Едни бебета от първите дни след раждането се отличават с бодрост, добър апетит и жизнен тонус, други едва бозаят и се отнасят безучастно към околния свят. От първите израстват активни бодри хора, от вторите – флегматични и болнави. Понякога астенията – безсилие, загуба на жизнена енергия – е свързана с физическа или душевна болест, друг път това е следствие от темперамента и особеностите на организма.
Дори неспециалист може да постави диагнозата „астения” –
признаците на заболяването са доста характерни
Човек буквално се превръща в олицетворение на унило настроение, в него трагично са отпуснати ъгълчетата на устните, очите са тъжни, мимиката на лицето е твърде оскъдна. Движенията на такъв човек са бавни, вяли, походката е измъчена, сякаш болният е изтощен, речта е тиха. Сядайки, астеникът обикновено се отпуска с въздишка, ръцете му увисват, главата е отпусната. Апетитът по правило е понижен, повечето страдащи се отличават със слабост или дори страдат от анорексия.
Телосложението на хората, болни от детството, така се и нарича – астенично. Това са тесни рамене, немного хлътнали гърди, слаби ръце и крака, изпъкнал напред корем, плоскостъпие, бледа, увиснала кожа, слабо изразена мускулатура. Ако една от причините за астения е бил рахит, към тази тъжна картина се добавя голямо изпъкнало чело. При придобита астения нерядко се появява изкривяване на гръбначния стълб, човек изглежда по-нисък от своя действителен ръст. Зрението и слуха понякога страдат, но по-често в астениците се проявяват хиперчувствителност и хипервъзбудимост – те трудно понасят силните звуци, ярката светлина и т.н. Здравето им обикновено е слабо, наблюдава се
постоянна умора, резки пристъпи на пълно изтощение
При щателно изследване може да се открие хипотония, вегетосъдова дистония, гастрит, нарушения на сърдечния ритъм или дори компенсиран порок на сърцето, изменения в щитовидната или задстомашната жлези, ранна импотентност или дисфункция на яйчниците.
Психиката на такива хора се отличава с лабилност, известна неустойчивост – настроението е променливо, често се срещат сълзливост, мнителност, раздразнителност, изблици на гняв, безпричинни капризи и агресия. Астениците спят неспокойно и лошо, но при това нерядко страдат от хиперсомния, заспивайки в най-неподходящи места и в най-неудачно време. Интелектът не страда, нерядко се оказва дори по-висок от средния, но заради флегматичността и неловкостта астениците правят неизгодно впечатление.
Медиците препоръчват витамини, общоукрепващи средства, антидепресанти,
но те също невинаги се оказват достатъчни. Нужни са естествени източници на сили, енергия и добро настроение. За астеницинте е особено важен пълноценният отдих – както пълният покой в тиха стая, в комфортно легло, така и промяна на дейността.
Симеон МАНОЛОВ
Пълния текст четете на страница 11 от печатното издание.
