в-к Лечител
в-к Лечител
 

Здравето на болните зависи от... настроението на лекарите

Брой: 15, 15 април 2010 - ПОДАГРАТА

     Болните, които са предпочитани от медицинския персонал, получават по-добро обслужване независимо от техния пол, възраст или семейно положение. 
     На 25 ноември 2009 г. в израелската болница "Шива" се състояла конференция, посветена на отношението на медицинския персонал към болните, на която били представени различни изследвания, свързани с тази тема. В резултат на изследванията се проявила следната логическа верига: пациентът, охарактеризиран като несъответстващ на критериите на медицинския персонал, получава по-лошо обслужване, в резултат здравната система харчи повече ресурси за неговото лечение и вследствие на това обикновено гражданите плащат повече, за да субсидират тази неефективна система. 
     В лекцията на доктор Амир Гринберг, занимаващ се със събиране и обработка на информация в болницата "Шива", били посочени данни, отразяващи несправедливостта на системата за здравеопазване и говорещи за влиянието на оценката, дадена от болния за качеството на неговото обслужване. Съгласно резултатите от изследването, медицинският персонал дава оценка на пациентите на подсъзнателно равнище и разделя хората на различни категории: неприятни болни, обикновени болни и приятни. Това сортиране влияе директно на качеството на медицинското обслужване, което болният получава. 
     В своето изследване доктор Гринберг открил, че „неприятните” болни получават по-лошо обслужване, отколкото останалите. Това се проявява в по-големи усложнения при операции, отколкото при другите групи болни, понякога им се налага да минат през повторни хирургически намеси, което се среща доста по-рядко при другите пациенти, при операциите те получават повече донорска кръв. Освен това по време на възстановяването след операция при тези болни са регистрирани повече случаи на залежаване, отколкото при останалите. Вниманието към тях от страна на медицинските сестри, както по време на постъпване в болницата, така и при изписването, било на много по-ниско ниво. 
     „Неприятните” болни трябвало да остават в болницата за по-дълъг срок, отколкото другата група пациенти. 
     В изследването под „неприятни” болни се подразбират следните лица: човек, боледуващ от заразно заболяване или заболяване, проявяващо се външно в неприятна форма; болен с неопрятна външност; болен, който е бил хоспитализиран в продължение на дълъг период; болен с психически проблеми; хората с нетрадиционна сексуална ориентация; работниците емигранти. А така също болните, чието поведение е неадекватно, те са охарактеризирани от лекарите като „агресивни болни”, „пречещи болни”, човек, боледуващ от заболяване, което плаши персонала, или болен, които не контролира своята дефекация. 
     Например възрастна жена с лошо здравословно състояние, дошла за операция, получила по-лоши грижи, отколкото млад човек, който е постъпил в болница за същата операция. В много случаи възрастните жени преминават през няколко повторни хирургически намеси и повече страдат от различни възпалителни процеси. И времето на тяхната хоспитализация е по-дълго, отколкото за младия човек. Смъртността при такива възрастни хора при хоспитализация е много по-висока. Независимо от това, че по-логично би било да се окаже повече внимание на възрастната жена, отколкото на младия човек, който е по-малко предразположен към следоперативни усложнения, отколкото жената в напреднала възраст. 
     „Болният получава оценка още в приемната - обяснява доктор Гринберг. - Медицинският персонал не обича, когато му съобщават за постъпване в отделението на млад човек, а в действителност пристига възрастен.” Между другото доктор Гринберг добавил, че невинаги медицинската диагностика се явява параметър за приемане на болния в отделението, „понякога болният не е приеман в отделението, докато не бъде прегледан от завеждащия това отделение лекар”. Доктор Гринберг счита, че „медицинският персонал често изпитва негативно отношение към болния, още преди той да си отвори устата, и ако към това се добави присъствието на загрижени членове на неговото семейство, то за положително отношение към него вече и дума не може да става”. Когато медицинските сестри и лекарят започват да говорят помежду си за пациента, те веднага го охарактеризират като „проблематичен”, като тази характеристика се предава и на сестрите и лекарите, които все още не са срещали болния. 
     От изследванията се вижда, че медицинските сестри и лекарите в болниците имат определени предпочитания: болен, който умее спокойно да понася страданията; болен, който е предмет на медицинско изследване, за чието лечение може да се напише статия; болен с винаги добро настроение; болен, който адекватно възприема своето състояние. Лекарите дават много повече оценки на своите пациенти, отколкото медицинските сестри, а сред тях мъжете са по-склонни на това, отколкото жените. И колкото по-образован е докторът, толкова повече оценява болните. 8,5% от пациентите получават подобна оценка и тя не е свързана нито с възрастта на болния, нито с неговото образование, нито със семейното му положение. 
     Доктор Дани Симон, завеждащ травматологичното отделение в медицинския център „Шива”, пише в своя статия: „17% от грешките при диагностиката, неправилните изводи, грешките при лечението настъпват поради предварително направени грешни изводи за болния. При първоначалното изследване на пациента информацията е по-малко точна поради влиянието на второстепенни фактори, такива като миризмата на тялото или миризмата на алкохол, идваща от болния.” 
     А според изследователи от Университета в "Бен Гурион" в израелския град Негев колко рецепти ще напише лекарят, какви анализи ще назначи и как ще проведе медицинския преглед - всичко това зависи от неговото настроение. Специалистите наблюдавали работата на 188 лекари и отбелязвали дали те променят своето професионално поведение в зависимост от настроението, умората, безпокойствието или депресията. 
     Експертите проследявали, колко време продължавали визитите при докторите, как те разговаряли с пациентите, какви лекарства изписвали и какви анализи назначавали. 
     Оказало се, че изпълнението на професионалните задължения на лекарите често до голяма степен зависи от тяхното настроение в деня на приема. В дните, когато медиците се намирали в положително настроение, те общували повече с болните, изписвали по-малко рецепти и щателно изяснявали симптомите и причините за недъзите. Напълно противоположна била картината в дните, когато лекарите били в лошо настроение. Авторите на проучването направили извода, че негативните емоции и неблагоприятната атмосфера в кабинета на лекаря могат да имат пагубни последствия за качеството и разходите за лечение.

     Владимир ЙОНЕВ



Брой: 15, 15 април 2010
 
 
Продукти
 
ТИКВЕНО СЕМЕ
 
Колоник плюс® ензими
 
ЕХИНАМАКС® (ECHINAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД