Америка е полудяла по палеодиетата: в края на миналата и началото на тази година лавиците в книжарниците били затрупани от кулинарни книги с рецепти от кухнята на пещерния човек и справочници за това как трябва да се живее в палеолитен стил. Появили се дори приложения за iPhone, помагащи за придържане към древната диета, а в Ню Йорк и Сан Диего били отворени ресторанти, предлагащи „палеопица” и „палеосладкиши”. Ястия в стила на каменния век може да се опитат дори по-близо до нас: в Берлин от 2011 г. те се предлагат в ресторант Sauvage. Звездите на Холивуд Меган Фокс, Ума Търман, Матю Макконахи също, както се твърди, преминали на палеодиета. В другите европейски страни тази мода също започва да печели привърженици, а книгата „Диета от каменния век за спортисти” вече е преведена и издадена на няколко езика.
Принципът е прост: ако нашите предци, живеещи в епохата на палеолита, нещо не са яли, то ние също не бива да го употребяваме. Т.е. „да” на месото, рибата, яйцата, меда, ядките, гъбите, плодовете и зеленчуците, „не” на всички млечни продукти и зърнени култури, картофите, солта, захарта и бобовите растения. Създателят на диетата професор Лорен Кордейн от Колорадския университет предполага, че
от генетична гледна точка човекът е останал в каменния век.
Според него десет хиляди години, изминали от момента, когато човечеството започнало да се занимава със земеделие, е твърде кратък срок, за да може нашият организъм да свикне с новия рацион. Ние сме еволюирали много хилядолетия, хранейки се основно с месо, плодове и зеленчуци, поради това нашата храносмилателна система работи най-добре, когато ядем именно тези продукти. Според Кордейн внезапното (от гледна точка на еволюцията) въвеждане в менюто на нови продукти се е отразило негативно на нашето здраве. Доколкото еволюцията не ни е приспособила към преработката на зърнени и млечни продукти, техният излишък на нашата трапеза води до болести на цивилизацията: диабет, затлъстяване, кардиологични проблеми. Макар днес най-известният популяризатор на менюто на пещерния човек да е именно Кордейн, тази идея се появила още през 80-те години на миналия век: учените от Университета Еймъри в Атланта Бойд Итън и Мелвин Конър доказвали ползата от диетата на древните ни предци. Те изчислили, че в каменния век рационът на човека се е състоял от 34% белтъчини, 45% въглехидрати и 21% мазнини. За сравнение: в съвременния рацион на жителите в страните от Централна Европа има много по-малко белтъчини (18,2%), около толкова въглехидрати (46%) и повече мазнини (32%).
Нашите пещерни предци в сравнение със съвременните жители на Европа употребявали
три пъти повече целулоза и пет пъти повече витамин С.
Тяхната храна, както доказват Кордейн, Итън и Конър, съдържала оптимално (от гледна точка на еволюцията на нашия организъм) количество полиненаситени мастни киселини омега-3 и омега-6, калий и натрий, а така също имала нисък гликемичен индекс. В качеството на доказателства за своите тезиси учените привеждат резултатите от изследвания, показващи, че съблюдаването на палеодиетата не само помага за отслабване, но и способства за нормализиране на налягането и нивото на холестерол.
Концепцията, че следва да се яде това, към което е приспособено нашето тяло, звучи убедително и помага да се продават милиони книги. Но не всички са съгласни с нея: в миналогодишния рейтинг на диетите, съставен от популярното в САЩ списание U.S. News & World Report, палеодиетата заела предпоследното 28-о място (пред диетата на Дюкан, която била призната за най-лоша). По-високо място заела дори нееднозначната теория за суровоядството. Прессекретарят на влиятелната Американска диетична асоциация Джоан Блейк дори нарекла основите на палеодиетата лъженаучни.
Първият проблем, който възниква по отношение на палеолитната диета, се състои в това, че никой точно не знае менюто на пещерните хора. Ние можем да правим само предположения на основата на намерените от археолозите инструменти за обработка на храната и ловни оръжия, типографския анализ на местата, където е живеел древният човек, а така също откритите негови кости и зъби. Но това, което е известно, не е никак много. Нещо повече, както смята Марион Нестле, професор диетолог от Нюйоркския университет, археологията предоставя занижени данни за количеството зеленчуци в структурата на хранене на древния човек, доколкото те се разлагат по-бързо, отколкото костите. Така че е възможно нашите предци да са яли по-малко месо, отколкото ни се е струвало досега. Освен това неотдавна учените открили вкаменено зърно, което заседнало между зъбите на неандерталец. Значи може би древният човек се е хранил и със зърнени култури.
Вторият проблем на популяризаторите на палеодиетата са все повечето доказателства, че от гледна точка на генетиката ние вече сме се отдалечили от пещерния човек. Многобройни изследвания демонстрират измененията, които са настъпили в човешката ДНК за последните няколко хиляди години. Според професора по антропология от Уисконсинския университет Джон Хоукс
в последните 10 хиляди години еволюцията на човека се е ускорила сто пъти.
Приспособил ли се е нашият организъм благодарение на това поне отчасти към рациона, включващ млечни продукти и зърнени култури? Изглежда, че да.
Пример за това може да бъде усвояването на лактозата. Макар организмът на децата да изработва ферменти, разтварящи лактозата, т.е. млечната захар, болшинството хора, излизайки от кърмаческа възраст, губят способност да преработват млякото. Още преди около 8000 години никой от възрастните жители в Централна и Северна Европа не можел да пие мляко, а вече преди 3000 години лактозата понасял всеки четвърти. Днес 80% от жителите на този регион могат да употребяват мляко съвършено спокойно (в Скандинавия – 95%). Защо се е получило това? Поради ранното одомашняване на рогатия добитък, свързаното с това увеличено потребление на мляко и естествения подбор. За сравнение млякото преработват само 1% от китайците. Затова пък в много азиатци има вариант на гена, който предизвиква усилено сърцебиене и почервеняване на лицето след употребата на неголямо количество алкохол, това отвраща хората от употребата на спиртни напитки и снижава риска от алкохолизъм. Съвременният човек няма също така проблеми с преработката на скорбялата (голямо количество от която се съдържа в частност в картофите, пшеницата или ориза), които били характерни за нашите предци от епохата на палеолита. В представителите на народите, в чийто рацион отдавна е имало много продукти с високо съдържание на скорбяла (например европейците и японците), има вариант на гена, благодарение на който те лесно преработват този въглехидрат.
...
Влади ДЕЛЕВ
Цялата статия можете да прочетете във в. "Лечител" 
