НЕОПРАВДАН РИСК
Както всяка есен, и тази в навечерието на грипната истерия отново се повдига въпросът за ползата и вредата от ваксините срещу грипа. По традиция пикът на болестта идва в края на януари – началото на февруари, но още през ноември тя бърза да напомни за себе си, правейки безценна услуга на производителите и търговците на противогрипни ваксини. Всъщност всички искат грипът да бъде просто заболяване като някои други, които може да се предотвратят с помощта на ваксини. Но грипът не е такъв.
Отдавна е известно, че основните предпазни мерки, позволяващи в много случаи да се избегнат заболяванията, се състоят в спазването на прости хигиенни правила: често си мийте ръцете със сапун, доколкото възбудителят на инфекцията губи активност под действието на миещите средства; избягвайте по възможност контакта с болни, а ако все пак сте се разболели, прикривайте носа и устата при кашлица и кихане, при нужда от контакт си слагайте маска. Тези профилактични мерки имат универсален характер за всички остри респираторни заболявания и грипа. Но съвременната медицина предлага и специфични средства за защита на организма от вируса на грипа, а именно ваксините.
Фармацевтичните компании и техните дистрибутори в бели престилки във всички развити страни настояват, че противогрипните ваксини са ефективни, а рискът от сериозни усложнения (наличието на които никой не отрича) е минимален, така че балансът между ползата и вредата от ваксините все пак е положителен, отчитайки факта, че ежегодно от грип умират десетки хиляди хора.
В действителност балансът е по-скоро отрицателен.
Преди всичко 80% от всички остри респираторни заболявания в сезона на грипа (по данни на американски изследвания) са предизвикани не от специфичен грипен вирус, а от други вирусни и бактериални инфекции. По правило здравите хора на възраст до 65 години прекарват грипа без усложнения и изработват естествен имунитет, който е по-надежден и дълготраен, отколкото придобития в резултат на ваксинация. И дори ако се приеме като факт ефективността на ваксините при специфична инфекция, те защитават само от 20% от вероятните възбудители в сезона на остри респираторни заболявания.
Пропагандаторите на ваксинацията твърдят, че клиничните изпитания демонстрират ефективността на противогрипните ваксини. Но под ефективност се разбира изработката на антитела към конкретен щам на вируса във ваксинираните и това лесно може да се провери в клинично изследване с прост анализ на кръвта. Но нас в крайна сметка ни вълнува не наличието на антитела в нашата кръв, а дали ще се разболеем от грип или остро респираторно заболяване, или няма да се разболеем.
Нека видим какви са данните от изследванията на италиански аналитици през 2004-2006 г., предмет на които била не само ефективността, но и резултатността от противогрипните ваксинации. Изследователите стигнали до извода, че за възрастните ваксините са показали висока ефективност против избрани вирусни щамове, но имали ниска резултатност, така че ползата от ваксинацията се оказала неголяма: въпреки че с една четвърт намалял броят на заразените от грип, честотата на хоспитализациите в резултат на тежки грипоподобни симптоми въобще не се снижила. Същото се отнася и за децата: висока ефективност в предотвратяване на специфична грипна инфекция, но ниска резултатност при предпазване от остри респираторни заболявания, така че
и при децата нивото на заболеваемост като цяло не се променило.
Данните за децата до две години са много ограничени, но както изглежда, и в този случай ваксинацията не дала осезателна полза. За старите хора ваксинацията не намалила честотата на възникване на грипа, но намалила честотата на възпаленията на белите дробове, хоспитализациите и смъртните случаи от грип или пневмония.
Агитаторите на противогрипната ваксинация често размахват статистически данни в стремежа си да оправдаят нуждата от масова ваксинация на населението. Те твърдят например, че 80% от изгубилите своя слух хора в ранно детство са развили отит поради преболедуван грип. И тук слагат точка, като не смятат за нужно да съобщят за сравнение какъв е процентът на преболедувалите отит сред хората с добър слух. Какво пък, отговорът на този въпрос може лесно да се открие: към тригодишна възраст това заболяване прекарват по различни данни от 71 до 95% от децата, което превръща твърдението на т.нар. „експерти” в аргумент от серията „Всички хора, яли краставици, рано или късно умират”. И най-главното: грипът е отговорен за по-малка част от отитите, най-често това заболяване се предизвиква от бактериална инфекция (стафилококи, пневмококи, хемофилни пръчици и други видове). Така че цялата история за 80% от хората с глухота няма абсолютно никакво отношение към ролята на ваксинацията за предотвратяване на грипа и само компрометира основния тезис на нейните пропагандатори.
У читателя, който обича да мисли, възниква впечатление, че медицинските началници манипулират недобросъвестно с данните, разчитайки на това, че потенциалният клиент на ваксинационния бизнес не е изкушен от медицинската наука и статистика, пък и просто не умее да мисли логично и поради това ще повярва на думата на специалистите, каквото и да говорят те. Но ако се правят опити за убеждаване на потребителите, подхвърляйки им в качеството на аргумент абсолютни глупости, не означава ли това, че медицинският бизнес просто няма реални доказателства за ефективността от ваксините срещу грип?
Много шум предизвикали през есента на 2011 г. резултатите от изследването на най-разпространената в САЩ ваксина против грип, публикувани в списание The Lancet. По официални данни ефективността на тривалентната инактивирана ваксина съставлявала 80%, а по данни от изследването – по-малко от 60%.
Този показател представлявал шок за медицинското съсловие в САЩ
и породил множество дебати. Доктор Джозеф Бреси, ръководител на отделението за профилактика на грипа в Центъра за контрол на заболяванията (CDC), заявил, че ваксината работи, макар и по-лошо, отколкото се предполагало преди това.
Интересно е, че ежегодните изследвания на ефективността от ваксинациите срещу грип, провеждани в Канада от 2004 г., посочват същия резултат – 60%.
Но главната неприятност не е в това, че ефективността на ваксините при новия анализ се оказала с 20% по-ниска, отколкото тази, която декларирали производителите, а в реалното значение на статистическите показатели. Какво на практика означава 60-процентова ефективност?
Метаанализ показал: в сезона на грипа от 100 неваксинирани възрастни хора заболяват 2,7, т.е. 2-3-ма души. Нашият битов опит ни говори, че по време на епидемия делът на заболелите е по-висок, но да си спомним, че само 10% от тях боледуват от сезонен грип, останалите страдат от остри респираторни заболявания, предизвикани от други вируси и бактериални инфекции, за които антигрипната ваксина не помага. По този начин, ако вие не сте ваксинирани, вашият шанс да се разболеете от сезонен грип (а не от всякакви остри респираторни заболявания) съставлява 2,7%.
От 100 ваксинирани възрастни от грип заболяват 1,2, т.е. 1-2 човека. С други думи, ако вие сте ваксинирани, вероятността да се заразите с грип за вас съставлява 1,2%. Същото може да се каже и по друг начин: антигрипната ваксина помага за избягване на грипа на 1-2-ма души от 100. Какво е това 60%? Приблизително толкова съставлява разликата от 1,5 човека спрямо количеството заболели неваксинирани, т.е. от 2,7. Струва ли си рискът, като се отчетат възможните постваксинационни усложнения?
През август 2012 г. бил публикуван отчетът на независимата Кохранова група (Cochrane Collaboration), чиито работи в научния свят се смятат за златен стандарт за обективност, озаглавен „Ролята на ваксините за предотвратяване на грипа в здравите деца”.
„Ефективността на инактивираните ваксини за предпазване от грип не превишава съществено ефективността на плацебото”,
се казва в отчета. Що се отнася до децата над 6 години, то ваксинацията позволява да се предотврати грипът при 1 дете от 28 ваксинирани. Кохрановите експерти твърдят, че голяма част от изследванията на безопасността на ваксините – а те се провеждат от самите производители или по тяхна поръчка – не съответстват на съвременните методологични стандарти и поради това не се поддават на обективен анализ.
Две години по-рано бил публикуван друг метаанализ на изследванията на ефективността на ваксините против грип за възрастните. Резултатите се оказали още по-скромни, отколкото при децата. Дори в редките години, когато щамовете на ваксините напълно съответстват на щамовете на сезонния грип, рискът от заболяване за ваксинираните възрастни се оказал само с 3% по-нисък, отколкото за неваксинираните, а в годините на непълно съответствие на щамовете тази разлика била само 1%. Експертите твърдят, че няма достоверни данни, че ваксинацията снижава риска от грипни усложнения, например пневмония.
Интересно е, че по данни от изследване, проведено през 2006 г., в САЩ сред работниците в здравната система само 38% се ваксинират срещу грип!
Авторите на изследването смятат, че отказът от ваксинация на лекарите и средния медицински персонал може да се обясни с няколко причини: те не вярват в ефективността на противогрипните ваксини; смятат, че тяхната имунна система напълно ще се справи с вируса без външна намеса; опасяват се от усложнения, в частност синдрома на Гилен-Баре. (Остра автоимунна възпалителна полирадикулоневропатия, проявяваща се във вяли парези, нарушения на чувствителността, вегетативни разстройства. Пълно възстановяване – в 70% от случаите, в 15% от болните се запазват изразени остатъчни параличи, предизвикващи инвалидизация.)
Ние знаем, че синдромът на Гилен-Баре далеч не е единственото възможно сериозно усложнение от противогрипните ваксини. Нима можем да забравим за
тежките последствия от ваксинацията против свински грип,
която довела само във Финландия до инвалидизацията на 79 деца?
Един от аргументите в полза на отказа от ваксинация против грип е безспорният факт, че редица противогрипни ваксини съдържат тимеросал - токсичен живачен препарат. И до днес продължават споровете дали тимеросалът се явява причина за увеличаване на броя на децата с аутизъм в САЩ и Европа. Световната здравна организация твърди, че тимеросалът е „невинен”, но редица сериозни изследователи - медици, биолози и химици, не са готови да се съгласят с това. Но да оставим засега настрана аутизма, да се върнем към ваксините срещу грип.
За всички достъпни противогрипни ваксини общо противопоказание е алергията към кокоши яйца, всички производители в оригиналните инструкции подробно изброяват компонентите в състава на ваксините и предупреждават за възможната индивидуална непоносимост. По правило става дума за формалдехида, гентамицина, полисорбат 80 и някои други ингредиенти. Сред главните странични ефекти, които производителите на противогрипни ваксини имат благоразумието да не премълчат, са усложнения като
синдром на Гилен-Баре, енцефаломиелит, неврит, васкулит,
наистина, те са описани като много редки. Въпреки това в инструкциите се препоръчва на лицата с неврологични заболявания в анамнезата да подходят към ваксинацията с голяма доза предпазливост.
За съжаление не особено розово бъдеще очаква и така широко рекламираната в последно време „универсална ваксина срещу грип”, защитаваща от всички щамове на вируса. Изследване, което поставя под съмнение целесъобразността от създаване на такава универсална противогрипна ваксина, било публикувано в списание Science Translational Medicine. Група изследователи ветеринари под ръководството на Ейми Винсънт открила интересен феномен: ваксинацията против един от щамовете на вируса на грипа в свинете повишава риска от заразяване със сходен вирус. Учените засега не знаят точно поради каква причина става това, но самото явление предизвиква сериозни опасения: универсалната ваксина, изглежда, не е толкова безопасна идея.
Много е вероятно именно с това явление да се обяснява случилото се в Канада по време на епидемията от свински грип (която СЗО обявила за пандемия, но впоследствие Съветът на Европа оценил това решение като не напълно обосновано).
Доктор Данута Скворонски, експерт в Центъра за контрол на заболеваемостта във Ванкувър, Канада, анализирала медицинските данни на жителите на Британска Колумбия, които през пролетта и лятото на 2009 г. преболедували от свински грип H1N1. По-предразположени към заразяване се оказали тези, които предишната есен се ваксинирали против сезонен грип. В началото медиците се отнесли скептично към резултатите от анализа на Скворонски, но аналогични резултати били получени и в други провинции на Канада и по такъв начин се потвърдило, че откритият от нея модел съответства на действителността.
Но Данута Скворонски и нейните колеги не се ограничили с епидемиологичното изследване и направили лабораторен експеримент с порове, който напомня изследването на Ейми Винсънт. 16 пора били ваксинирани против сезонен грип, още 16 животни получили плацебо. След това двете групи били подложени на въздействието на вируса на свинския грип H1N1. Ваксинираните животни не само заболели, но и показали по-остри симптоми, отколкото неваксинираните.
„Ваксинацията може да променя болестта, предотвратявайки я – и това е целта й. Но ние трябва да изучим как тя може да променя болестта по неочакван за нас начин”, така коментирал резултатите от работата на Скворонски Лоран Кайзер, лекар в централната лаборатория по вирусология в Женева.
Работата на Ейми Винсънт още веднъж потвърждава, че създаването на универсална ваксина против грип може да не бъде такава добра идея, както изглежда на пръв поглед, смята Данута Скворонски. Винсънт и нейните колеги, както и групата на Скворонски, се опитват да намерят обяснение защо
животните не просто не били защитени от вируса, но прекарали заболяването
по-тежко,
отколкото техните неваксинирани „колеги” по експеримент. Една от хипотезите е, че антителата, изработени в отговор на въведената ваксина, се устремяват към изходния вирус, но не могат да го убият. Прикрепяйки се към вирусите, антителата ги свързват помежду им, облекчавайки тяхното проникване в клетките на организма и последващото размножаване. Този ефект бил наречен „усилване на сливането”. Учените се опасяват, че такъв ефект е възможен в случай на ваксинация с универсална противогрипна ваксина.
Резултатите от експеримента, по думите на Данута Скворонски, доказват това, което много трудно приема медицинската наука: на нас ни е известно далеч не всичко за механизмите на взаимодействие на вирусния грип с нашата имунна система.
През март 2010 г. в American Journal of Clinical Nutrition били публикувани резултатите от двоен сляп рандомизиран експеримент, проведен в Токийския университет от изследователя Митсуоши Урашима през зимата на 2008-2009 г. В експеримента взели участие 354 деца, разделени на две групи, едната от които получавала ежедневно 1200 мерни единици витамин D, а другата – плацебо, в течение на три месеца. В началото на експеримента децата от двете групи боледували еднакво често, но след месец, когато нивото на витамин D в кръвта на децата от експерименталната група се повишило, предимствата се проявили в пълна степен.
Ако антивирусните препарати снижават риска от заразяване с грип до 8%, то за витамин D този показател бил 50%!
Антивирусните препарати са скъпи и токсични, смята Митсуоши Урашима, докато в същото време витамин D има допълнителни плюсове: той снижава риска от рак, заболявания на сърцето, диабет, а така също риска от заразяване с други инфекции, не само грип. Доктор Урашима демонстрирал, че витамин D е по-ефективен в предотвратяване на грипа, отколкото ваксините срещу него.
Най-добрият източник на витамин D – това е слънчевата светлина, под въздействието на която той се образува в нашия организъм. Неслучайно сезонът на грипа и острите респираторни заболявания е най-тъмното време от годината. За разлика от ваксините, никой не рекламира слънчевите лъчи, та нали те са достъпни за всеки и не могат да носят печалби от патентоване и продажби. Не обещава милиардни доходи и съдържащото витамин D рибено масло, което някога, през 60-те и 70-те години на миналия век, докторите давали на децата едва ли не задължително. Сега кой знае защо лекарите пропускат да го препоръчат както при чести остри респираторни заболявания, така и при снижаване на остротата на зрението или при рецидивиращ херпес. „Нека храната бъде твое лекарство”, съветвал мъдрият Хипократ. Разбира се, това не е повод да се откажем от съвременните постижения на медицината, но внимателният и балансиран подход към тяхното приложение, акцентът върху здравословния начин на живот и естествените мерки за предотвратяване и лечение на заболяванията са станали, колкото и удивително да е това, сериозна стъпка в оздравяване на съвременната медицинска практика.
(Бел. ред. Най-ценното рибено масло – от сьомга – е на капсули, които лесно се приемат и от деца, и от възрастни – ЕПАМАР стронг. А през мрачния есенно-зимен сезон, когато няма достатъчно слънчева светлина, трябва да се взема допълнително витамин D - Витатабс ПУРУ D. Мощно средство за засилване на имунитета е финландският продукт ТЕРНИМАКС.) 
