Същата техника, използваща магнитометъра в комбинация с магнитни материали, проектирани така, че да променят формата си в отговор на биологични или външни фактори, би могла да се прилага за бързо и евтино измерване на много други биомедицински свойства за наблюдение или диагностиране на болести при хората. Този метод би могъл потенциално да засича и токсини в околната среда, казва ученият от NIST Гари Забов.
При своето пилотно изследване Забов и колегата му Марк Ферис прикрепили към смартфон миниатюрно контейнерче, съдържащо разтвора за тестване, и хидрогелна лента – порест материал, набъбващ при потапяне във вода. Изследователите вградили в хидрогела малки магнитни частици, проектирани да реагират на наличието на глюкоза или на нивата на рН (мярка за киселинност) чрез разширяване или свиване. Промяната в нивата на рН може да са свързани с различни биологични разстройства.
Когато хидрогелните ленти се разширяват или свиват, те приближават или отдалечават магнитните частици до магнитометъра на смартфона, който улавя съответните промени в силата в магнитното поле. Като използвали тази стратегия, изследователите измерили концентрации на глюкозата от порядъка на няколко милионни части от мола (научната единица за определен брой атоми или молекули в едно вещество). Макар че такава висока чувствителност не се изисква за домашно следене нивата на кръвната захар с капка кръв, в бъдеще тя би могла да направи възможно рутинното тестване на глюкозата в слюнката, която съдържа много по-малка концентрация на захарта.

...