Но кои молекули са били най-близо до това да се превърнат в потенциално лекарство за старостта?
Сенолитици
Сенолитиците са вещества, които убиват стареещите клетки чрез ускоряване на апоптозата. Стареещите клетки в този случай стават такива поради факта, че техният клетъчен цикъл е спрял. Причините за това може да са няколко: стрес, външни влияния, изчерпване на ресурса за делене и др. Тези клетки не се делят и не се обновяват.
Изследователите изучават ефектите на сенолитиците върху стареенето от 2011 г. Именно тогава Джеймс Къркланд и колегите му инжектирали мишки със сенолитик AP20187, който помогнал за забавяне на развитието на свързани с възрастта заболявания при тези гризачи. Сред сенолитиците кверцетин и дазатиниб се представили най-добре.
Въвеждането на тези вещества намалило възпалението в мастната тъкан и подобрило метаболизма в напреднала възраст, което има положителен ефект върху здравето на стареещите организми.
Кверцетинът е вещество от групата на флавоноидите. Функционално той е модулатор на ензимната активност, но има и антиоксидантни и невропротективни свойства. Предимството на кверцетина пред много други лекарства е, че той е широко разпространен в природата. Съдържа се в елдата, ябълките, ядките, много горски плодове и някои видове мед.
Дазатиниб е лекарство, използвано в онкологията. Използва се за блокиране на онкогенния ензим BCR-ABL и се използва при някои видове левкемия.
Изненадващо, комбинацията от противораково лекарство и флавоноид показала обещаващи резултати в борбата със стареенето. Практически нямало токсични ефекти, когато сенолитиците кверцетин и дазатиниб се прилагали на мишки. Възможно е да са необходими и други лекарства за засилване на ефекта, но все още няма доказателства за тази хипотеза.
Акарбоза
Това вещество сега се използва при лечението на захарен диабет от 2 тип, а понякога и преддиабет. Механизмът му на действие се състои в блокирането на храносмилането на сложни въглехидрати.
Учените отдавна търсят хипогликемични лекарства, обмисляйки как те могат да бъдат използвани за увеличаване на продължителността и подобряване на качеството на живот.
Изследванията показали, че при мишки акарбозата увеличава продължителността на живота с цели 17%. Гризачите също изпитвали намаляване на общото телесно тегло, намалена инсулинова резистентност, подобрено здраве на черния дроб и намаляване на броя на злокачествените тумори.
Все още не е известен механизмът на действие на акарбозата, чрез който тя удължава живота.
Учените теоретизират, че това се случва, защото този механизъм имитира ограничаването на калориите от тялото. Може да изглежда, че подобен ефект може да се постигне със здравословна диета. Това е вярно само отчасти. Изследователите установили, че консумацията на акарбоза при експериментални животни променя състава на чревния микробиом.
Мишките, на които е давана акарбоза, имали увеличение на броя на лактобацилите, произвеждащи късоверижни мастни киселини.
Тези киселини от своя страна могат да намалят нивото на възпаление в червата, да смекчат имунния отговор и да намалят количеството на опасните реактивни кислородни видове. Може би точно в работата на бактериите и техните отпадъчни продукти се крие тайната на акарбозата.
Спермидин
Спермидинът е вещество от групата на полиамините. Той играе ключова роля в регулирането на процесите като клетъчна пролиферация, апоптоза и автофагия.
Учените подчертават специално способността на спермидина да стимулира автофагията. Както при акарбозата, спермидинът имитира калорийното ограничение в тялото, удължавайки живота при експериментални животни. Но полезните свойства на спермидина не се ограничават до това.

...