Редица наблюдения сочат, че (вероятно поради генетична обусловеност)

природните целебни средства се възприемат далеч по-благосклонно от човешкия организъм в сравнение със синтетичните

и по отношение на тях алергични реакции се наблюдават много рядко. Многобройни изследвания сочат, че в човешкото тяло е скрит огромен запас от вътрешна енергия, чието отключване може да доведе до връщане на организма в равновесното му състояние, т.е. до пълното му оздравяване. Има всички основания да се счита, че природните лечебни средства са далеч по-приспособени към човешкия организъм в сравнение със синтетичните лекарства и в голямата си част успяват да се доберат до източника на болестното състояние. Отключвайки скрития, дълбоко закодиран енергиен ресурс, те способстват за неговото ликвидиране. Факт е, че в продължение на хилядолетия природните целебни следства са били единственото оръжие, с което са разполагали нашите предци за борбата им с болестите и недъзите.

Откриването и правилното използване на природните дарове, криещи в себе си ключа към тайнствения лабиринт на човешкия организъм, е едно от големите предизвикателства на настоящия век по пътя към постигането на заветната човешка мечта за здраве и дълголетие.

Без съмнение профилактиката е едно от най-важните оръжия на човека за постигане на тази мечта. Един от множеството безценни природни продукти с безброй ползи за човешкия организъм е пектинът. Огромен брой изследвания, осъществени през последните години, убедително доказват, че пектините оказват

мощно профилактично действие

и способстват за укрепване на имунитета и жизнената енергия на човешкото тяло.   

От химична гледна точка пектините се отнасят към полизахаридите, изградени от остатъците на D-галактуроновата киселина – окислената форма на монозахарида D-галактоза. В зависимост от степента на естерификация те се подразделят на нискоестерифицирани (със степен на естерификация под 50%) и високоестерифицирани (със степен на естерификация над 50%). Различията в степента на естерификация, както и химичният състав и строеж на пектиновите вещества, са определящи за техните свойства и приложения. За получаването на пектин най-често се използват цитрусовите и ябълковите пресовки, които се получават при производството на сокове и нектари, цвекловите пресовки при производството на захар, слънчогледовите пити, които отпадат при производството на слънчогледово масло и др.

През последните десетилетия беше установено и изследвано едно уникално свойство на пектина (особено силно изразено у нискоестерифицирания) – да

„детоксикира“ организма, свързвайки и елиминирайки тежките метали

живак, олово, цинк, кобалт, молибден, както и „дългоживущите“ радиоактивни изотопи на цезия, стронция, итрия и др. Доказано беше също така, че той „извежда“ от организма редица биогенни токсини – жлъчните киселини, карбамида, както и холестерола. Известно е, че продължителният контакт на жлъчните киселини със стените на храносмилателния тракт може да провокира развитие на рак. Множество клинични наблюдения доказват по убедителен начин, че приемането на 5-6 г пектин дневно (за предпочитане ябълков) само за няколко месеца способстват за понижение на нивото на холестерола с от 5 до 18%. При това се понижава само нивото на „лошия“ (LDL) холестерол и триглицеридите, докато това на „добрия“ (HDL) не се променя. Общата детоксикация на организма, наблюдавана при редовен прием на пектин, има за последствие чувствително намаление на риска от рак на дебелото черво, третото по честота заболяване в света през последните години.

Благодарение на способността му да образува стабилни пространствени гелове пектинът

забавя храносмилателния процес и предотвратява рязкото покачване на кръвната захар

при консумиране на значителни количества въглехидрати. До неотдавна пектинът беше считан за „баластно“ вещество предвид на факта, че не се утилизира от храносмилателната система и не може да служи като енергиен източник. Но именно благодарение на това си свойство той върши чудеса в организма – подобрява перисталтиката и подпомага дефекацията. Забавяйки храносмилането, пектинът способства за по-продължителното запазване на чувството на ситост, което има за последствие намаление на хранителния прием и оптимизиране на телесната маса.

Предвид на това, че пектинът повишава киселинността на средата, той оказва подчертан бактерициден ефект по отношение на патогените, причиняващи стомашно-чревни инфекции. Неотдавна учени от университета Кюсю в град Фукуока (Япония) установиха, че пектинът е изключително подходящ за „транспортиране“ на противотумурни препарати непосредствено до поразените тъкани, което в значителна степен предотвратява образуването на метастази. Съществува информация, че пектинът оказва благотворно въздействие при прилагането на антибиотици – пролонгира тяхното действие и тушира страничните им ефекти.

Пектинът

действа като ефикасен пребиотик –

подпомага вегетацията и популацията на дружествената микрофлора в дебелото черво, чиято добра кондиция има ключова роля за поддържане на оптимално ниво на капацитета на имунната система и общото физическо и психологическо състояние на човешкия организъм. Многобройните изследвания през последните години по категоричен начин доказват, че микроорганизмите в човешкия организъм, които наброяват умопомрачителните 39 милиарда, вземат активно участие в редица процеси в него, а в някои имат дори водеща роля. Отношението между човешкия организъм и чревната микрофлора (микробиотата) е изградено по-скоро на принципа на мутуализма (взаимната полза), отколкото коменсално (безвредно съсъществуване). Всъщност огромната част от бактериите в стомашно-чревния тракт съвсем не са случайни спътници, които ни придружават през целия ни жизнен път. Срещу любезно предоставената им комфортна обстановка – „покрив“, подходяща среда и прехрана, те се отплащат с непрестанен и неуморен труд, свързан с разграждането и усвояването на редица вещества, с които, поради липсата на съответните ензими, човешкият метаболизъм не се справя, синтезата на редица ценни витамини (В₁, В₂, В₃, В₅, В₆, В₉, В₁₂, К), ензими, хормони и хормоноподобни вещества, инактивирането на огромен брой канцерогени и токсични вещества и утилизирането на важни минерали (натрий, калий, калций, магнезий, цинк, желязо, хлор) и т.н. Съществува обосновано мнение, че 70% от капацитета на имунната защита на човешкия организъм се обуславя от микробиотата. Без нея той просто не може да съществува. В този смисъл пектинът оказва безценна полза. 

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ