Петър ВАНЧЕВ, управител на български интернет магазин и председател на Българска асоциация за електронна търговия
• Г-н Ванчев, могат ли да се продават в България хранителни добавки през интернет?
- Този въпрос е регламентиран в Закона за защита на потребителите. Според него всичко, което се продава като хранителна добавка или средство с лечебна цел, е забранено. Това по никакъв начин не разделя различните продукти. Реално понятието хранителна добавка е недефиниран в закона термин. В Закона за храните се казва, че всичко, което се приема от хората, но не е храна, е хранителна добавка. От тази гледна точка например безалкохолните напитки, ако не са под формата на напитка, а сухо вещество плюс вода, са хранителни добавки. Голяма част от фитнес продуктите, които са изчистени въглехидратни сухи храни, попадат точно в групата на добавките, защото са суровина. Според Закона за храните се води списък кое е хранителна добавка, но и той всъщност не е много ясен и всичко зависи от това как ще бъде регистриран даденият препарат в РИОКОЗ. Ако се регистрира като храна, е храна, ако се регистрира като хранителна добавка, ще се продава като такава на пазара. Затова, с цел да бъде избегнат закона, една част от вносителите започнаха да пререгистрират продуктите си.
• Същите ли са ограниченията и при билковите продукти?
- Да. И при тях зависи как ще се регистрират. Например, ако чай от лайка се продава с лечебна цел, не може да се предлага по интернет. Но, ако фигурира под понятието напитка, може.
Логиката на законотвореца е, че по интернет по-трудно могат да се проследяват нещата и затова е възможно потребителите да бъдат излъгани. Освен това идеята на закона е, че като се влезе в една аптека, веднага може да се види асортимента и фирмата, която го предлага, а в интернет не е така. Но реално всяка фирма в интернет е търговски субект и във всеки сайт е упомената. Дори и да не пише, то може да бъде проследено в рамките на не повече от час кой е собственикът на сайта.
Авторът на закона дава като пример, че ако си поръчате по интернет билков препарат или хранителна добавка, за която се твърди, че ще постигнете определена цел, а това не се случи, вие ще бъдете излъгани. Но ако отидете в аптеката и си купите същия продукт, той би повлиял по абсолютно същия начин. Дори и да се залага на консултацията с фармацевт, по закон хранителните добавки не е задължително да бъдат продавани в аптеката. Те могат да бъдат открити в супермаркетите например. Така че тук фармацевтът не играе никаква роля. А, освен това, според едни хранителните добавки са достатъчно безвредни и може да се купят от хранителен магазин, а според други те са опасни и не бива да се продават през интернет.
• А може ли да се поръчат хранителни добавки от друга страна?
- Никъде по света не съществува подобна забрана. Потребителите си поръчват от някакъв световен сайт или пък от съседна Турция и няма проблем продуктът да се достави до България. Ако обаче те бъдат излъгани от чужд сайт, българските изпълнителни органи не могат да ги защитят по никакъв начин. Въпреки това какво се случва? Когато хората живеят в София, могат да отскочат до съседната пряка и да си купят добавката, която желаят, но когато става дума за малко населено място, те са принудени да прибягват към чужди сайтове. Къде остава защитата на потребителите тогава!? Българинът е изцяло лишен от възможността да поръча хранителна добавка чрез евтина и бърза доставка, а родните институции са лишени от упражняването на контрол по отношение качеството на внасяните продукти.
• В европейските държави действа ли такъв закон, който да налага подобни ограничения?
- България е изключение, защото в нито една европейска държава няма приет такъв нормативен документ. Всички европейци могат свободно да пазаруват през интернет както от родни сайтове, така и от чужди.
• Все пак не е изключение в български сайтове да предлагат хранителни добавки или фитнес продукти? Как става това?
- В момента ситуацията е преди всичко заобикаляне на закона. Вместо той да защитава търговците и потребителите, всъщност налага ограничения и забрани. И двете страни искат тази сделка, защото през интернет е по-изгодно и по-удобно, а и това е част от съвременния бизнес. Сега законът се заобикаля, защото е толкова несъвършен, че не е никакъв проблем да бъде сторено това. Истинският смисъл на закона е да пази потребителите от недобросъвестни търговци, а не да превръща потребителите и търговците в закононарушители.
Вярно е че, има хранителни добавки, които се предлагат със съмнителни обещания, но те могат да се купят не само в интернет, но и в търговската мрежа.
• Вашата организация ясно изразява недоволството си към закона. До момента има ли някаква реакция от страна на неговите създатели?
- Когато беше приет през 2007 г., имаше още повече недоразумения в него. Членът, който касаеше продажбата на хранителни добавки, беше абсолютно двусмислен. Съдържаше изречения, които се изключваха взаимно и всеки можеше да ги тълкува както иска. Сега вече еднозначно е упомената забраната. Имаме редица инициативи в знак на протест, но реално няма нищо постигнато на практика. В момента много от търговците подкрепят инициативата. Голяма част от потребителите не разбират за какво става дума, защото е абсурдно. Хората в малките градове пазаруват през виртуалното пространство от други държави, като би могло напълно легално да се случва от нашата страна и български сайтове.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
