Сред множеството растения, култивирани от човека, дрянът безспорно е едно от най-полезните. В редица страни, в т.ч. и у нас, той се среща като диворастящ храст или дърво до 1500 м надморска височина. В наши дни са известни повече от 50 разновидности на това изключително полезно растение, но най-разпространен е обикновеният дрян (Cornus mas). Дрянът цъфти рано напролет – още в края на февруари и началото на март, с дребни, яркожълти цветове, но плододава късно наесен. Плодовете на културния дрян достигат до 3-4 сантиметра, по-сочни са от дивия си събрат, но са по-малко ароматни от него. Добре е да се знае, че дренките (плодовете на дряна) следва да се берат след придобиване на специфичния червено-оранжев цвят, т.е. преди да потъмненият и омекнат. След седем-осем дни лагеруване те потъмняват, омекват и стават по-ароматни и по-малко тръпчиви. Ако се оставят на дървото, след като потъмнеят, те започват масово да окапват. В повечето случаи дренките не узряват едновременно, поради което се берат на „няколко ръце”.
...
В народната медицина дренките се препоръчват
за понижаване на нивото на кръвната захар, за нормализиране на артериалното кръвно налягане, при разширени вени, авитаминоза, обща отпадналост на организма, дисбактериоза, полиартрит и т.н. Редица вещества от богатия биологично активен комплекс на дренките способстват за повишаване на капацитета на имунната защита на организма.
При стомашно разстройсво на децата ефективно е следното средство. Три супени лъжици сухи или четири лъжици пресни дренки се варят в 200 мл вода. След прецеждане, една трета от отварата се пие три пъти дневно преди хранене.
Освен в плодовете, редица ценни биологично активни вещества се съдържат и в костилките, листата, кората и корените на дряна. Например в листата се съдържа значително количество дъбилни вещества, поради което отварата от тях се характеризира със силно антидиарично действие. В тях се съдържа и витамин Е, който е мощен антиоксидант.
Компотите, мармеладите и сушените дренки следва да са неотменима част от подготовката на семейството за зимните месеци, в които човешкият организъм в най-голяма степен се нуждае от подкрепа на жизнените си сили и имунитета.
Дренките са противопоказани единствено на хора с повишена киселинност на стомаха и при нервна възбуда. Не е препоръчително тяхното консумиране преди сън. За съжаление, по непонятни причини, тяхното присъствие в менюто на съвременния българин е значително по-слабо от това на нашите предци. Което го лишава от едно мощно средство за повишаване на виталните сили и имунния капацитет на организма, подложен в наши дни на много повече негативни въздействия.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
