Във века на хипертрофираните естетични търсения и налудничавото преследване на съвършенството недостатъците на кожата на лицето се възприемат от мнозина като лична трагедия. Несиметричните червени обриви на носа, бузите, брадичката, които нито могат да се отмият, нито да се прогонят със супер препарати, са познати на много хора. Те се появяват, изчезват, възникват отново, сякаш без всякаква причина. Това прилича на дългогодишно акне – главния белег на проблемната кожа. Но не бива да се бърза с изводите. Човек може да се лекува дълго не от каквото трябва и не с каквото трябва. Независимо от богатия арсенал – от крушова кора и солен разтвор до подхранващи кремове и солариум, картината си остава все така тъжна. И накрая се добирате до козметолог или дерматолог. Тогава ви назначават анализ на кожата, за да се провери наличието там на демодекс. Какво е това? Микроскопичен кърлеж.
Преди няколко години китайски учени анализирали образци от кожата на 90 хиляди човека – и почти в 90% от тях открили наличието на кърлежи. Някои медицински източници посочват все пак по-скромна цифра – 62%. Други изследователи твърдят:
в старите хора демодекс се открива в 100% от случаите
Общо взето, меко казано, този паразит е „квартирант” на голяма част от човечеството. Става дума за сапрофит – условно патогенен организъм, който живее в салните жлези и космените фоликули. И по норма присъства винаги. Т.е. фактически всички ние сме носители. И не подозираме за неговото присъствие, докато ненатрапчивият „квартирант” се държи мирно. Та нали без специално „въоръжение” той не може да се види. „Дългият” кърлеж – Demodex folliculorum достига само 0,3-0,5 мм, „късият” – Demodex brevis, още по-малко – 0,13-0,18 мм. А когато вътрешният баланс в организма е нарушен – възниква възпалителен процес, случва се стрес, обостря се някакво заболяване, кърлежите се „събуждат”, проявявайки чудеса от жизнена дейност. Ленивият демодекс става неукротим в период на отслабване на имунитета, при нарушения на обмяната на веществата – например при захарен диабет... Размножавайки се, кърлежът предизвиква „некрасиви” симптоми – почервеняване, сърбеж, парене и гнойни пъпчици. С течение на времето поразената кожа става грапава, придобива червеникаво-синкав оттенък. Най-често демодексът избира гънките около носа и устата, брадичката. Много по-рядко – гърдите, крайно рядко – горната част на гърба. Впрочем в момента на откриване под микроскоп върху частичка от кожата е важно не само „улавянето” на кърлежите, но и тяхното количество.
Когато заболяването засяга кожата на клепачите,
се развива демодекозен блефарит. За него сигнализират доста неприятни признаци – отоци и почервеняване на клепачите, умора на очите, слепнали и опадащи мигли.
И така, демодекозата е следствие от някакъв патологичен процес в организма. Всяко огнище на възпалението – колит, язва на стомаха, тонзилит, ревматизъм, може да бъде пусков механизъм, команда „на старт” за зловредния кърлеж. Поради това е напълно оправдано, когато дерматологът изпраща пациента на подробна диагностика, а след това и за лечение при точно определен специалист – гастроентеролог, гинеколог, ендокринолог и др.
Може ли кърлежът да „смени” своя домакин? Действително, той се предава от обща салфетка, кърпа, възглавница и т.н. Но се активизира само в този, който е предразположен към това и има някакво слабо звено в организма, което се нуждае от спешен ремонт. Т.е. дори при мъжа например може да има проблем, а в неговата жена да липсва дори и намек за подобна ”инвазия”. Затова пък не е рядкост, когато демодексът не идва сам, а с компания – пъпки, розацея, периорален дерматит и др. Това, разбира се, усложнява и протичането на болестта, и нейното лечение.
Валентин ВАСИЛЕВ
Пълния текст четете на страница 9 от печатното издание.
