Ден на Свети Валентин
Влюбването има три фази и всяка от тях е свързана с действието на различни хормони. Случващото се в мозъка, когато сме влюбени, има прилика с психично заболяване. Когато сме привлечени от някого, причината може да е в това, че подсъзнателно харесваме гените му. Миризмата вероятно е не по-малко важна от външния вид, когато става дума за привличане. Най-често харесваме вида и миризмата на хората, които най-много приличат на родителите ни.
Тези и много други факти за любовта ни поднася науката, която даже може да помогне да определим дали една връзка ще е трайна.
Химикалите на Купидон
Хората обикновено са „на седмото небе“, когато са влюбени. Пламнали страни, препускащ пулс и потящи се длани са някои от външните симптоми на попадането ни в плен на любовта. Но вътре в тялото са налице категорични химически сигнали за това, че Купидон ни е прострелял със стрелата си.
Когато става дума за любов, изглежда сме изцяло подвластни на биохимията. Един от най-известните изследователи в тази област е Хелън Фишър от университета „Рутгерс“ в Ню Джърси, САЩ. Според нея влюбването протича в три фази, при всяка от които в тялото ни се отделят различни химични вещества.
Първа фаза: Страст
Неин двигател са половите хормони тестостерон и естроген. Тестостеронът не се среща само при мъжете - той играе главна роля и за сексуалния подтик при жените. Тези хормони, както казва Хелън Фишър, „ви карат да се оглеждате за нещо“.
Втора фаза: Привличане
Това е същинската фаза, в която любовта ни поразява. Когато хората се влюбят, те не могат да мислят за нищо друго. Възможно е дори да загубят апетита си и да не ги лови сън, прекарвайки по цели часове в мечтания за своя нов любим.
Във фазата на привличането важна роля играят група невротрансмитери, наречени моноамини:
Допамин - който също така се активира и от кокаина и никотина.
Норепинефрин - известен още и като адреналин. Кара ни да се потим и ускорява биенето на сърцето.
Серотонин - един от най-важните химикали на любовта и един от тези, които могат действително да ни докарат временно до лудост.
Трета фаза: Привързаност
Тя настъпва след етапа на привличането, ако една връзка ще е трайна. Хората не биха могли да останат в бурната фаза на привличане завинаги, иначе никога не биха били в състояние да свършат никаква работа!
Привързването е по-дълготрайно ангажиране и представлява спойката, която държи двойките заедно, когато решат да имат деца. Важни в тази фаза са два хормона, отделяни от нервната система, за които се смята, че играят роля при социалното обвързване:
Окситоцин - той се отделя от хипоталамуса по време на раждането, като способства и за слизането на кърмата. Помага да се заздрави силната връзка между майката и детето. Окситоцинът се отделя и от двата пола при оргазъм и се смята, че стимулира обвързването при интимното общуване. Според теорията колкото повече секс прави една двойка, толкова по-дълбока става връзката между партньорите.
Вазопресин - друго важно вещество във фазата на дългосрочното обвързване. Той е важен регулатор на бъбречната функция и ролята му при продължителните връзки беше открита при изследвания върху прерийните полевки.
При тези гризачи сексът е прелюдия към трайно обвързване на мъжкия и женската. Полевките правят много повече секс, отколкото е нужно за целите на размножаването.
Предполагаше се, че двата хормона вазопресин и окситоцин, отделяни след съвкупляването, биха могли да изграждат тази връзка. При един експеримент на мъжки прерийни полевки бил даден медикамент, потискащ ефекта на вазопресина. Връзката с партньорката им незабавно се влошила, защото те загубили своята отдаденост и не успявали да я защитят от нови ухажори.
Оценяване на гените
Когато става дума за избор на партньор, дали сме ръководени от подсъзнанието си? Учени, изследващи привличането, се осланят на теорията за еволюцията, за да обяснят начина, по който хората избират партньор.
Еволюционно предимство ни дава чифтосването с някой с възможно най-добрите гени. Те ще се предадат на нашето потомство, гарантирайки ни здрави деца, които от своя страна ще предадат гените ни на бъдещите поколения.
При вида на потенциален партньор ние преценяваме дали бихме искали децата ни да имат неговите или нейните гени. Има два начина да направим това, които в момента се изследват - феромоните и външният вид.
Феромоните са химикали без мирис, които се улавят от орган в носа. Според някои учени те са ключът към избора на подходящ партньор. Те вече са добре проучени при други бозайници и най-вече при гризачите. Тези животни притежават нещо, което се нарича „вомероназален орган“ (или ВНО), вътре в носа си. Те го използват, за да долавят феромоните в урината на други гризачи и с помощта на това допълнително сетиво да се ориентират относно социалните връзки, да разбират пола на околните и да намерят партньор.
През 1985 година изследователи от Университета на Колорадо откриха доказателства, че този орган съществува и при повечето възрастни хора. Следователно човекът също би могъл да реагира на феромоните.
Плъховете имат различни феромони в урината си в зависимост от особеностите на своята имунна система. Когато избират партньор, че избягват такива с твърде сходна с тяхната имунна система, за да може потомството им да е пригодено да се бори срещу по-широк набор от инфекции. Освен в урината, феромони се съдържат и в потта.
Що се отнася до външния вид, смята се, че асиметричните черти са признак за скрити генетични проблеми. Многобройни изследвания демонстрират, че особено мъжете избират жени със симетрични лица. При дамите това предпочитание не е толкова изразено – те търсят в мъжа и способност да предлага храна и защита.
Изследванията показват, че мъжете предпочитат жени със съотношение между талия и ханш 0,7. Това, изглежда, е в сила независимо от общото тегло на дамата. Въпросното съотношение има смисъл като индикатор за репродуктивното здраве - с възрастта талията на жените по принцип се увеличава с натрупването на мазнини в областта на корема. Това съвпада с намаляване на техния фертилитет.
Флиртуването
Установено е, че са ни нужни между 90 секунди и 4 минути, за да решим дали харесваме някого. А ето как нашето послание достига до обекта на желанието ни:
55% чрез езика на тялото
38% чрез тона и скоростта на гласа ни
И само 7% чрез това, което казваме
Психологът проф. Артър Арун изследва динамиката на това, което се случва, когато хората се влюбват. Той демонстрира, че простият акт на взирането един другиму в очите има мощно въздействие. Когато сме развълнувани и заинтересувани от това, което виждаме, зениците ни се разширяват.
Ученият помолил двойки напълно непознати да споделят интимни подробности за своя живот в течение на час и половина, а след това да се гледат в очите, без да говорят, за 4 минути. Впоследствие много от участниците признали, че се чувстват дълбоко привлечени от другия човек, а двама дори се омъжили по-късно.
Когато хората са привлечени един към друг, те са склонни да копират взаимно позите и жестовете си. Това е известно като „огледално отражение“. Когато някой го прави, то е признак за добра комуникация и взаимен интерес. Това явление се наблюдава, когато говорим с добри приятели или с потенциални любовници, така че трябва да внимаваме да не изтълкуваме погрешно признаците за приятелство като такива за любов.
И още нещо - експертите съветват да не се правите на недостъпни. Проучванията показват, че този подход обикновено не работи.
Докарва ли ни любовта до лудост?
През 90-те години изследване в Италия установи, че наскоро влюбилите се притежават някои от симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Хората с него страдат от мании за определени неща – например постоянно да си мият ръцете или да проверяват дали вратата е заключена.
Вместо да ни прави щастливи, любовта в действителност може да ни депресира. Един от симптомите на ОКР, изглежда, е необичайно ниското равнище на серотонин. Ниските нива на този невротрансмитер бяха свързани с тревожност и депресия. При италиански студенти, които посочвали, че скоро са се влюбили, серотонинът бил с 40% по-нисък в сравнение с връстниците им.
Друго интересно откритие е, че хората с ниски равнища на серотонина са склонни да правят много секс. Мъжете, притежаващи определен ген, известен като „серотонинов транспортер“, имат по-ниски нива на невротрансмитера в мозъка си. Обикновено те са по-неспокойни от другите мъже, а също и с по-висока сексуална активност.
Превод от английски Елица ТАНЧЕВА
