Светила в сърдечната хирургия и водещи имена в кардиологията в България поискаха Здравната каса да осигури различно финансиране по клиничните пътеки за лечение на децата и възрастните с вродени сърдечни малформации. А заедно с Министерството на здравеопазването да обърнат по-специално внимание на най-малките деца със сърдечни проблеми, осигурявайки нужните средства за предоперативно лечение, операция и медицинско обслужване след това.
Лекари, пациенти, родители и деца се събраха в Националната кардиологична болница, за да отбележат Седмицата на вродените сърдечни малформации. През 2014 г. Световната седмица се отбелязва за първи път и в България.
„Финансирането от държавата е крайно недостатъчно“, алармира проф. Марио СТАНКЕВ, изпълнителен директор на Националната кардиологична болница (НКБ). „По принцип няма разлика между операцията и лечението на деца и възрастни. Но детето трябва да стои повече време в болницата, не може да иде на санаториум и да се върне на работа. По пътека престоят е от 5 до 7 дни, но може да се наложи пациентът да лежи 20 дни, а при някои дечица – и три месеца. Покрива се една операция, а понякога се налагат 2-3 интервенции. И когато има такъв недостиг на средства, но става въпрос за човешките сърца, за човешкия живот, ние не можем да пестим от качеството. И така се получава, че пестим от заплати на служителите. Затова в моето отделение има огромно текучество. Най-добрите специалисти напускат и отиват да работят други неща, макар да са влюбени в специалността си и да могат да бъдат изключително полезни за сърцата на българите“, добави проф. Станкев.
„През трите звена на болницата годишно минават около 5000 души, голям процент от тях са деца. От 8 до 10 на хиляда новородени са със сърдечни малформации. Годишно се раждат поне около 500 българчета със сърдечни малформации. А именно вродените сърдечни малформации са най-честата причина за смъртност в най-ранна възраст – до 12 месеца“, заяви доц. Маргарита ЦОНЗАРОВА, началник на Клиниката по детски болести и детска кардиология към НКБ.
“Един от най-болните ни въпроси е, че сериозна част от нашите деца боледуват много често. Вдигат висока температура. Засегнати са и от респираторен вирус, за който се изисква скъпа имунизация. Но тя не се покрива от Здравната каса. Участвали сме в проучване с медикамент и резултатите са отлични. Няколко пъти сме правили предложения той да бъде покриван от Касата, но и тази година не стана. Надяваме се, че някога ще стане.
Понякога поемаме риска и оперираме деца,
които не са съвсем здрави, за да няма по-страшни усложнения. За недоносените вече се прие да се финансира въпросното имунизиране и се надяваме да се погледне сериозно и на проблема при най-малките с вродени сърдечни малформации, за да се намали значително рискът“, разясни Цонзарова.
„Има изключително много проблеми, които реално заплашват нашата дейност“, алармира д-р Стоян ЛАЗАРОВ, началник на Отделението по хирургия на вродени сърдечни малформации към НКБ. „Ние отчитаме и позитивното. Хубаво е, че от Министерството на здравеопазването миналата година отпуснаха 650 000 лв. за икономичен ремонт на звената, които обслужват тези пациенти. Но нещата трябва да се решават генерално. Добре е, че Здравната каса проумя, че трябва да се разделят децата от възрастните. Дано следващата година наистина се отпуснат повече средства и се направи повече за децата със сърдечни малформации. 30% от родените със сърдечни малформации се оперират до навършване на 1 година. 25 на сто се оперират до 1 месец. Това е така нареченият висш пилотаж в нашата работа. И държавата трябва да му обърне внимание. Обсъждали сме и с министъра на здравеопазването д-р Таня АНДРЕЕВА, че има
три стъпки, които трябва да бъдат направени
Първо – Здравната каса да оцени по достойнство това, което правим и нуждите на родените със сърдечни малформации. Второ – да се изготви национална програма. И ако по тези начини не успеят да се подсигурят нужните средства, то да се отделят пари от Фонда за лечение на деца в чужбина. Ние не пращаме нито едно дете в чужбина по разбираеми причини, но с гордост можем да отчетем, че работата ни е на световно ниво“, добави д-р Лазаров.
„В последните 20 години има бурно развитие за неоперативното лечение на хора със сърдечен порок – от новородено до възрастен с неотстранен сърдечен порок. Липсата на болка и краткият болничен престой са удобство, но консумативите са изключително скъпи. И отново опираме до нуждата да бъдат разделени клиничните пътеки на деца и възрастни. В някои сфери има хора, които не правят нищо, но оправдават и усвояват средства. А тук, образно казано, се правят много неща, но оценката е като за едно или изобщо я няма“, заяви доц. Анна КЪНЕВА, началник на Отделението по детска кардиология към Клиниката по детски болести в НКБ.
„По 300-350 деца годишно минават през сърдечна реанимация. 20% от тях са в неонаталния период, а 60 на сто – до 2-годишна възраст“, обяви д-р Венцислав РАЙКОВ, от Отделението за следоперативно интензивно лечение и реанимация към Клиниката по детски болести и детска кардиология към НКБ.
От Асоциация „Детско сърце” също поискаха по-адекватно финансиране за лечението на малките. За възрастните има санаториуми и повече опции за следоперативно възстановяване, а за децата трябва да се търсят други пътища или някой друг да поема скъпия път, който клиничната пътека не покрива.
Мария БОРИСОВА
