Изследване, публикувано в сп. Pediatric Research, твърди, че малките деца, които растат в семейства с кучета, показват по-добро социално и емоционално развитие от тези в семейства без такива домашни любимци.
Екип от учени от Университета на Западна Австралия и Австралийския медицински изследователски институт обработили данните за 1646 семейства, включително деца на възраст от две до пет години. Изследователите открили, че децата от домакинства, притежаващи кучета, са с 23% по-малко склонни да изпитват затруднения с емоционалните и социалните взаимодействия в сравнение с малчуганите, които не притежават кучета. Изследователите взели предвид такива аспекти като възраст на децата, пол, хигиена на съня, ниво на образование на родителите и продължителност на времето, прекарано пред телевизионни екрани и компютърни монитори. Децата от семейства с кучета се оказали с 30% по-малко склонни да участват в антисоциално поведение, с 40% по-малко било вероятно да имат проблеми при взаимодействие с други деца и с 34% по-вероятно било да участват в тактично поведение като споделяне на своите чувства.
Авторът на изследването, доцент Хейли Крисчън, обяснила: „Въпреки че очаквахме, че притежаването на куче ще повлияе на благосъстоянието на малките деца, бяхме изненадани да установим, че простото наличие на куче в семейството е свързано с много положителни промени в поведението и емоциите“.
Сред децата от семейства с кучета тези, които се присъединяват към разходките поне веднъж седмично, са с 36% по-малко склонни да имат проблеми с емоционалното и социалното развитие, отколкото тези, които разхождат кучето си по-малко от веднъж седмично. А децата, които играят с кучетата си 3 пъти седмично, са със 74% по-склонни да се държат тактично от тези, които играят по-рядко.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Иван ЙОРДАНОВ
