Мангото (Mangifera) е вечнозелено дърво, достигащо до 40 метра височина и диаметър на короната около 20 метра. Принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae), членове на което са смрадликата (тетрата), кашуто, шамфъстъкът, шмакът, марулата и др. За родина на мангото се приемат земите на Южна Азия (Индия), Югоизточна Азия (Бирма) и Андаманските острови. Предполага се, че култивирането на мангото е станало преди около 8000 години. Будистките монаси го пренасят в Източна Азия, а персийските търговци продължават неговия път до Близкия Изток и Африканския континент. В края на XIX век то достига Европа и Новия свят.
Предвид невероятните му вкусови качества и множеството ползи за човешкия организъм мангото е известно като
„краля на плодовете“ или „азиатска ябълка“
Този уникален плод поразява с удивителен вкус, в който се долавят нотки на пъпеш, ананас и праскова с лек, едва доловим привкус на хвойна. Съществуват десетки сортове манго, чиито плодове са с различна форма, големина и цвят. Те са оцветени в червено, жълто и зелено, а големината им варира в широки граници – от 5-6 см до 25 см. Най-едрите екземпляри тежат до 2-3 килограма. Месестата част на мангото винаги е оранжева на цвят, сочна и сладка, с една плоска костилка в средата.
Мангото
съдържа множество ценни биологично активни вещества –
въглехидрати (14,98 г/100 г), протеини (0,82 г/100 г), липиди (0,38 г/100 г), каротеноиди (алфа-каротин, бета-каротин, бета-криптоксантин, зеаксантин, ликопен), органични киселини, флавоноиди (кверцетин, астрагалин), полифеноли (мангиферин), тритерпеноиди (лупеол), фибри (1,7 г/100 г), витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, C, Е, К), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.).
Сладкият вкус на мангото се дължи на значителното съдържание на моно- и дизахариди – захароза (6,97 г/100 г), фруктоза (4,98 г/100 г) и глюкоза (2,01 г/100 г). В зависимост от сорта неговият гликемичен индекс варира от 41 до 60, поради което следва с внимание да се консумира от диабетици. В протеините на мангото се съдържат осемнадесет протеиногенни аминокиселини, между които всички незаменими, които човешкият организъм не може да синтезира. Последните играят изключително важна роля за неговия жизнен статус, тъй като участват в синтеза на редица жизненоважни протеини. В състава на липидите съдържанието на мононенаситени мазнини съставлява 0,14 г/100 г, на наситени – 0,092 г/100 г, а на полиненаситени – 0,071 г/100 г.
Каротеноидите са мощни антиоксиданти, които участват в антирадикаловата защита на организма. Най-известният и най-разпространеният каротеноид – бета-каротинът, в човешкия организъм се трансформира в ценния витамин А, който взема активно участие в репродуктивната функция, в поддържането на имунитета и здравето на очите и кожата. Мангото съдържа значително количество от този ценен каротеноид – 0,64 мг/100 г (12,8% от дневната потребност), на който се дължи цветът на месестата му част.
Флавоноидите също проявяват силни антиоксидантни свойства. Кверцетинът е един от най-мощните биофлавоноиди със силно антиоксидантно действие, който подпомага оптималното функциониране на имунната система. Проявява антиалергично, антивирусно, антибактериално и вазодилататорно (съдоразширяващо) действие. Счита се, че оказва и значителни ползи за профилактика на неврологични заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. Астрагалинът се харастеризира с противовъзпалително и кардиопротекторно действие.
Магниферинът проявява антивирусни и имуностимулиращи свойства. Тритерпеноидът лупеол оказва благотворно въздействие при възпалителни процеси, артрит, диабет и сърдечни заболявания. Съществува информация за антиканцерогенното му действие – при рак на кожата и на простатата. Благодарение на значителното съдържание на фибри (главно пектин) мангото оказва
благотворно въздействие върху храносмилателната система
– подобрява чревния транзит, способства за детоксикацията на организма и подпомага жизнената дейност на дружествената микрофлора в дебелото черво, която оказва огромно влияние върху жизнения статус на човешкия организъм.
Мангото е ценен източник на витамин С – 36,4 мг/100 г (40,4% от дневната потребност). Съдържанието на този важен витамин в него е по-високо от това в лимоните и портокалите. Значимо е и съдържанието на витамин В9 – 43 мкг/100 г (10,8%), както и на витамините В6 и Е.
От минералите относително по-високо е съдържанието на медта – 111 мкг/100 г (11,1% от дневната потребност). Медта взема участие в множество важни процеси в човешкия организъм – във въглехидратния обмен, поддържането на добрата кондиция на костите, сухожилията и хрущялите, осигуряването на еластичността на кръвоносните съдове, образуването на червения кръвен пигмент – хемоглобина и пр. Като кофактор тя влиза в състава на редица ензими, които играят важна роля в множество биохимични процеси, протичащи в човешкия организъм. В частност, ензимът тирозиназа катализира синтеза на пигмента меланин, който предпазва кожата от ултравиолетовата компонента на слънчевата радиация и развитието на меланом – рак на кожата. Медта е главна съставна част на ензима супероксиддисмутаза, който е важно звено в антирадикаловата защита на човешкия организъм.
Благодарение на значителното съдържание на вещества с антиоксидантно действие мангото има твърде висока стойност на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) - 1300 µmol TE/100 g, който характеризира антиоксидантната способност на даден продукт. Според диетолозите за противодействие на оксидативния стрес в ежедневното меню трябва да присъстват храни, които осигуряват от 3000 до 5000 единици ORAC. Т.е. само един плод е достатъчен, за да покрие тази потребност на организма. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load), отчитащ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, при мангото съставлява -3, т.е. то е алкализираща храна, която оказва благотворно въздействие върху човешкия организъм. Окиселяващите храни водят до развитието на ацидоза, която отключва множество патологии. Енергетичната стойност на мангото съставлява 60 ккал (251 kJ)/100 г, т.е. то е нискокалоричен продукт. Благодарение на значителното съдържание на вода и способността му да засища, то спомага за понижение на телесната маса.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
