В продължение на много години се смятало, че само хората, изпитващи проблеми с алкохола, са подложени на алкохолна амнезия. В края на 60-те години Доналд Гудуин платил на алкохолици, за да наблюдава какво става с тях в момент на пълно или фрагментарно изключване на паметта. Така изследователят открил, че хората, сблъскали се с алкохолна амнезия, можели да действат удивително съгласувано. Те например не само не демонстрирали влошаване на паметта, но много лесно се справяли с прости аритметични изчисления (въпреки че половин час по-късно всичко това било благополучно забравено).
Днес подобни експерименти са невъзможни по етични съображения. Но учените предполагат, че механизмите са същите и при хората с липса на зависимост от алкохола, които изпитват алкохолна амнезия.
Съвременната наука смята, че загубата на паметта вследствие на употребата на алкохол става възможна, защото хипокампът – структурата в мозъка, отговорна за създаването на спомени – за известно време отслабва своите функции. Алкохолът изключва някои връзки, така че спомените се получават фрагментирани или изобщо липсват.
Специалистите твърдят също, че алкохолът потиска не само хипокампа, но и две други области в мозъка, които пренасят информация в хипокампа – зоната, която използваме, когато обръщаме внимание на нещо, и амигдалата, която ни предупреждава за опасности.
Рискът от алкохолна амнезия може би е свързан със скоростта на пиене: ниво на алкохол в кръвта 0,2-0,3% вероятно може да предизвика пълна загуба на паметта (това са средно 15 напитки, изпити в продължение на 4 часа). Въпреки че това не обяснява защо едни хора забравят събитията от алкохолната ...
