Глухарчето се среща в ливади и пасища, почти по всички затревени площи, край пътищата и из дворищата. През пролетта, лятото и началото на есента то цъфти с красиви, яркожълти, иглести цветове, от които се формират ефирни пухкави сферички. От полъха на вятъра те се разпадат на миниатюрни парашутчета, които разнасят и разсяват неговите семенца в околното пространство. Любопитен факт е, че в ясно и топло време цветовете на глухарчето действат като истински часовник – отварят се в шест часа сутринта и се затварят в три часа след обяд.

Трябва откровено да признаем, че презрението, с което се отнасяме към това непретенциозно и слънчево растение, са повече от несправедливи. Още от древността то е високо ценено от лечителите за множеството негови

благотворни въздействия върху човешкия организъм

Първите писмени сведения за неговото целебно действие се съдържат в трактати на китйски лечители от V век, които го поставят наравно с вълшебния жен-шен. Глухарчето се споменава и в трудовете на древните арабски лечители. Великият древен лекар, естествоизпитател и философ Абу Али ибн Сина (Авицена) го препоръчвал като целебно средство срещу редица болести и недъзи. Древногръцкият учен и философ Теофаст също отбелязвал полезното действие на глухарчето и препоръчвал неговото използване. Смята се, че благодарение на съдържащите се в него жизненоважни хранителни вещества, глухарчето е спасило живота и здравето на много от първите заселници в Американския континент, изложени на суровите условия на непознатата земя.

В наши дни в редица страни на Западна Европа (Франция, Италия, Англия и др.) в ранна пролет, след студената и бедна на важни хранителни вещества зима, листата на глухарчето се слагат на трапезата като първата витаминозна и особено полезна салата. Нещо повече, във Франция и до ден днешен смятат глухарчето за

еротичен деликатес

Още от древността едно от най-известните свойства на свежите листа на глухарчето е тяхното диуретичното действие. Правейки алюзия с това френското название на глухарчето е твърде директно - pissenlit (дословно - „пикая в леглото”). Английското название – dantdelion също има френски корен (dent de lion), което в превод означава „лъвски зъб”. Това название се основава на специфичната назъбена форма на листата на растението.

Всички части на глухарчето – листа, цветове, дръжки, корени, съдържат множество ценни биологично активни вещества. Най-много такива се натрупват в листата преди цъфтежа, в цветовете по време на активния цъфтеж и в корените – през пролетта и есента. При разкъсване всички те отделят гъст, млечнобял и възгорчив сок, който съдържа монотерпеновите гликозиди тараксацин и тараксацерин, тритерпени (тараксерол, тараксастерол, бета-амирин, псевдотараксастерол и др.), 2-3% каучукови вещества, церилов алкохол, фитостероли (бета-ситостерол, стигмастерол) и т.н. Тараксацинът съдейства за повишаване на качеството на синовиалната (вътрешноставната) течност и стимулира черния дроб да синтезира вещества, които спомагат за регенериране на хрущялните тъкани. Наред с това тараксацинът подобрава апитета и стимулира отделянето на стомашен сок. С това се подобрява усвояването на храната, което се отразява благотворно на общото състояние на организма. Доказано е, че тараксацинът има пикочогонно и леко слабително действие, което прави глухарчето полезно при колит, гастрит, запек и хемороиди. Добре известно е, че

фитостеролите способстват за намаление на абсорбцията на холестерола

от постъпващата в организма храна, с което съдействат за намаление на общото му ниво в кръвния ток. Най-активни са именно съдържащите се в глухарчето фитостероли бета-ситостерол и стигмастерол.

Листата на глухарчето съдържат около 86% вода, 5,7 г/100 г въглехидрати (от които 0,7 г/100 г моно- и дизахариди), около 3 г/100 г протеини, 0,7 г/100 г липиди, 3,5г/100 г фибри, гликозида тараксацин, на който се дължи леката им горчивина, флавоноиди (апигенин, лутеолин), каротиноиди (алфа- и бетакаротин, бетакриптоксантин, лутеин, флавоксантин, зеаксантин), смолисти вещества, сапонини, витамини – А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₉, С, Е, К и минерални вещества (калий, натрий, желязо, манган, фосфор и др.).

В цветовете се съдържат тритерпенови алкохоли, производни на тритерпеноида лупеол – арнидиол и фарадиол, каротиноиди (бета-каротин, флавоксантин, лутеин, тараксантин), флавоноиди (апигенин), сапонини, витамини, минерали и т.н. Жълтият им цвят се обуславя от съдържащите се в тях каротиноиди. Отбелязват се множество полезни въздействия на цветовете на глухарчето върху човешкия организъм – укрепване на имунитета, подобряване на зрението и функциите на нервната система, понижение на нивото на глюкоза в кръвния ток, нормализиране на функциите на храносмилателния тракт, подпомагане на функциите на черния дроб и пр.

Апигенинът действа антивирусно, антиалергично, спазмолитично, противовъзпалително и антисклеротично

Съществува информация за способността му да понижава нивото на „лошия” (LDL) холестерол и да подпомага функциите на едни от най-важните жлези в човешкия организъм – надбъбречните и щитовидната. Съдържащите се в цветовете сапонини подпомагат резорбцията на въглехидратите и мазнините, действат стимулиращо на нервната система, способстват за понижение на кръвното налягане и т.н. Освен изброените благотворни въздействия, настойката от цветовете на глухарчето проявява леко сънотворно действие и е особено полезна за хора, страдащи от хронично безсъние.

Уникален еликсир е т.нар.

мед от цветовете на глухарчето,

който се приготвя по следния начин.  400 цвята се измиват обилно и се заливат с 2 л студена вода. Добавят се нарязани на кубчета два лимона и сместа се вари в продължение на 15-20 минути. След 12 часа полученият извлек се прецежда през тензух, като цветовете внимателно се изстискват. Добавя се захарта (на 1 л течност – 1 кг захар) и получената смес (при периодично разбъркване с дървена лъжица) се оставя да ври, без да се захлупва, на тих огън до получаване на нужната консистенция. Препоръчва се медът да се приема два пъти дневно – сутрин на гладно и вечер преди храна. Благотворното му действие настъпва само след няколко дни. Показан е като тонизиращо и повишаващо жизнените сили на организма средство, както и при болести на дихателната система (бронхит, синузит, възпаление на гърлото, хрема), черния дроб, жлъчката, проблеми с храносмилателната система (запек) и т.н. От векове във Великобритания е популярно виното от глухарчета. То се получава чрез заливане на 1,5 л добре уплътнени цветове с 2,2 л вряща вода. След три дни сместта се прецежда в подходящ съд и към нея се прибавя 1,2 кг захар, разтворена предварително в 1 л гореща вода. Добавят се сокът и корите на един портокал и кубче натрошена хлебна мая. След приключване на ферментацията виното се прецежда и остава да престои една година в плътно затворен съд.

Множество полезни биологично активни вещества се съдържат и в корените на глухарчето - горчиви гликозиди (тараксацин и тараксицерин), тритерпени (тараксерол, тараксол, тараксастерол, фарадиол, арнидиол), сесквитерпени, инулин, чието съдържание през есента достига 40%, фитостероли (стигмастерол, бетаситостерол, монозахариди (глюкоза, фруктоза), каучукови, слизести, белтъчни и дъбилни вещества, тлъсто масло, витамини (А, В₂, С), минерали (калий, калций, мед, цинк, желязо, фосфор, селен) и пр. Изключително ценна съставка в корените на глухарчето е инулинът – полимер на фруктозата, който преминава почти безпрепятствено през стомаха, устоявайки стоически на действието на стомашния сок. В дебелото черво той подпомага жизнената дейност и популацията на полезните бактерии (пребиотичен ефект), с което чувствително подпомага виталните функции на организма.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ