• Кои са най-честите алергични проблеми през лятото?
- Когато се опитаме да свържем пролетно-летния период с алергичните болести, на първо място се сещаме за полинозите, болестите, които засягат предимно очите, горните и долните дихателни пътища – съответно лигавиците на очите, носа, околоносните кухини, гълтача, ларинкса и белия дроб – специално бронхиалното дърво.
Механизмът на полинозите представлява засилена и сравнително по-рядко срещаща се реакция на имунната система към иначе обичайни за здравите хора външни вещества – поленовите зрънца на цъфтящите растения. Те могат да бъдат тревисти или дървесни видове, храсти. В противоречие с това, което обикновено се предполага, че полените могат да се намерят във въздуха през април, май и най-късно през юни, реално периодът на полинация (образуването и отделянето на полени) е много по-дълъг. Познати са много растителни видове, които цъфтят още през февруари, а други - през август, септември, например дивият пелин, щир, лапад, лобода, а някои дори и през октомври. Да вземем за пример елшата, тя би могла да цъфне дори през декември, ако се случи в няколко последователни дни дневната температура да достигне до 14-15 градуса. Такива температури наблюдавахме дори през изминалата година. Хора със силно изразена алергия към тези полени дори и при слабата им концентрация във въздуха биха могли да получат и през декември болестни прояви. И всичко това може да се припише на някоя вирусна инфекция. Общите и за двете болести симптоми като хрема, дразнене в очите, дразнене, дори болки в гърлото, понякога водят до грешна диагноза и до неправилно лечение.
Трябва обаче да се има предвид, че алергията към рано или късно цъфтящи растения е по-рядко срещана, отколкото тази към растителни видове, които цъфтят в периода от края на март до края на юни. Затова хората са с правилното впечатление, че обикновено в тези месеци се наблюдават симптомите на полинозата.
От полинозата най-често страда дихателната система – наблюдават се многократни кихания, запушване на носа, секреция от него както напред, така и назад по задната стена на гълтача, пристъпи на кашлица, свиркащо дишане, пристъпен задух. Могат да бъдат засегнати и очите – зачервяване, сълзене, оток на клепачите.
При 30 до 70% от хората, които страдат от сенна хрема, може да се развие и алергия към някои храни от растителен произход. Това се дължи на общи алергени, които се съдържат както в поленовите зрънца, така и в някои растителни храни. Явлението се нарича кръстосана алергия. Интересно е да се знае, че полените, към които сме алергични, могат да бъдат от растителен вид, стоящ много далеч в растителното царство от растителния вид, който ни служи за храна. Например може да сме алергични към тревни полени, а да развием хранителна алергия към някой сорт ябълка. Наблюдават се няколко клинични форми на хранителна алергия. Най-честата е т.нар. орален алергичен синдром – това е локална алергия на лигавицата на устната кухина и гълтача. Симптомите обикновено са парене в гърлото в момента, когато се консумира дадената храна. Това може да бъде череша, морков, праскова, краставицата от таратора, подправка като копър, целина, магданоз, ядки – бадем, лешник, фъстък, особено ако не са добре изпечени или се консумират сурови. Освен дразнене на гърлото понякога настъпва и оток на увулата, на мекото небце, на езика, на устните. Може да се появят кожни, уртикариални обриви или да се засили хремата, т.е. да реагира органът, който е най-слабото място. Най-тежки са случаите, когато се развива масивен оток на гърлото, причиняващ задух с възможен фатален изход. Често появата само на един-два симптома може да заблуди и лекарите, и пациентите точно за какво става дума.
• При наличието на сенна хрема трябва ли да се изследва и хранителна непоносимост?
- Обикновено се изчаква да премине поленовият период, както и да изчезнат напълно симптомите на полинозата. Тези тестове се правят есенно време – краят на октомври и ноември са най-подходящите месеци за провеждане на кожно-алергологични тестове и за търсене на кръстосана алергична реакция между полени и растителни храни.
При повечето хора, които имат някаква алергия към растителни храни, тя се проявява именно по време на цъфтежа на тревистия или дървесния вид, към чиито полени болният също е алергизиран. Извън този период болните спокойно консумират същите храни, което често заблуждава и тях, и лекарите.
• С какво още може да се сблъскаме от областта на алергологията през летния сезон?
- Обикновено хората посещават морски курорти през летния сезон. Там често се предлагат морски дарове – риба, раци, миди, скариди, калмари, лангусти и др. Сравнително често се установяват реакции към алергени, съдържащи се в тези храни. Имало е дори много тежки, драматични случаи, завършили фатално.
Възможно е такава алергия да се прояви едва на 30-40-50-годишна възраст. Всяко нещо си има първи път. Например преди години прочетох мнение на много изтъкнати световни специалисти, че на възраст след 60 години е малко вероятно човек да се разболее от алергична болест, и то по първи имунологичен тип. В моята практика имам пациент, който за пръв път се разболя от сенна хрема на 76 години. Същото се отнася, макар и в по-малка степен, и за хората с хранителна алергия. Човекът е имал генетично предразположение към алергични болести и сравнително честият му контакт с определен алерген може да доведе до прояви на алергична свръхчувствителност. Това, че сме на 40 години, не означава, че не може да се разболеем от сенна хрема или хранителна алергия към морски дарове например.
Когато обаче говорим за морски дарове, трябва да имаме едно друго обстоятелство предвид. Тези храни съдържат много от аминокиселината хистидин. Под въздействието на един ензим, наречен хистидин декарбоксилаза, от хистидина може да се образува и натрупа в тъканите на тези морски обитатели значително количество хистамин. А хистаминът, от друга страна, е и основното вещество, което се отделя при алергичните болести и предизвиква болестните симптоми. Така някои хранителни отравяния с морски храни, богати на хистамин, се диагностират като хранителна алергия. Дори при отделни случаи, които са завършили фатално, се касае именно за хистаминово отравяне, а не за най-тежкото алергично състояние – алергичния шок. Това понякога обяснява защо хора, които са имали кожни обриви, отоци в областта на лицето например при консумация на миди, скариди и др., при кожно-алергологични тестове дават отрицателни резултати. Грешката не е в теста, а в това, че не става въпрос за истинска алергична реакция. Затова на малки деца не се дават морски дарове, те са особено чувствителни.
По два различни механизма може да се имитира алергията – или чрез директно поглъщане на хистамин, или чрез отделянето му по химичен, а не по имунен механизъм в тъканите. Това усложнява диагностиката, защото трябва да мислим за алергия, хистаминово отравяне или за директна хистаминолиберация. Преди 60-70 години, когато у нас е имало много паламуд и той се е приготвял сушен, суров, осолен, е имало по-чести случаи на хистаминово отравяне от паламуд, имитиращо алергии с чревни спазми, диария, задух, кожни обриви. Дори тогавашните лекари са знаели, че нещо има вътре в рибата и са го нарекли паламитоксин. Едва по-късно са установили, че става дума за хистамин.
• Обяснете за кожните проблеми през лятото.
- Има кожни болести, които могат да бъдат свързани с летните условия. Най-често това е уртикарията, позната като копривна треска. Протича със сочни, розово-червени обриви по кожата. Такава уртикария може да бъде провокирана по неалергичен механизъм от ултравиолетовите лъчи чрез директно отделяне на хистамин в тъканите. Ултравиолетовите лъчи активират периферните нерви в кожата, при което се отделят невромедиатори - вещества, които директно разширяват кръвоносните съдове, но и действат като хистаминоосвобождаващи фактори. Този вид кожен обрив се нарича соларна уртикария, която често се кръщава слънчева алергия. Реално има такава алергия, но тя е много по-рядка. При нея слънчевите лъчи променят структурата на някои протеини, което ги прави „чужди” за организма и спрямо тях се изработват антитела. Впоследствие синтезираните антитела реагират с променените протеини и това довежда до появата на алергични симптоми. Тъй като имунната система разполага с клетки на имунната памет, веднъж появилата се алергична свръхчувствителност се запазва и по-нататък в годините. Описаната слънчева алергия е сравнително рядка. Несравнимо по-честа е соларната уртикария, която обаче не е алергична болест. Има наблюдения, че тя се появява по-често при хора с по-лабилна вегетативна нервна система.
• С какво друго състояние може да се сбърка алергията?
- Ако се върнем отново към храните и алергиите, трябва да се отбележи, че някои болестни процеси наподобяват клинично алергични болести, без да са такива.
В летните месеци, когато храната не се съхранява както трябва, се развиват бактерии, отделящи токсини. Това се случва например при замърсяване на храните със стафилококи. Представете си едно заведение за хранене, където готвачът е порязал пръста си, не го е дезинфекцирал, той е загноил и така храната е била заразена. Размножилите се в храната бактерии, отделяйки стафилококов екзотоксин, са предизвикали хранително отравяне. При консумацията на такава храна се появяват гадене, повръщане, диария, кожни обриви - уртикария, които понякога могат да се приемат като проява на хранителна алергия.
През лятото, особено в морските курорти, често има вирусни епидемии. За някои от вирусите е характерно освен общоизвестните болестни прояви да предизвикват уртикариални обриви, дори отоци в областта на лицето, което също може да е причина да се заподозре алергична болест. Поради това не са редки случаите, когато става дума за вирусна инфекция с кожни обриви, а пациентите са лекувани като алергично болни.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
