчуганите, опознавайки света, се стремят да изпробват всичко на вкус. Немалка роля за заболеваемостта играе тясното взаимодействие между децата в детските колективи. Излиза, че за малчуганите рискови фактори за получаване на глистна инвазия са тяхната подвижност, любознателност и общителност. За възрастните вероятността от заразяване с хелминтоза също е доста висока (особено ако те водят активен живот, много работят и невинаги могат педантично да проследяват качеството на употребяваната храна).
Не може да настъпи заразяване от продуктите в собствената градина
Това е изключително вредна заблуда. Всеки любител градинар, увлечен от идеята за отглеждане на реколта без използването на вредна „химия”, не може да изгони паразитните червеи от своите лехи. Из участъка постоянно бягат не само кучета и котки, но и гризачи (плъхове, домашни мишки, полевки, къртици). Всички те пренасят хелминти и техните яйца. Във водата, с която се поливат растенията, също живеят немалко паразити. Това е известно на всички, но за съжаление, малцина си правят правилните изводи. Под предлог за чистота на собственоръчно отгледаната реколта на децата им се позволява да ядат неизмити плодове и зеленчуци направо от лехите. Дори възрастните нерядко изпробват плодовете и зеленчуците, предлагани на пазарите от любезни продавачи. Такова поведение е неразумно и опасно.
Домашните котки и кучета не предават глисти на стопаните си
Наличието в семейството на домашни питомци влияе благотворно на психологическия микроклимат и здравето на хората, помага по-лесно да се понасят битовите проблеми. Децата, които растат с животно, се държат по-разумно и спокойно от своите лишени от такова общуване връстници, показват по-добри резултати в учението. Въпреки това стопаните на котки, кучета и други мустакати и опашати трябва да помнят, че техните любимци могат сами да боледуват от хелминтози и да пренасят яйцата на паразити по повърхността на телата си. Поради това домашните животни винаги трябва да бъдат чисти, като периодично им се провежда антихелминтна профилактика. На децата трябва да се обясни, че след общуване със своите любимци трябва да си мият ръцете.
Суровото месо и риба носят риск
За любителите на месото с кръв, ястията, съдържащи сурова риба, и други подобни деликатеси рискът от глистни инвазии е изключително висок. При това опасна е не само храната, сервирана в ресторанта, но и домашната, ако не е била подложена на достатъчна термична обработка. Времето на тази обработка зависи от вида на продуктите, тяхното състояние и много други фактори. Опитната домакиня винаги ще различи просто горещото от наистина готовото и следователно безопасно ястие, а неопитните трябва да се придържат педантично към технологиите за приготвяне на ястията.
Кипнатата вода е вредна за здравето
Наивната заблуда за това, че кипването прави водата „мъртва”, а полза за организма носи само прясната вода, съществува много отдавна. В това твърдение е вярно само едно: значителна част от минералните соли, съдържащи се във водата, при кипване се утаяват на дъното. Това обаче не е вредно за здравето на човек, тъй като ние можем да получим необходимите за организма микроелементи и техните съединения от храната. Много по-съществен е фактът, че прясната вода почти винаги съдържа яйца на хелминти, които загиват при нагряване. Поради това водопроводната или кладенчовата вода е най-добре да се употребява само след кипване.
Падналата на земята храна не се замърсява веднага
Някои хора искрено вярват, че храната, останала на земята по-малко от 10 секунди, не успява да се замърси. Това е абсолютно невярно. Всеки продукт (а така също детският биберон и играчките), паднал на пода, трябва да бъде добре измит, за да се избегне глистна инвазия.
От заразяване с хелминтоза не е застрахован никой. Недъзите от този род се лекуват както с медикаментозни, така и с народни средства, но се диагностират доста трудно, затова е важно да бъдете предпазливи и да спазвате всички санитарно-хигиенни правила. При поява на признаци на обща интоксикация на организма, загуба на тегло и други неприятни симптоми, незабавно потърсете лекарска помощ.
Стефан ПЕЙЧЕВ
