„Сърдечно-съдовите заболявания – причина № 1 за смъртност в България. Как да променим тенденцията?“ бе темата на пресконференция, организирана от Дружеството на кардиолозите по повод научен симпозиум, посветен на новите постижения на съвременната кардиологична наука в превенцията, диагностиката и лечението на сърдечната недостатъчност и кардиомиопатиите.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България. Хубавата новина е, че повече хора със сърдечно-съдови заболявания като хипертония, състояние след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност живеят по-дълго, благодарение на напредъка в медицината и последстващите грижи. Лошата новина е, че приживяемостта и застаряването на населението са причините сърдечно-съдовите заболявания да бъдат основна тежест върху здравната система и икономиката на страната.
От сърдечната недостатъчност умират най-много сърдечно болни годишно у нас - 20 000 души (18% от всички смъртни случаи). Най-честите причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи и предсърдно мъждене. Един от 4 пациенти със сърдечна недостатъчност умира до 1 година, а всеки втори – до 5 години след поставяне на диагнозата. „В България няма цялостен национален регистър на болните с това заболяване. Смята се, че те са над 140 000 пациенти“, каза доц. Пламен Гацов от II МБАЛ в София.
Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. „Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество. Въвеждането на новите здравни технологии в лечението променя живота на пациентите и намалява с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация“, посочи проф. Цветана Кътова от Националната кардиологична болница.
Основното предизвикателство е как да се удължат годините на живот на тези болни. „Инвестициите в центрове за инвазивна кардиология, които започнахме преди години, доведе до значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда“, каза проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ „Св. Анна“ в София.
„Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65-годишна възраст. Хоспитализациите са огромен разход за здравната система. Около ¼ от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Това може да се промени, ако има приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ”, сподели доц. Йото Йотов, като се позова на опита от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна. Пациентите, които след изписването биват адекватно проследявани, имат по-ниска честота на ранните рехоспитализации. Пилотен проект за по-стриктно амбулаторно наблюдение у нас показа, че адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 месеца.
Специалистите подчертаха нуждата от изграждане на национални представителни данни, което ще даде представа за тежестта на сърдечно-съдовите заболявания, както и за ефекта от инвестираните средства и усилия. Това ще помогне за изграждане на национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания.
(Бел. ред. Още за сърдечната недостатъчност четете на следващата страница.)
Антония ТИТЯНОВАА
