в-к Лечител
в-к Лечител
 

Нефтодобивът ще унищожи Арктика

Брой: 9, 27 февруари 2014 - СТРАХЪТ

     Стремителните климатични промени, търсенето и добивът на природни ресурси, корабоплаването и бракониерството – това са само някои от причините, поради които Арктика днес се намира в сериозна опасност. 
     Известно е, че „Газпром” има намерение да започне добив на нефт в Арктика през 2014 г., независимо, че компанията има дълга история с множество аварии по време на подобни операции, а екологичните й стандарти не са достатъчно високи. Ситуацията се усложнява и от факта, че липсват и адекватни кризни планове за справяне с евентуални аварии и нефтени разливи. 
     Арктика се затопля много по-бързо, отколкото другите региони на планетата, и последствията от повишението на температурите тук са най-разрушителни. Неотдавна учените регистрирали втория за последните 5 години „арктически минимум” – рекордно ниско за определен период от годината количество лед в Арктика. Според изследователите, към 2030 г. арктическият лед ще започне напълно да изчезва през лятото, и последствията от това ще бъдат пагубни. 

     Защо топенето на ледовете е толкова опасно? 

     Първо, морският лед поддържа съществуванието на цялата арктическа екосистема, и неговото изчезване ще повлече след себе си необратими изменения на живота в Арктика. Така, например, полярните мечки си осигуряват храна само като ловуват сред ледовете. Но още днес учените са наблюдавали няколко случая, когато бели мечки се удавяли във водата, тъй като не съумели да преодолеят увеличаващите се разстояния между ледените блокове. 
     Ледът, призван да отразява слънчевите лъчи, стремително се топи, и поради това тъмните води на океана (а заедно с тях – и земята) се затоплят много по-бързо. Опасност представляват и залежите от метан, един от най-мощните парникови газове, „скрити” във вечния мраз. Попадайки в атмосферата, метанът също ускорява процеса на глобално изменение на климата. 
     Арктика е едно от малкото незасегнати от промишлеността кътчета на Земята. Но този регион е неразривно свързан с други части на планетата и поради това замърсителите постъпват в Арктика от прилежащите територии заедно с въздушните, морските и речните потоци. Според оценки на учените, само в руската част на Арктика има повече от сто „горещи точки” – райони, където мащабите на замърсяване съществено превишават допустимите норми. Част от тях, например Кандалакшския залив, е свързана с дейността на нефтогазовия комплекс. 

     Нефтеното замърсяване води до деградация на ландшафтите,

нанася сериозни щети на речните и морските екосистеми, влошава качеството на питейната вода и въздуха, влияе пагубно на климата. По оценка на някои експерти, при изграждането на магистрален тръбопровод на всеки 100 км от трасето се падат по 500 хектара увредени земни площи. Всяка година площта на повредените земи се увеличава с 10 000 хектара. При това скоростта на възстановяване на местните растителни съобщества в Арктика е съществено по-ниска, отколкото в по-южните райони, а технологиите за рекултивация на замърсените земи са неефективни. Освен това на практика тя се провежда само покрай съществуващите пътища и не засяга териториите, намиращи се извън пределите на крайпътните участъци. Често се прави не реална рекултивация, а нейна имитация: залетите от нефт участъци се посипват с пясък, след което нефта остава в почвата, попадайки в грунтовите води и пресноводните водоеми, а след това – и в Северния ледовит океан. 
     Само от реките в Северния ледовит океан ежегодно попадат неколкостотин хиляди тона нефтопродукти. В резултат концентрацията на замърсяващи вещества в много участъци от акваториите на Баренцово, Бяло, Карско морета още днес надвишава 2-3 пъти нормата. 
     Нефтодобивът неминуемо се съпровожда от мащабни разливи, пагубните последствия от които изпитва върху себе си цялото човечество. Нефтът, разлят в Арктика, не остава на едно място, а се разпространява по целия регион и дори извън неговите граници. Токсичните замърсители по вода и по въздух попадат в Евразия и Северна Америка, нанасяйки непоправими щети на флората и фауната. Освен това при сепарацията на нефта се отделя така наречения съпътстващ нефтен газ, голяма част от който се изхвърля директно в атмосферата или просто се изгаря. Съпътстващият газ съдържа метан – опасен парников газ, поради това отсъствието на ефективна система за утилизация на съпътстващия нефтен газ води не само до токсично замърсяване на атмосферата, но също ускорява климатичните изменения. 
     След нефтодобивниците в региона нерядко пристигат бракониерите. В последните 15 години по поречията на реките в Западен Сибир се увеличил многократно незаконния улов на ценни видове риби, преди всичко есетри. Това се обяснява не само със стабилното търсене на деликатесна продукция в центровете за нефто- и газодобив, но и със създаването на необходимата за бракониерите инфраструктура. По поръчка на „Газпром” до Ямбургското находище било построено пристанище, разположено в устието на река Нюди-Епока-Яха – в района, където зимуват есетрите. В резултат Ямбург станал база за доставка на незаконния рибен улов в други сибирски градове. 
     Друг сериозен проблем в нефтените региони – това е влошаването на качеството на грунтовите и подземни води. Например в Ненецкия и Ямало-Ненецкия автономни окръзи концентрацията на нефтени въглеводороди в питейната вода превишава нормата десетки пъти.
Според геолозите в арктическия шелф се крият около една трета от запасите на световен нефт. Но нефтодобивът в шелфа влече след себе си последствия с трагичен мащаб: това не са само рисковете от разливи, но и ускоряване на глобалното затопляне, топене на ледовете, измиране на редки видове животни. 
     Съвременният свят е изключително зависим от нефта, поради това нефтените компании продължават да се придвижват напред във все още неусвоените пространства на Арктика в търсене на последните капки нефт, игнорирайки опасностите, които нефтогазовото усвояване носи за крехката арктическа природа. От няколко години се провеждат проучвателни сондажи в шелфа близо до западното крайбрежие на Гренландия. Ако това проучване се увенчае с успех, в Арктика ще се втурнат всички нефтени гиганти. Някои от тях вече подали заявки за разработка на шелфовите находища край бреговете на Гренландия. 

     Почти всички находища в руска Арктика вече са поделени 

     Осем от 12-те издадени за разработка на недрата на арктическия шелф лицензии принадлежат на „Газпром” и неговите дъщерни предприятия, останалите четири – на компанията „Роснефт”. 
     Сондирането в Арктика, особено в шелфа, е изключително опасно: в света не съществуват успешни практики за ликвидация на нефтени разливи в арктически условия. Дори ако само 10 % от акваторията на морето е покрита с лед, механичните средства за събиране на разлетия нефт стават неефективни. В екстремално ниски температури нефтът се сгъстява, което може да затрудни работата на помпите и другите механични средства за ликвидация на разливи. Друг популярен метод за „почистване” на нефта – изгарянето, може да не проработи поради отдалечеността на платформите: необходимото за това оборудване трябва да се достави до мястото на аварията в течение на 50 часа, тъй като по-късно разлетия нефт става негоден за изгаряне. 
     Очистването на водни обекти от нефта е сама по себе си изключително сложна задача, а в условията на Арктика тя става невъзможна: според прогнозите на учените, при ликвидация на аварийни разливи в арктически условия ще могат да се съберат само 10-15% от разлетия нефт. 

     Още една опасност представляват айсбергите,

сблъсъкът с които може да стане съдбоносен за нефтодобивните платформи. При това способите за борба с тях изглеждат смешни в сравнение с опасността, която те представляват. За ликвидация на айсбергите се планира използването на кораби, натоварени с горивни вещества, предназначени за подпалване и изгаряне на вражески морски съдове. 
     Ниската температура, тъмнината, която се задържа в региона през по-голямата част от годината, отдалечеността от издирвателните и спасителни служби – всичко това прави ликвидацията на всеки разлив практически невъзможна. 
     И може би са напълно прави еколозите, когато твърдят, че щетите, нанесени на екосистемите в Арктика от всеки голям разлив на нефт, а значи и разходите за ликвидация на неговите последствия, многократно ще превишат възможната печалба от усвояваните на нефтените и газови находища в Арктика.

Стефан ПЕЙЧЕВ



Брой: 9, 27 февруари 2014
 
 
Продукти
 
Ливерин®
 
ВИЗИОБЛУ СТРОНГ
 
Бодифлекс® Супер Колаген
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД