Както е установено в българската народна традиция, коледните празници са съпроводени със задължителните обредни питки или хлябове. Те не само са в центъра на бъднивечерската и коледната трапеза като едно от най-важните ястия, приготвени специално от домакинята, но имат и своето символно значение, от една страна, на безкръвно жертвоприношение, а, от друга, като знак за плодородие и надежди за добруване. Нашите известни народоведи и етнолози Димитър Маринов, Христо Вакарелски, Михаил Арнаудов са ни оставили в своите задълбочени изследвания и много автентични примери от различни региони на страната. Прикадяването на трапезата с благовонен тамян става именно поради присъствието на обредния хляб, върху който се пали свещ - така, както се пали бъдникът в огнището. Обредният хляб, или питка на Бъдни вечер, се нарича на много места богова пита, богов хляб, боговица, боженица, божичнек, светец и пр. След като се прикади, от него всеки трябва да си вземе парченце, като преди това такова се оставя и на иконата при Богородица, друго - за къщата, трето - за мъртвите.
На Коледната трапеза след това могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - символ на благоденствие и богатство.
Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане „копринено”, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
Докато замесвали обредния хляб, трябвало да се мълчи,
а водата да е престояла под цвете или цветен храст, затова я наричали и цветна. Някога най-старата жена в дома замесвала обредния хляб, а другите жени й помагали. Тестото се оставяло да втаса на топло и когато то се надигало, по него се изписвали шарките, орнаментите, фигурите... Пак най-старата стопанка започвала първа да изписва своите шарки, след нея по-младите жени прибавяли своите, като се оставяло място и за снахите, етървите и другите роднини по женска линия, дошли в дома. Докато хлябовете втасват, се приготвяла фурната, пещта. В нея се поставяли сухи дърва, като се съблюдавало да горят равномерно и постоянно, без да се допуска избуяването на силен огън, който може да ги повреди и изгори. Особено важно било при печенето да се запазят цялостни шарките и орнаментите. Смятало се, че така обредните питки няма да загубят същността си и като символи. Когато се печал превитият кравай, също се внимавало много - да не се разкриви, за да не бъде подложена на присмех домакинята или къщата. По изкуството да се изпекат съвършено обредните хлябове се преценявало достойнството и майсторството на обитателите на този дом, тоест качествена ли е работата на стопаните. Идеално изпеченият коледен кравай, който се дарявал на коледарите, се превръщал в обект за похвали от тяхна страна, както и за гордост на домакините. Върху някои от обредните хлябове се изобразявали от тесто зигзагообразни линии, подобни на светкавиците, а отстрани всички обредни питки се обграждали с тестени завити навътре линии и краища, като по средата всички задължително се „подпечатвали” с просфората - своеобразния дървен печат от кипарисово дърво, с религиозните знаци.
Когато се разчупва на трапезата боговият хляб, у когото остане най-голямото парче, се вярвало, че
той ще носи късмета през цялата година
за себе си и за дома. Боговицата е посветена на празника и на къщата, както и на цялата фамилия. Обредните питки, върху които са изобразени селскостопанските сечива, домашни животни, житни класове или покъщнина, са свързани с постоянния селскостопански труд, който се полага през цялата година, за да бъде домът пълен, жизнен, здрав и благоденстващ. Върху някои от тях с релефно изпъкнало тесто се изобразявали цели сцени или пейзажи като например колата с воловете, хармана, където се вършее житото, вратата на къщата, пред която е застанал нейният стопанин като вечно бдящ защитник на дома, няколко кучета, които са неразделните приятели и пазители на труда на стопаните. Върху други хлябове са изобразявали купните сено или сноповете с житото. Кръговете върху обредните хлябове, които може да са два-три или повече, символизират нивите, харманите, хамбарите. На домашните животни също се отчупва част от боговицата и им се дава на Бъдни вечер, за да бъдат здрави и работливи - на кравата, на воловете, на конете, на кучетата... Често върху краваите се моделирали от тестото венци и върху тях се забождало стръкче чемшир, здравец или мушкато. По някои питки се изобразявали параклиси с кръст на покрива си и венец. Народното творчество и в това отношение е изключително изобретателно. Върху хляба от тестото може да се построи цяла овчарска колиба или да се оформят лозниците с гроздове. От него парченце се оставя на другия ден на лозето или на нивата. Нерядко в средата на питката, където се полага печата с просфората, се поставя и гюлов цвят - маслодайната роза, което също е един чисто български символ на благополучието. Изрисуваната цветна градина върху тестото също символизира плодородие, радост и красота, изразяващи спотаените надежди в празничната нощ за неизвестното бъдеще.
Върху боговата пита често се изобразява и воденично колело.
Парчето от боговицата, което се поставя на иконата, не се пипа през цялата година. Към него се посяга само за лек, като се вярва, че то наистина е лековито и може да помогне на болния. Само на него се дава, ако се наложи. Останалата част от боговия хляб трябва да се изяде на Бъдни вечер. Често върху обредния хляб се изплита с три лъча кръстът. Когато на коледарите се дава кравай с пара, в старо време парата трябвало да бъде непременно сребърна, то най-възрастният коледар я вземал и с наричания благославял членовете на семейството и дома.
Хлябът вечерник, който се нарича и колак, съдържа една изрисувана звезда с лъчите й, също и с венци, често различно оцветени, а върху тях се забождат стръкчета босилек. Някъде по средата му е изобразен гълъб, символизиращ добрата вест, добрия пратеник, посветен на Млада Бога. На други места венците върху обредния хляб са обозначени с пуканки или стафиди. Обредните хлябове се ломят и раздават, като се наричат за всеки - както за хората, така и за животните, нивите, пчелите и трябва да се вкуси от всеки.
Екатерина ТОМОВА
Пълния текст четете на стр. 12-13 от новия бр. 51 на в. "Лечител".
