Самотата е състояние на уединение, изолация, липса на контакти с други хора. Тя може да произтича от преднамерен избор, заразна болест, неприемлив външен вид или дори някакви навици, последствие от заетост по определена работа или дори някакъв вид изгнание, например корабокрушение. Краткосрочната самота често е ценна в случаи на заетост по определена работа, мисловна дейност или почивка, през които разсейването със странични неща е нежелателно.
Прави се разлика между физическа и психическа самота. Хората могат да търсят физическо уединение, за да не се разсейват и за да се концентрират. Докато психическата самота може да е в резултат на психологически проблеми, заболявания или отклонения.
От самотата има различни последици
Здравните последици са свързани с проявата на различни симптоми. Симптомите от наложена без желанието на човека изолация често включват: безпокойство, слухови и зрителни халюцинации, изкривяване на възприятията за пространство и време. Тези симптоми обаче са в резултат на липса на стимулатори за сензорните възприятия, не са ефект от самотата и липсата на човешки контакти сами по себе си. Следователно, намирайки занимания, които да поддържат интереса на индивида, тези симптоми могат да бъдат избегнати.
Според разкази на пещерняци визуалните и слухови илюзии са особено силни в пещерите, когато човек е сам и без осветление. Липсата на каквито и да е било стимули за слуха и зрението усилват до голяма степен илюзиите, стигащи понякога до халюцинации.
Продължителната изолация обаче често се смята за нежелателна, тъй като може да доведе до отшелничество или до невъзможност за установяване и поддържане на социални контакти. Възможно е да доведе и до клинична депресия. Въпреки това за много хората самотата не е непременно депресираща. Монасите например зачитат дългите периоди на изолация като метод за духовно просветление. При много корабокрушенци, прекарали години в самота, не са установени каквито и да били психологически проблеми, след като са били спасени.
...
Противодействие на самотата... или как да се справим с нея
Самотата предизвиква широк спектър от реакции. Продуктивните начини за контриране на чувствата на самотата са силно индивидуални, но могат да се поставят в следната рамка:
Първо, опит за намаляване на обикновено натрупващите се ирационални (нелогични, глупави) вярвания за катастрофата, несправедливостта и самоомаловажаващите аспекти на това да си сам.
Второ, приемане на лична мотивация за чувството. Тогава чрез действие вместо чрез натрапливост човек може да разпръсне чувствата.
Трето, заместване на различието и подкрепата, осигурена от съгласието на другите с разчитане на себе си.
Четвърто, работа по посока на убеждението, че ситуацията на самота вероятно няма да продължи вечно.
Самотата би могла да се преодолее първоначално с осъзнаването й, защото тя се проявява у нас самите в мисли, чувства и поведение. Цялостното преживяване на самотата като нещо нежелано може да окаже негативно влияние на адаптацията, нормалното психично развитие и справянето с жизнените кризи в живота на човека независимо от възрастта му. Начините да си помогнем сами и да преодолеем или да се предпазим от преживяването на самотата е да приложим правилните стратегии за справяне, които най-общо са:
• Създаване и разширяване на мрежата от социални контакти с хора, които имат позитивно отношение към нас – приятели, съседи, роднини, съграждани, съмишленици и т.н.
• Споделяне на лични ценности и обмен на информация чрез активно участие и включеност в социалния живот на определена група хора. Необходимо е те да ни приемат и да имат позитивно отношение към нас. Например литературни четения, чат в интернет и т.н.
• Включеност в дейности, които ни доставят удоволствие – хобита, занимания със спорт, туристически походи и т.н.
• Ежедневна доза смях и поддържане на добро настроение.
• Ако чувството за самота, възприемана като социална изолираност и отчуждение, стане неконтролируемо и завладяващо, е препоръчителна професионалната помощ на компетентен психолог и/или психотерапевт с подходяща психотерапия. Възможно е например да бъде когнитивно-поведенческа психотерапия, защото спомага за откриването на ирационални, нелогични, автоматични мисли и вярвания, които задълбочават чувството за самота. Този тип терапия подпомага човека в справянето му с жизнените кризи на рационално, емоционално и поведенческо ниво.
Също така е възможна групова форма на психотерапия – психодрама, която ще подпомогне чрез ресурса на групата човекът да се справи и по-лесно да преодолее самотата си. Важното е при избора на професионална психологическа помощ да се информирате за компетентността на психолозите и психотерапевтите, а също така самият човек да е мотивиран, да има достатъчно силно желание да участва в преодоляването на възприетите от него вредни последици от самотата.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Рени ВЕЛЧЕВА
