Бъзакът (Sambucus ebulus), известен у нас още с наименованията тревист бъз, бъзе, бъзуняк и бъзовляк, е многогодишно тревисто растение, което достига до 1,5 – 2м височина, цъфти през юли-август с бели цветове, събрани в конусовидни съцветия и плододава в началото на есента. Плодовете са сферични, с диаметър около 5-6мм, виолетово-черни и много сочни. Бъзакът принадлежи към семейство Бъзови (Caprifoliaceae), включващо 25 рода. Той се отнася към рода Бъз (Sambucus), наименованието на който произлиза от гръцката дума „sambuca”, означаваща инструмент, подобен на кавала, който древните овчари са си изработвали от стеблото на растението. Бъзакът (Sambucus ebulus) се различава съществено от дървовидния черен бъз (Sambucus nigra), въпреки че както цветовете, така и плодовете на двете растения имат твърде сходен химичен състав. За разлика от бъзака, бъзът цъфти по-рано - през май-юни, и неговите плодчета са насочени надолу, докато на бъзака – нагоре. Бъзакът е широко разпространен в Южна и Централна Европа. Може да се срещне край междуселските пътища, реките, овразите, заблатените места и селските мери до 2000 метра надморска височина. Растението издава характерна, твърде неприятна меризма, което му свойство дълги години било използвано за борба с въшките и дървениците, както и за предпазване на хамбарите от набезите на гризачи, които силно я недолюбвали.

С помощта на съвременните методи на аналитичната химия беше установено, че бъзакът съдържа

множество ценни биологично активни вещества, които обуславят неговите уникални целебни свойства

В народната медицина се използват всички части на растението – цветове, корени, листа и плодове, но с най-висока биологична стойност определено са плодовете. Неслучайно още в древността те са придобили репутацията на истинска панацея. В древногръцката митология Панацея (на гръцки Πανάκεια - Вселечителка), дъщеря на Асклепий - бога на медицината, и Епиона, е богиня на билколечението. Интересен факт е, че единствено у нас – в Пловдив, е открит мраморен фриз, датиращ от II век, на който е изобразено цялото божествено семейство, заедно с другата дъщеря на Асклепий – Хигия, богиня на здравето и чистотата.

Плодовете на бъзака са сладникави на вкус с лека, едва доловима горчивина. Въпреки че в тях са открити значителен брой биологично активни вещества, счита се, че техният състав все още не е напълно изучен. В блестящите черни перлички са открити въглехидрати (главно глюкоза и фруктоза), на които се дължи сладникавият им вкус, органични киселини (ябълчна, винена, валерианова, кафеена, хлорогенова), флавоноиди (рутин, самбуцианин), антоциани (цианидин-3-глюкозид, цианидин-3,5-диглюкозид, цианидин-3-самбубиозид), каротеноиди, дъбилни вещества, пектин, аминокиселината тирозин, алкалоиди (самбуцин), гликозиди (самбунигрин, амигдалин), етерично масло, витамини А, С, Е), редица минерали и т.н. 

Хлорогеновата киселина,

представляваща естер на кафеената и хининовата киселина, е открита в средата на XIX век от руския ботаник Алексей Фаминцын. През последните десетилетия, във връзка с откритието на активните форми на кислорода - свободните радикали, и тяхното разрушително действие върху човешкия организъм, в значителна степен нарастна интересът към веществата, т.нар. антиоксиданти, които са в състояние да инактивират, да обезвредят тези опасни молекули. Оказа се, че хлорогеновата киселина е мощен антиоксидант, чийто антиоксидантен потенциал е в пъти по-висок от този на флавоноидите, например, които са силни антиоксиданти. Едно от благотворните въздействия на кафето се свързва именно с наличието на хлорогенова киселина в него. Оказа се, че тази киселина, освен активно да противодейства на свободните радикали и т.нар. оксидативен стрес, тя има редица други благотворни въздействия - намалява резорбцията на въглехидратите, с което способства за по-стройна фигура и понижение на риска от развитие на диабет, нормализира кръвното налягане и сърдечния ритъм, действа противовъзпалително, подобрява еластичността на кръвоносните съдове и транспортната функция на кръвта и т.н.

Флавоноидите са крупен клас полифеноли,

включващ над 6500 известни представители, повечето от които с подчертано физиологично въздействие. На тяхната благотворна роля върху човешкия организъм за първи път през 1936 година обръща внимание унгарецът Алберт Сент-Дьорди – откривателят на витамин С, удостоен през 1937 година с Нобелова награда. Рутинът проявава антиоксидантна активност, благодарение на способността му да се свързва с йоните на желязото, с което препятства образуването на свободните радикали. Освен това той способства за повишаване на здравината и еластичността на кръвоносните съдове, препятства образуването на тромби в кръвта и има благотворен ефект върху нивата на холестерола и триглицеридите. Самбуцианинът действа предпазно по отношение на сърцето и сърдечно-съдовата система. Аминокиселината тирозин е прекурсор (изходно вещество), от което в организма се синтезират невротрансмитерите допамин, адреналин, норадреналин, хормона на щитовидната жлеза тироксин, както и важния пигмент меланин, който придава характерния цвят на кожата, различните нюанси на косата и на очите.

Счита се, че

антиканцерогенното действие на плодовете на бъзака

се дължат главно на цианогенните гликозиди амигдалин исамбунигрин. Под действието на ензима бета-глюкозидаза те се разпадат на глюкоза, бензалдехид и циановодородна киселина. Последните две вещества са силно токсични, но в тандем те стават стократно по-силни от всяко поотделно. За щастие, в здравите човешки клетки съдържанието на този ензим е много ниско, докато в раковите е многократно по-високо. Наред с това здравите човешки клетки съдържат ензима роданаза, който инактивира токсичните цианидни йони. Този ензим отсъства в раковите клетки, които загиват под дружното действие на убийствената двойка – бензалдехид, циановодородна киселина. Съдържанието на тези гликозиди в зелените и недобре узрели плодове е много по-високо, поради което за консумация трябва да се подбират само добре узрели такива. Независимо от това, предозирането на плодовете на бъзака е абсолютно нежелателно. Не трябва да се забравя, че и нормалните клетки съдържат ензима бета-глюкозидаза. Предозирането със сигурност най-малко ще доведе до стомашни проблеми – повръщане и диария. Термичната обработка разрушава напълно тези опасни гликозиди. Любопитен факт е, че птиците въобще нехаят за тяхното съдържание и се гощават с плодовете на бъзака без каквито и да са ограничения.

Многовековният опит по приложението на плодовете на бъзака по категоричен начин доказва тяхното активно действие за укрепване на имунната система в борбата й срещу вирусните заболявания, както и общоукрепващия ефект върху организма. Особено благотворно е тяхното действие при болести на горните дихателни пътища – тонзилит, бронхит, пневмония, заболявания на сърдечно-съдовата и пикочната система. Потвърдено е и антиканцерогентното им действие. Значителна част от благоприятните въздействия върху организма се свързват с високата стойност на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантната активност на даден продукт, който при плодовете на бъзака надминава 10 000 µmol TE/100g.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ