Когато излезете сутрин на улицата, започвате ли да мислите колко хубаво би било изобщо да не излизате от дома си? Започвате ли, едва щом чуете думата „прашец”, да кихате и да посягате към носната кърпичка, а от очите ви се леят сълзи, сякаш е дошъл всемирният потоп? Ако сте отговорили положително на тези въпроси, вие вероятно сте един от милионите жители на планетата, страдащи от алергия към цветния прашец - полиноза. Но за съжаление прашецът може да причини много по-сериозни неудобства, отколкото е простото кихане.
Ако страдате от астма, сърдечносъдови заболявания, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или пневмония, прашецът може да представлява дори опасност за живота. Макар че повечето вдишвани от нас частици да се отлагат в горните дихателни пътища (което само по себе си също е проблем!), микроскопични остри частички могат да проникнат дълбоко в белите дробове, което представлява опасност за организма.
Някои изследвания показват, че тези микроскопични предвестници на страданията, претеглени в атмосферата, имат изключително висок възпалителен потенциал и могат да нанасят вреда на респираторното и сърдечносъдово здраве на човека. Например, изследване, проведено в Холандия, открило значителна връзка между ежедневните колебания в концентрацията на прашец и
смъртността от сърдечносъдови заболявания, ХОББ и пневмония
Група изследователи от НАСА заедно с представители на научните кръгове, бизнеса и службите за здравеопазване изучават тази интересна зависимост между прашеца и някои опасни заболявания.
„Нашите изследвания могат реално да помогнат на хората, страдащи от заболявания, свързани с прашеца” - заявил специалистът по науките за Земята Джеф Лувал, ръководител на групата в Центъра за космически полети на НАСА „Маршал” в Хънтсвил, щата Алабама.
Един от партньорите на НАСА в това изследване е Центърът за контрол и профилактика на заболяванията. Лен Флауърс, сътрудник на програмата на този център за изучаване на връзките между екологията и общественото здравеопазване в Департамента по здравеопазване на щата Ню Мексико в град Албукерк, съобщил: „Ние изследваме взаимната връзка между две неотдавнашни безпрецедентни кулминации в концентрацията на хвойновия прашец в северните райони на Ню Мексико и количеството работни дни, пропуснати поради заболяване от служителите в държавните служби на щата през този период.”
А какво ще стане, ако учените потвърдят връзката, за която сега само се досещат?
Именно тук ще се проявят огромните възможности на НАСА. Групата на Лувал има готово решение - и то е свързано с Космоса. „Микроскопичните зрънца на прашеца се пренасят от вятъра и ние използваме данните от наблюденията на спътниците на НАСА за предсказване на посоката на неговото движение” - споделил Лувал.
Точните прогнози за движението и разпръскването на прашеца ще помогнат в профилактиката на много болести, позволявайки да се предупреждават уязвимите групи от населението за това, че прашецът се насочва към техния район. С други думи,
алергиците ще получат ясно указание: „Стойте си у дома!”
Главната задача се състои в използването на спътниковите изображения на цъфтящите растения за предсказване на пиковете в разпространението на прашеца още преди тяхното настъпване, за да бъдат предприети превантивни мерки.
Всъщност какво представлява цветният прашец?
По принцип това е нещо като своеобразен контейнер. Той съдържа мъжката половина от генетичния материал за бъдещото потомство. Неговата единствена цел е да се добере до женската половина на всяка цена, по суша или по море, или в дадения случай - с помощта на вятъра или върху гърба на пчелите.
Опрашваните от вятъра растения произвеждат огромна маса прашец, за да може поне известно количество от него да достигне своята цел. Истинските проблеми започват тогава, когато семенцата в прашеца се раздробяват на микроскопични парченца поради измененията във влажността на въздуха, когато мощните бури засмукват от повърхността на Земята огромни обеми въздух и прашец. Интензивно възходящите потоци на буреносния фронт с огромна скорост издигат зрънцата в прашеца в горната част на облака, където температурата на въздуха е под нулата, в резултат на което зърната се разпадат на фрагменти. След това студеният въздух ги отнася обратно долу, „засявайки” въздуха, който ние дишаме, с парченца от зрънцата, съдържащи се в прашеца.
Как космическата агенция на САЩ смята да се включи в борбата с полинозата?
Всяка от изследователските организации, участващи в изследването в качеството на партньор, разполага със свои уникални оръжия за водене на война с прашеца. Първото оръжие се нарича „мечтата на предсказателя”.
Слободан Ничкович пръв създал тази „мечта” (на английски DREAM, което се разшифрова като Регионален атмосферен модел на разпространението на прашеца) за проследяване на преминаването на прашеца през атмосферата над обширни участъци от Северна Америка. Неотдавна сътрудници от Аризонския университет с негова помощ модифицирали този модел, доразработвайки го, за да стане приложим по отношение на прашеца.
НАСА привлякла в битката с прашеца MODIS - спектрорадиометър със средно разрешение на изображението. Този апарат представлява датчик, установен на два спътника на НАСА - Terra и Aqua. MODIS разпознава отделните етапи в растежа на различните видове растения по изменението в цвета им. Определени цветови промени показват кога растенията са готови да изпуснат огромни маси прашец.
Освен това Проектът за изучаване на връзката между екологията и общественото здравеопазване в щата Ню Мексико разполага със системи за оповестяване, които могат да бъдат използвани за предупреждаване на сътрудниците в здравните служби, болниците и училищата за приближаване на прашеца.
В хода на изследванията учените използвали данните от MODIS, за да установят къде и кога е имало масово отделяне на хвойнов прашец. Тези първи модели за движението на прашеца, изготвени с помощта на системата DREAM, представляват всъщност прогноза за разпространението на прашеца в рамките на 66 часа. По-нататък изследователите предлагат да се създаде мрежа от наземни станции за взимане на проби за проверка на точността на модела, за да може в бъдеще той да се използва за оказване на помощ на всички, за които прашецът е опасен.
Това е добра новина за всички страдащи от алергия към цветния прашец - и за самия Лувал.
„Аз имам егоистични причини, поради които желая успех на този проект - признал Лувал. - Имам алергия към прашеца от дърветата.”
Винаги е добре да има лична заинтересованост в собствената работа...
Владимир ЙОНЕВ
