В края на 2020 г. в сп. JAMA Oncology било публикувано изследване, съгласно което 12,5% от пациентите с белодробен рак в САЩ никога не са пушили. Тези данни били получени в резултат на анализа на базата данни Program of Cancer Registries, съдържаща информация за пациенти над 20 години с диагностиран рак на белите дробове и бронхите. Това, че огромното мнозинство от пациентите с белодробен рак се оказали бивши или настоящи пушачи (84% от жените и 90% от мъжете) не изненадало изследователите. Но 12,5% непушещи пациенти били вече повод за тревога.

Данните от това изследване се потвърждават от публикуваните през 2017 г. в Journal of the National Cancer Institute резултати от наблюденията на друг екип американски учени, съгласно които рак на белия дроб възниква при 10-15% от непушещите хора. Анализът на информацията, събрана в периода 1990-2013 г., показал нещо удивително: дялът на непушачите с недребноклетъчен рак на белия дроб нараснал от 8% през 1990-1995 г. до 14,9% през 2011-2013 г.

В същото време дялът на непушещите пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб за същите периоди също се увеличил, но не толкова явно (от 1,5 до 2,5%), точно както това било наблюдавано при непушещите пациенти с плоскоклетъчен рак, развиващ се от плоските (сквамозни) клетки.

Накрая, британски учени също потвърдили този факт: дялът на непушещите хора сред пациентите с белодробен рак расте, при това с ускорени темпове: от 13% през 2008 г. до 28% през 2014 г.

Освен това, по данни на американските учени, оказало се, че непушещите жени почти 2 пъти повече рискуват да получат диагноза „белодробен рак”, отколкото мъжете, които не пушат: 15,7 срещу 9,6%. Сходни резултати установили и британски учени: 67% от непушещите пациенти с белодробен рак са жени.

Най-често болестта била диагностирана при хора в разцвета на силите от 20 до 49 години, по-рядко първична диагноза била поставяна в групата на възраст от 50 до 64 години.

Учените предложили няколко възможни обяснения на този феномен:

Пасивно пушене

За вредата от пасивното пушене лекарите говорят непрекъснато. И вече е доказано, че и на пръв поглед безобидните електронни цигари, бълващи кълба ароматизиран дим, също се отразяват негативно върху здравето на белите дробове. Но при пушене човек вдишва канцерогени от дълъг списък с вещества, предизвикващи мутации на ДНК в клетките на белите дробове и стимулиращи по този начин тяхната трансформация в ракови клетки. А при вейпинга (пушенето на електронни цигари) канцерогените в парата са 10 пъти по-малко, отколкото в цигарения дим, но затова пък има токсични метали – хром и никел. Тяхната концентрация във вдишваната пара е 4 пъти по-висока, отколкото в цигарения дим.

Екология

Щом непушачите са започнали да боледуват по-често, значи са се появили някакви нови рискови фактори, които действат именно на тях. И тези фактори се намират в околната среда – на работното място, у дома, на улицата. Т. е., може да се говори за все още неизяснени екологични изменения, подразбирайки не само степента на замърсяване на уличния въздух.

Както е добре известно, белодробният рак е такава болест, при която шансовете за оживяване много зависят от момента на нейното откриване. Колкото по-рано – толкова по-голяма е надеждата за оздравяване. Поради това на фона на растящия брой на непушещите пациенти с рак на белия дроб някои учени настояват за редовен масов скрининг на населението – например с помощта на компютърна томография.

През 2019 г. в Journal of Thoracic Oncology били публикувани резултатите от изследване на южнокорейски учени, които в продължение на 13 години провеждали скрининг на населението за откриване на белодробен рак. За това време болестта била открита при 0,86% от пушачите и при  0,45% от непушачите, преминали изследване с компоютърен томограф. 93% от непушещите пациенти с установен белодробен рак имали първи стадий на болестта, във всички случаи ставало дума за аденокарцином.

Но тук се намесват икономическите фактори, които гласят, че установяването на тези случаи излиза твърде скъпо на държавата, разходите значително превишават възможните ползи.

Като вариант, на редовен скрининг могат да се изпращат здрави хора от групите с повишен риск. Това, както показват изследванията, са предимно жените.

Допълнителните рискови фактори включват рак в семейната анамнеза, професионални рискове, наличие на хронични белодробни заболявания (например ХОББ).

 Иван ЙОРДАНОВ