В продължение на много години лекарите и учените търсили средство, с чиято помощ може да се контролира раждаемостта. Още от древността се знае, че ако жената забременее, докато тя е бременна, няма как да забременее повторно. Очевидно, в организма на бременната жена се отделя някакво вещество, което предотвратява зачатието. Същото се случва и по време на климакс.

Подозрението паднало върху жълтото тяло. Най-вероятно, именно в него се съдържа чудодейното вещество, което пречело на забременяването. През XIX в. все още не можели да отделят и идентифицират въпросната субстанция, защото медицината и технологията не били достатъчно напреднали. Но, независимо от това, лекарите започнали да използват извлек от жълтото тяло за лечебни цели. В частност, той бил използван за лечение на ендометриоза, както и за туширане на менструални болки в долната част на корема и дори в качеството на контрацептив. Забележително е, че ефектът от извлека бил напълно обратим. След известно време жената отново можела да забременее.
Щателният анализ на жълтото тяло най-накрая се увенчал с успех. Едновременно няколко независими групи учени публикували научни статии, в които се говорело за ново вещество в жълтото тяло – прогестерон. Един от учените, който работил с екстракт от жълтото тяло, бил американецът Уилард Алън, който през 1935 г. нарекъл отделения от него хормон „прогестин”. Но практически по същото време това успели да постигнат и немскитеи учени Карл Слоте, Лудвиг Френкел и Ерих Фелс. При това Карл Слоте нарекъл хормона „лутеостерон”. Конфликтът между учените бил демократично разрешен на научна конференция в Лондон, където на основата на „прогестина” и „лутеостерона” било прието названието „прогестерон”.
Как действа основният хормон на жълтото тяло?
На този въпрос дълги години се опитвали да отговорят учени от различни страни. С появата на методите на молекулярната биология бил напълно разгадан основният механизъм на действие на прогестерона в организма.
Прогестеронът създава всички необходими условия за имплантация на оплодената яйцеклетка, понижава чувствителността на матката към окситоцина и отпуска мускулатурата. Хормонът допринася за увеличаване на мастните запаси, повишавайки нивото на базалния и индуцирания инсулин.
Днес фармокологичните действия на прогестерона са добре изучени и потвърдени в експерименти. Лекарствата, съдържащи прогестерон, са ефективни противозачатъчни, но те трябва да се назначават само от лекар, тъй като препаратът не е лишен от странични ефекти.
Колко бързо и ефективно ще действа прогестеронът, зависи от формата на медикамента, който го съдържа.
Някои изследвания показали, че
ефективността на прогестерона в кремове и мазила е 60-63%
 Други данни говорят, че при такова приложение ефективността на препарата е незначителна и за това си има научно обяснение. В кожата се съдържа фермента 5-алфа редуктаза, който допринася за бързия разпад на хормона, а това означава, че не целият прогестерон ще проникне. Изхождайки от тези особености, за достигане на клиничен ефект е нужно да се нанася прогестерона във вид на крем на относително голям участък от тялото – поне на целия гръден кош.
Вътремускулното инжектиране на прогестерона е свързано със значителен дискомфорт поради болезнените инжекции, още повече, че за поддържане на съответната концентрация на хормона в кръвта инжекциите следва да се правят ежедневно.

...

Странични ефекти
Към страничните ефекти от прогестерона се отнасят следните състояния: сънливост; световъртеж; разстройство на менструалния цикъл; гадене; повръщане; понижен апетит.
Бел. ред. На стр. 23 вижте един от най-новите американски продукти на „Лечител“ - Хормонален баланс за жени. Има и талон за отстъпка.