Започна сезонът на алергиите, които са особено мощни през пролетта и лятото. Експерти от Европейския институт по здравеопазване предупреждават, че тази година се очаква засилена алергична активност в Европа. Според някои специалисти принос за това ще има и тазгодишната кулминация на слънчевата активност от нейния 11-годишен цикъл, а също и отслабената през есента и зимата имунна защита на човешкия организъм.
Пролетта е времето на цветните алергии. Най-характерната от тях е сенната хрема. Най-силен алерген е цветният прашец на дивите полски треви и храсти. Частичките на прашеца (полените) са с размер от 2 до 200 микрона. Впечатляващо е, че едно единствено растение може да произведе стотици милиони зрънца, които вятърът разнася на десетки километри разстояние. Попаднали в организма на немалко хора, тези зрънца предизвикват алергична реакция с различна по степен тежест.
По най-нови данни на Световната здравна организация жертвите на тази алергия в света са над 1 милиард. (Бел. ред.
Според медийно обявени експертни сведения около една пета от всички българи страдат от сенна хрема.)
Понятието алергия е въведено от австрийския лекар д-р Клеманс фон Пирке. Той пръв е открил, че човешкият организъм понякога реагира на безвредни вещества по необичаен начин - образува срещу тях имунни антитела, възприемайки ги като врагове.
Най-често сенната хрема се проявява през пролетта, но понякога в някои случаи се забелязва и през късната есен. Нейните жертви веднага реагират с кихане, кашляне, поток от сълзи и дузини книжни кърпички за нос.
При среща на човека с неговия алерген в тялото се образува веществото хистамин. То причинява оток по лигавиците. Алергичният усеща силен сърбеж в носа и гърлото, опитва се да се изкашля. Всички тези симптоми могат да бъдат предвестник на нещо сериозно - една бъдеща астма.
Как да се справим с алергичната хрема? Първото, което трябва да направите, е да откриете кой е вашият алерген или множество алергени. Тестването се прави в кабинетите по алергология. Следващата стъпка е да се опитате да премахнете или да избягвате алергичния дразнител. Ако това е домашен прах например, да смените мокета с балатум, тупането на килимите - с влажно почистване, да проветрявате редовно дома.
Ако вашият алерген е цветен прашец, стойте колкото се може по-дълго в затворено помещение.
Терапията на алергиите изисква време и търпение и е комбинация от различни средства.
Антихистаминовите препарати най-бързо премахват симптомите на алергията, но не влияят върху причините й. Такива популярни препарати като алергозан, тавежил, синправин и други блокират отделянето на хистамина и премахват отока, обилния секрет, хремата, кихането, кашлицата. Приети вечер преди лягане, могат да ви помогнат да спите спокойно. Лекуването на сенната хрема обаче трябва да бъде продължително, системно и да се извършва от алерголог.
Експерти от Европейската асоциация на алерголозите с помощта на фитотерапевти охарактеризират най-важното на т.нар. поленов календар.
През втората половина на април характерни за въздушния поленов спектър са големите количества на поленовите зърна на бреза, които се сочат като основни причинители на полинози. Освен брезата през април в Европа масово цъфтят дъб, габър, глухарче, кисели треви, нарцис, лале и др.
През първата половина на май във въздуха преобладават поленовите зърна на орех, черница, явор, конски кестен, коприва, кисели треви. И от житните: ливадина и медивица. От средата на месеца започва цъфтеж на бор, смърч, маслинка, булчино цвете, живовляк и от житните: райграс, властика и ежова главица.
Какво представлява алергията? Свръхреакция на организма спрямо вещества, които се приемат от него като вредни, дори те да не са такива.
Благодарение на тази своя памет всеки път, когато същият алерген попадне в организма, имунната система го разпознава и бързо отговаря. Ето защо страдащите от сенна хрема например реагират по един и същ начин всеки път, когато попаднат в среда със специфичен тип полен, който е запомнен от тяхната имунна система.
Въпреки че начинът, по който имунната система реагира на алергените, е един и същ, възникващите алергии може да са доста различни. Времето за появата на чувствителност към даден алерген варира в големи граници при отделните индивиди (от няколко дни до няколко години).
За повечето от страдащите от алергия се казва, че са атопични. Атопичната алергия е тази, при която наследствеността играе важна роля. Атопичните индивиди са генетично програмирани да произвеждат голямо количество IgE (имуноглобулин Е) антитела. Тези IgE реагират активно спрямо алергените във външната среда (полени, плесени, домашен прах и др.). Експерти подчертават, че е възможно да станеш алергичен, без да си атопичен, но атопията помага!
Има три основни вида атопична алергия: атопичен дерматит (екзема), ринит (сенна хрема) и алергична астма.
Определено има наследственост при алергиите. При деца с един от родителите, страдащ от алергия, има 30% риск за развитие на алергия. В случай че и двамата родители страдат от алергия, рискът за децата вече се удвоява на 60%. Въпреки това алергиите може и „да прескочат“ поколението.
Освен атопичните алергии, съществуват и така наречените псевдоалергии. Тези заболявания приличат на атопичните алергии и се проявяват със същите симптоми (кожен обрив, сърбеж, кихане, кашлица, хрипове, сълзене на очите, течащ нос и др.). Независимо от това те обикновено се появяват при неатопични индивиди и, изглежда, не са свързани с действието на имунната система.
Кога можем да смятаме, че имаме някаква алергична болест? На този въпрос отговарят най-лаконично и по най-популярен начин специалисти от Европейската асоциация на алерголозите. Според тях ако в определен сезон и особено втори път в същия сезон се появи хрема, зачервяване на очите, пристъпи от кашлица, имаме всички основания да приемем, че става дума за алергична болест. Ако се появят обриви, които приличат на изгаряне от коприва и са съчетани с отоци около очите и около устата (а обривите и отоците са мигриращи, т.е. появяват се на различни места по тялото), има всички основания да се мисли за остра уртикария и да се търси консултация с лекар.
Ако по ръцете след работа с детергенти или други дразнители се появяват обриви и напукване, отново следва да се търси алергия според симптомите. Ако след ужилване от пчели и оси се получи голяма реакция, повече от 5 см, или оток на целия орган, или уртикария по тялото, или прилошаване, категорично трябва да се търси лекарска помощ.
Как се лекуват алергичните болести? Общо взето методите могат да бъдат разделени на три големи групи: отстраняване на подозирания алерген – домашен прах, полените, домашните животни и др. В развитите страни тревата се окосява задължително, за да не се стигне до стадий на цъфтеж – и това понякога значително намалява оплакванията от алергично болните. Втората група методи се нарича хиперсенсибилизация (алергенна ваксинация). Чрез въвеждане в организма на специфичния алерген пациентът става устойчив към него и се изгражда толерантност към причинителя на болестта. На трето място са лекарствата. При полинозите в малък процент от случаите болестта изчезва. (
Бел. ред. Съветваме ви преди лекарствата, които винаги имат странични действия, да опитате напълно безвредните билкови препарати Алермин и Пикногенол стронг.)
Важно значение има кожният тест. Това е диагностична процедура, извършвана от специалист, имаща за цел изясняване на причината за алергична реакция.
Кога се осъществява? Прави се при наличие на алергия с неизяснена причина.
Как се провежда? Тестът се прави по следния начин: с игла върху кожата се правят малки одрасквания, върху които след това се накапва алерген (веществото, което може да причини алергия). По същия начин алерген може да се инжектира в кожата.
Когато мястото почервенява, тестът е положителен и означава, че този алерген се явява причина за алергия.
Какви са рисковете, усложненията, недостатъците? Най-важното е, че страничните реакции са свързани с развитие на по-бурна алергична реакция.
Важни изводи са направени за алергичният ринит (хрема) на състоялия се неотдавна международен симпозиум в Германия, посветен на това най-често алергично заболяване. То се предизвиква от домашни кърлежи, домашни животни, насекоми, полени и плесени.
Най-високата концентрация на микрокърлежи и техните алергени е открита в матраците и дюшеците, защото домашните кърлежи се хранят с епидермални люспички от човешката кожа. Натрупват се също така във възглавниците с пълнеж от перушина, персийските килими и плюшените пердета, играчки и различни пердета.
Обръща се внимание, че освен котките и кучетата, хлебарките също са източник на битови алергени, предизвикващи ринит. Главните симптоми на алергичния ринит са: често многократно кихане, запушване на носа, сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал и т.нар. задна хрема.
Установено е, че за диагнозата алергичен ринит значение има анамнезата за 2 или повече от четири основни симптома (кихане, сърбеж, запушване и ринорея) с продължителност по-голяма от 1 час през повечето дни. Може да се наблюдава още умора, отпадналост, главоболие и дори ниска температура. При деца с хроничен алергичен ринит се наблюдават някои характерни симптоми: т.нар. алергичен поздрав - търкане върха на носа с длан за облекчаване на сърбежа, в резултата на което се образува напречна гънка през долната трета на носа, тъмни кръгове под очите, гънки под ръба на долния клепач, дишане през постоянно отворена уста. Диагнозата се поставя с ултразвуково и рентгеново изследване.
Според участниците в германския форум най-често усложнения при алергичен ринит са: ерозен отит на средното ухо – среща се най-често при деца, свързан с повишена секреция и оток на евстахиевата тръба и различна по степен загуба на слуха. Наблюдава се и хроничен синузит, суха кашлица особено нощем, болка в областта на засегнатия синус, главоболие, субфебрилна температура и конюнктивит.
Веселин СЕЙКОВ 
