Знаменитият американски кардиолог и лауреат на Нобелова награда за 1985 г. Бърнард Лаун нарече американската медицина "фирмена лудост" - 70% от хирургичните операции на сърце в САЩ са предизвикани единствено от комерсиални съображения! Един трилион долара отделя Америка за медицина, а печалбата на международните застрахователни компании - посредници между болния и държавата - достига 47 милиарда долара годишно. Тук трябва да се добавят и изкуствено създадените на вълната на модата индустрии за бодибилдинг и аеробика, доходите на фармацевтичните компании. Разбира се, подобна комерсиализация на медицината влияе отрицателно върху качеството на медицинските услуги. А неотдавнашни американски изследвания разкрили, че 70% от лекарите, обслужващи системата Medicare, са се провалили на изпит по лекарствена терапия на стари хора при назначаването на три и повече лекарствени средства: 88% от предписанията съдържали една или повече грешки с различна тежест; 22% съдържали грешки, потенциално опасни за живота на пациента. Авторите на изследването твърдят: "Очевидно е, че повечето лекари, вместо да си зададат въпроса: "Каква е причината за оплакванията на пациента?" или "Как мога да му помогна?", си задават въпроса: "Какъв препарат да му предпиша?" или "Колко мога да спечеля от това?" Подобен подход се придружава от купчина рекламни материали, посветени изключително на лекарствената терапия, в които няма нито дума за такива методи на лечение, като промяна в начина на живот, здравословно хранене и др. Съгласно резултатите от американски общонационални изследвания, посветени на амбулаторното лечение на деца и възрастни, скъпите и опасни за употреба антибиотици постоянно се предписват в огромни количества за терапия на заболявания, предизвикани от съвършено нечувствителни към антибиотиците вируси. 44% от децата и 51% от възрастните получавали антибиотици за лечение на простудни заболявания, независимо от отсъствието на данни за ефективността на това лечение.
Авторът на книгата "Лошите лекарства, добрите лекарства", посветена на състоянието на здравеопазването в САЩ, Сидни Волф отбелязва: "Основната вина за погрешното и напълно излишно назначаване на лекарствени средства е на фармацевтичните компании, които само в САЩ продават лекарствени препарати за 80 милиарда долара годишно. Те регистрират голямо количество препарати, които нямат никакви съществени преимущества пред вече съществуващите лекарствени средства и чието използване често се съпровожда от опасни странични ефекти. Влагайки повече от 12 милиарда долара годишно за реклама на лекарствени препарати, фармацевтичната индустрия в гонитбата за печалби е извратила нормалния процес за регистрация и използване на лекарствените средства. Резултатите от две изследвания, в хода на които се изучавало доколко рекламата на лекарствените препарати съответства на действителността, показали, че значителна част от информацията, съдържаща се в рекламата за лекари, ги заблуждава или е направо лъжлива, което е нарушение на закона за рекламата. Най-агресивната рекламна политика се провежда по отношение не на лекарите, а на пациентите. Изчислено е, че за периода от 1991 до 1998 г. разходите за реклама на лекарствени препарати, насочена към крайните потребители, са нараснали от 60 милиона до 1,5 милиарда долара годишно, т.е. 25 пъти за седем години. Неотдавнашно изследване, проведено от сп. Consumer Reports, показало, че от 28 рекламни обяви на лекарствени препарати "едва половината съдържали важна информация за страничните ефекти в основната част на текста"; само 40% "съдържали правдива информация за ефективността и обективно отразявали предимствата и недостатъците на препарата в основната част на текста"; 39% от обявите били определени "по-скоро като опасни, отколкото като полезни"... Рекламата "безусловно се явява движещ фактор, който отвежда пациентите в кабинета на лекаря, и в много случаи кара пациента да моли лекаря да му изпише конкретно средство".
Сидни Волф отбелязва, че всичко не би било толкова трагично, ако не беше ниското равнище на образование на лекарите по отношение на назначаването на лекарствени средства. "Проблемите, свързани с погрешното и излишно назначаване на лекарствени препарати, се задълбочават значително от агресивната рекламна политика на фармацевтичните компании. Добрите лекари не си губят времето в разговори с представители на фармацевтичния бизнес, изхвърлят в кошчето рекламните брошури и игнорират рекламата на лекарствени препарати в медицинските издания. Но съществуват и други лекари. В замяна на безплатна храна, напитки и книги по медицина те позволяват да бъдат "образовани" на симпозиуми, на които се превъзнасят до небето достойнствата на определени препарати. За съжаление, много от тези лекари са много самонадеяни, за да осъзнаят, че безплатно сирене има само в капана за мишки. Повечето от докторите след посещение на подобни мероприятия увеличават значително назначенията на презентираните препарати."
Впрочем не бива да се мисли, че нещата са толкова зле само в Америка, а в Европа е много по-добре. Ето още някои статистически данни.
Проведена във Франция мащабна проверка на рецептите, изписвани от лекарите, показала, че примерно една от всеки 50 рецепти съдържа грешка и може да бъде опасна за пациента, а една от всеки 15 е просто безполезна.
По данни на френското Министерство на здравеопазването, повече от 20% от болничните пациенти във Франция се оплакват от твърде оскъдната храна. В някои болници недохранените пациенти стигат до 60%.
За една година повече от 25 хиляди германци умират от т.нар. непрогнозируеми странични реакции на лекарствените препарати.
В дадения случай под "непрогнозируеми" странични реакции се разбира почти винаги грешките на германските лекари, които са поставили неправилна диагноза, не са отчели индивидуалните особености на пациента или просто не са прочели инструкцията, в която производителят на препарата изброява страничните действия и възможните негативни реакции на дадено лекарство.
Както показали изследванията, опасността за здравето и живота на пациентите се крие най-често в неправилната комбинация на приеманите лекарства и в неспособността на лекуващия лекар да предвиди последствията от приема едновременно на няколко лекарства.
По изследвания на Холандската асоциация на анестезиолозите, грубите грешки на лекарите анестезиолози ежегодно довеждат до смъртта на операционната маса на 11 човека. Грешки в даването на обезболяващи средства стават частична причина за гибелта на още 171 пациенти годишно. Подобни цифри предизвикват тревога сред холандските лекари, доколкото в Холандия с население над 15 милиона човека ежегодно около 1,3 милиона пациенти се подлагат на обезболяване. Излиза, че на всеки 10 000 болни средно 1,4 умират по вина на анестезиолозите, които поради грешка или небрежност са вкарали неточни лекарствени дози. Впрочем в световен мащаб тази цифра се колебае между 0,3 и 20.
Не особено благополучно стоят нещата със здравеопазването и на Зеления континент. По съобщения на местната преса причина за 80% от смъртните случаи с пациенти в болниците на Австралия са грешки на медицинския персонал.
Ежегодно в страната до 18 хиляди души умират и около 50 хиляди стават инвалиди по вина на самите болници.
Както показала проверка на качеството на здравеопазването, с което и днес се гордее Австралия, 34,6% от смъртността в болниците се дължат на техническо "недоглеждане" на хирурзите. Още 15,8% от нещастните случаи са свързани с неспособността на докторите да приемат правилни решения и 10,9% - с невнимателно отношение към болните.
Австралийски експерти установили, че 1182 случая на смърт и инвалидност на пациенти в болниците са били "до голяма степен предотвратими". От тях 24,7% можело да бъдат избегнати, ако лекарите имаха по-добра подготовка и практика.
