Заради ролята, която играят за пренасянето на коронавируса, установяването на концентрациите и задържането на аеролозите в обществените пространства може да помогне за определяне на риска от заразяване. Но тяхното измерване е трудно и изисква специализиран персонал и оборудване.
Така беше досега. Сега изследователи от Кардиологичните центрове на Нидерландия и Университета на Амстердам показаха, че ръчен брояч на частици може да бъде използван за целта и да помага за определянето на ефекта от мерките за намаляване на риска, като например подобренията в проветряването.
Основното предизвикателство при употребата на ръчни броячи на частици е фоновото замърсяване с прах на обществените пространства. Въпросът, който възниква, е могат ли да се разграничат тези прахови частици от аерозолите, които идват от дишането, говоренето, кихането или кашлянето.
Понеже прахът и аерозолите, вдишвани в белия дроб на човека, са различни по размер, изследователите разработили начин да изваждат праховия сигнал от показанията на брояча на частици, като измерват праха за известен период и наблюдават как сигналът се променя, след като бъдат добавени и аерозолите.
„Има много фин прах, така че реално не можем да измерим аерозолите в този спектър, но съществува доста голям спектър, в който можем да улавяме аерозолите“, казва Даниел Бон, един от авторите на изследването.
Екипът сравнил концентрацията на аерозолите, измервани по този метод, с лабораторно базирани техники, и установил перфектно съвпадение на резултатите. Макар че изследването е било проведено с един определен модел ръчен брояч на частици, Fluke 985, който се използва за следене на праха и качеството на въздуха в чисти помещения, Бон отбелязва, че резултатите не са уникални за това устройство и могат да се отнесат и към други броячи на частици.
Макар че този метод не измерва директно наличието на вирусни частици, засечената концентрация на аерозолите може да бъде съчетана с данни за вируса от други изследвания, за да се направи практическа оценка на риска за определен тип обществено пространство. Откритията сочат, че добре проветрените зони могат да имат концентрации на аерозолите, над 100 пъти по-ниски от слабо проветрените, като обществените асансьори или тоалетни.
„Има хора, които се притесняват да отидат във фитнеса, в офиса или да пътуват с влака. Всичко това поне може да бъде оценено – казва Бон. – Мотото остава проветряване, проветряване, проветряване.“
Той уточнява, че макар и вентилацията да играе важна роля в закритите пространства, аерозолите не са единственият път за заразяване и социалното дистанциране и миенето на ръцете остават жизненоважни.
Превод от английски
Дима КОЛАРОВА
