Д-р Сибел ИБРАИМОВА завършва факултета по дентална медицина към Медицинския университет в София. Активен участник е в курсове за повишаване на квалификацията в областта на детската дентална медицина по-конкретно: „Повлияване на поведението на деца при дентално лечение“, „Орална хигиена и обучение на деца“, „Орална хигиена и поведение при бременни“, „Хронични заболявания и влиянието им върху временните зъби“.

•   Здравейте! Какво представлява силанизирането на зъби, което за много хора е напълно непонятно?

- Силанизацията е метод за превенция на едно от най-разпространените заболявания в устната кухина, а именно - зъбния кариес. Зъбният кариес е едно от най-древните и най-разпространени заболявания, които съпътстват човечеството през цялото му съществуване. То се развива бавно и в началото незабележимо, но е упорито и прогресиращо, и е най-разпространеното хронично заболяване в детска възраст.

По дъвкателната повърхност на всички кътници има ямки, бразди и фисури, които превръщат тази част от зъба в силно нагъната и ретентивна за плака. Силаницазията представлява профилактично покритие на тези ямки, бразди и фисури с течен смолист материал, който се втвърдява при специални условия.

•   Безболезнено ли е? Как се прави и какви са ползите от това покритие на зъба? Колко време продължава самата процедура?

- Процедурата е напълно безболезнена и отнема средно около 5 минути на зъб. Всички кътници пробиват с един дефект, наречен „дълбока фисура“. Този дефект не е истински и е резултат от незавършената минерализация на зъба дори след пробива му. Той може да бъде компенсиран със следпробивната минерализация, която е възможна само при наличие на благоприятни условия в устната кухина. Тънкият емайл и слабата минерализация превръщат тези дълбоки фисури в лесно уязвимо място за развитие на кариес.

Бързото натрупване на плака в дълбоките фисури, комбинирано с неопитността на децата в отстраняването и с четка за зъби, води до развитието на киселинна среда, която не позволява следпробивната минерализация.

Ако здравите дълбоки фисури се запълнят със силант непосредствено след пробива, ретентивността (ретентивността означава, че повърхността на зъбите е нагъната – така те задържат повече плака и затова ги наричаме силно ретентивни за плака) им се премахва и основната причина за развитие на кариес по дъвкателните зъби се елиминира.

•   Флуорният препарат под формата на лак/гел, който се използва за целта, токсичен ли е? Може ли да има странични ефекти? Алергични реакции?

- Не!

Материалите за силанизация представляват течни смоли, които се втвърдяват след светлинна полимеризация.

Подобно на всички останали материали, които намират приложение за лечение в устната кухина тези материали, са изследвани многократно и са преминали през голямо развитие и подобрение. Те са устойчиви и биологично поносими. Засега няма регистрирани алергични случаи.

•   Може ли да се развие кариес под този защитен лак? Още нещо – ще се изтрие ли/ще падне ли той с времето?

- Защитата чрез силанти достига до 100%, което е непостижимо с други профилактични методи. Ако силанизацията се направи на време, се елиминира натрупването на плака и се осигуряват благоприятни условия за следпробивната минерализация.

Последната генерация силанти съдържат флуор, което спомага, от една страна, за запечатване на фисурите и, от друга страна, за постоянно отделяне на флуор, който е друга профилактична мярка за предпазване от кариес.

Както всяко нещо така и силантите имат време на живот.

С влизането на зъбите в контакт при дъвкателния акт, те упражняват сила и натиск един върху друг, което води до износване на силантите. Те се изтриват.

Оптималният период на изтриване на силантите е от 1 до 2  година, но това също зависи от натоварването на зъбите при дъвчене и силата на контактите между тях.

•   Има ли храни/вещества, които не бива да влизат в контакт с въпросния флуорен препарат?

- Няма такива. Детето може да се храни съвсем нормално дори веднага след  самата процедура.

•   Разбирам, че силанизацията е от полза преди зъбът да се е минерализирал. За колко време се минерализира един зъб? И еднакво ли е при всички деца?

- Минерализацията  на зъбите започва още преди пробива им, но този период не е достатъчно дълъг, понеже има редица други процеси, които трябва да се извършат преди това. Зъбите пробиват с ниска степен на минерализация и тя продължава след пробива, това е така наречената следпробивна минерализация.

Най-важният период е веднага след пробива и до 2 години след това, за да се осигури безпрепятствено протичане на този процес.

•   На всички зъби ли може да се постави силанизант или не?

- Силантите са подходящи за всички кътници и предкътници от постоянното съзъбие и всички кътници от временното съзъбие.

•   Откога е въведена тази процедура? Има ли вече статистика, която да показва какво е състоянието на зъбите при хора със силанизирани зъби, които вече са на 40-50 години? За да знаем реалния ефект през годините?

- Първото съобщение за запълване на фисурите с цимент датира от 1895 година. Но първият успешен опит е направен от Буонокор през 1955 г.,който обработва зъбите с ортофосфорна киселина и след това прилага смолистия материал. Той е този, който е постигнал успех в задържането на силантите върху зъбната повърхност. Днес  в силно развитите държави и у нас съществува Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца до 18-годишна възраст. У нас тази програма стартира през 2011 г.

От началото на програмата до днес, по статистиките на Български зъболекарки съюз (БЗС) са прегледани повече от 100 000 деца в цяла България.

Според статистиките на Световната здравна организация (СЗО) през последните 10 години на 20-ти и първите 10 години на 21-ви век се установява драстично снижение на разпространението на зъбния кариес в Западна Европа, Северна Америка, Канада, Австрия и Япония.

Например в Австрия средният  брой засегнати от кариес зъби на деца на 12 години от 4,8 през през 1973 г. спада до 1,2 през 1993 г.

В Швейцария през 1964 г. деца на 12 години са имали 40 кариозни и пломбирани зъбни повърхности, а след въвеждането на националната програма за профилактика през 1994 г.са регистрирани по-малко от една засегната от кариес повърхност.

У нас програмата датира от 2011 година, още е доста млада за такава статистика, но тя намира широко приложение и развитие.

•   Обяснено е в медицинските информационни източници, че силанизирането е най-вече за деца, чиито зъби имат дълбоки зъбни “гнезда“. Не знам как да го нарека... по-оголени зъби. Как родителите да разберат детето им с такива ли е?

- Гнезда е добро определение, което може би е доста образно представено за хората. Тези фисури представляват вдлъбнатини, които погледнати под микроскоп наистина приличат на гнезда, които са с тесен отвор и се сразширяват в дълбочина.

Оголването е съвсем различно нещо, по-скоро можем да го определим като по-чувствително място за развитие на кариес. Те няма как да разберат дали децата им имат зъби с дълбоки фисури, защото абсолютно всички зъби пробиват с този дефект.

Първите постоянни дъвкателни зъби пробиват на 6-годишна възраст, този е периодът, който има най-голямо значение за силанизацията, който трябва да ориентира и родителите за посещение при техния лекуващ лекар.

•   Вярно ли е, че все повече деца нямат изобщо млечни зъбки? И им израстват директно постоянните? На какво се дължи това? Какви проблеми със зъбите могат да имат такива деца в бъдеще?

- Това засега е просто мит и се споменава в денталната и световната литература.

Съществуват различни нарушения в броя на зъбите наречени  хиподонтия – намален брой зъби или хиперодонтия - увеличен брой зъби, но тези аномалии засягат един или няколко зъба, но не и цялото съзъбие. Тези аномалии се дължат на нарушения в процеса на образуване на зародишите на зъбите по време на ембрионалното развитие на плода още в майчината утроба. Този процес може да бъде смутен от много фактори, като нездравословен начин на живот на майката, вредни навици като употреба на никотин и други вредни медикаменти, заболявания прекарани по време на бременността, влиянието на вредни фактори от околната среда, ендокринни заболявания и генетичната предразположеност.

Това има ли си последствия? Естествено, че да!

От всички групи зъби най-често се засягат вторите чифтове, например вторите  предни зъби или вторите предкътници. Колкото по-голям брой зъби липсват, толкова по-силно е смутено развитието на челюстите и са нарушени съотношенията между зъбите. Изоставането в развитието на челюстите довежда и до проблеми в развитието на лицевия скелет като цяло.

При липса на зъб или зъби, наличните зъби се стремят да запълнят свободното пространство и се наклоняват към него,това води до неправилно подреждане, ротация, наклоняване и нарушения в естетиката и захапката. Тези проблеми естествено са разрешими. Съвременната дентална медицина дава много възможности за лечение на такива случаи.

В зависимост от броя на липсващите зъби, от тяхната позиция и група, могат да се проведат успешно ортодонтско лечение или изработване на микропротеза за празното пространство, ако липсващият зъб е постоянен. Ако липсващите зъби са временни, тогава се правят рентгенографии за установяване на наличието на зародиши на временните зъби и се провежда лечение за запазване на място за постоянния зъб.

•   Много родители отстраняват оперативно мъдреците на децата си преди да са израснали изобщо? Защо? Вие ЗА или ПРОТИВ сте? Има ли рискове от подобна оперативна намеса?

- Има строго определени индикации за вадене на зъби.

Ако зъбът е здрав, заел своето място в зъбната редица правилно и няма възпалителен процес или не създава проблем на детето, той не е индициран за вадене.

Подобна намеса при непробил още зъб или непредставляващ здравен проблем на детето, може да го травмира дълбоко и да промени отношението му към по-нататъшното лечение.

 Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА