в-к Лечител
в-к Лечител
 

КОРИАНДЪРЪТ – ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПОДПРАВКИ

Брой: 8, 20 февруари 2020 - ЛЕЧЕБНИЯТ ГЛАД
Без съмнение, една от огромните крачки в човешката история е покоряването на огъня, което внася съществени изменения в бита на праисторическия човек и радикални промени в неговото хранене. Топлинно обработената храна се съхранявала много по-дълго, била далеч по-привлекателна и много по-лесно се усвоявала от организма. Още по-вкусна станала храната, когато човекът се научил да използва различни подправки, с които многократно се разширила нейната вкусова палитра. Натрупаният огромен опит в използването на подправките показал, че някои от тях притежават и множество благотворни въздействия върху човешкия организъм. Една от тези чудотворни подправки е кориандърът.

Предполага се, че родина на кориандъра е Средиземноморието и Западна Азия. Съществуват санскритски източници, указващи, че на територията на днешна Индия той е бил познат преди повече от 5 000 години. Като подправка и с лечебна цел кориандърът широко се използвал в Древния Египет. Съществуват множество артефакти, свидетелстващи, че той имал важно ритуално значение в жертвоприношенията и погребалните обряди. Откритите около половин килограм семена на кориандър в гробницата на Тутанкамон (13 столетия преди н.е.) убедително доказват това. Чрез римляните кориандърът се разпространява в Централна и Западна Европа. Великите лечители на древността (Хипократ, Диоскорид, Маркус Варо и др.) оценили по достойнство благотворните въздействия на кориандъра върху човешкия организъм и го препоръчвали за лечение на широк кръг заболявания. По време на великите географски открития през XV-XVII век кориандърът се разпространява в Америка, Австралия и Нова Зеландия. Той е една от малкото култури, която е пренесена от Стария в Новия свят, а не обратно.

Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишно тревисто растение от рода Кориандър (Coriandrum) на семейство Сенникоцветни (Apiaceae). На височина достига до 70 см. Цъфти в началото на лятото – юни, юли. Цветовете му са бели или бледорозови. Плододава от края на лятото до началото на есента. Плодовете са жълто-кафяви, сферични с диаметър около 0,5 см, състоящи се от две плътно слепени части. Като подправка се използват както младите листа, така и семената.

Вкусът и ароматът на листата е много по-различен от този на семената. Зелените части на растението – листа и стебло, имат много силен цитрусов аромат, примесен с невероятни нотки, които се асоциират с редица зловонни източници – вонещица, мръсни чорапи, изгоряла гума и пр. Всъщност, смята се, че наименованието на кориандъра, за първи път срещнато у Плиний Стари -  (κορίαννον), произтича от корис (κόρις) – дървеница и анон (αννον) – анасон. В наши дни някой едва ли познава миризмата на дървениците, но близката до нея - тази на вонещиците, е много добре позната. Любопитно е, че в много кухни на Изтока, арабските страни, както и в Америка, листата на кориандъра заемат

важно място в редица кулинарни рецепти

Според някои изследователи доброто предразположение на някои хора към зелените части на кориандъра е генетично обусловено, а според други – дължи се на тяхното използване още в ранните детски години, когато се формират вкусовите предпочитания. Топлинната обработка разрушава дециловия алдехид, основната съставка на етеричното масло на зелените части на растението, на който се дължи техният противоречив аромат. Затова те се поставят в самия край на приготвянето на ястието.

Ароматът на незрелите плодове на кориандъра също не е от най-приятните. Дължи се на вещество, на което, за простота, химиците са дали наименованието транс-трицеденол-2. При сушенето на плодовете неговато съдържание многократно намалява и те придобиват аромат, напомнящ черен пипер с приятен лимонов оттенък. Смлените зърна на кориандъра са една от основните съставки на кърито. Те заемат важно място в индийската кухня, в състава на множество колбаси, произвеждани в целия свят, в произвото на сладкиши, както и на маринати - в комбинация с други подправки като карамфил, бахар, дафинов лист и пр. 

Натрупаните през хилядолетията познания, свързани с благотворните въздействия на кориандъра върху човешкия организъм, провокират

задълбоченото изследване на състава

както на зелените части, така и на семената на кориандъра.  Изследванията показват, че листата на кориандъра са истинска съкровищница на полифеноли (флавоноиди, фенолни киселини), които са мощни антиоксиданти и се характеризират с множество полезни въздействия върху човешкия организъм (Бел. ред. Богат на полифеноли и антиоксиданти е чаят РОЙБОС. На стр. 23 вижте специалната суперантиоксидантна промоция на РОЙБОС.) Особено високо е съдържанието на флавоноидите кверцетин, кемпферол и рутин. Кверцетинът има противовъзпалително, кардиопротекторно, антиканцерогенно, имуностимулиращо, антидиабетично и понижаващо кръвното налягане действие. Рутинът повишава еластичността и здравината на кръвоносните съдове, регулира нивото на липидите (холестерол, триглицериди) проявява антиоксидантно, противовъзпалително, имуностимулиращо, антитромбично и антиагрегативно действие и пр. Кемпферолът укрепва стените на кръвоносните съдове,

действа общоукрепващо и тонизиращо на организма

и способства за неговата детоксикация.

При сравнително изследване на осем билки (сред които популярните босилек, розмарин, естрагон и градински чай) листата на кориандъра  показали най-високо съдържание на важните каротиноиди бета-каротин, лутеин, зеаксантин и криптоксантин, които са едни от най-силните антиоксиданти, срещани в природата. В листата са открити редица фенолни киселини (кафеена, ферулова, галова, хлорогенова), които проявяват антиоксидантно, противовъзпалително, хепатопротекторно, антиалергично, антиканцерогенно, кардиопротекторно, антибактериално и антивирусно действие. Те са особено богат източник на витамин К (310 мкг/100 г), който играе ключова роля в процесите на коагулация на кръвта, в образуването и здравината на костите и т.н. 

Плодовете на кориандъра съдържат 13 г/100 г въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза, нишесте, пектин), 12 г/100 г протеини, 18 г/100 г липиди, 42 г/100 г фибри, фитостероли, фенолкарбонови киселини, флавоноиди, кумарини и пр. В тях се съдържат ценни витамини – С (21 мг/100 г), В1 (0,24 мг/100 г), В2 (0,29 мг/100 г), В3 (2,1 мг/100 г) и минерали - калий (1267 мг/100 г), калций (709 мг/100 г), магнезий (330 мг/100 г), мед (0,98 мг/100 г), цинк (4,7 мг/100 г), желязо (16,3 мг/100 г), манган (1,9 мг/100 г), фосфор (409 мг/100 г), селен (26,2 мкг/100 г) и др.).

В зависимост от сорта и произхода си плодовете на кориандъра съдържат от 0,2 до 1,6% етерично масло и от 16 до 28% тлъсто масло. Главни компоненти на етеричното масло са терпеноидите линалоол (60-80%), гераниол (до 5%),  борнеол, карвон, кориандрол, пинен, децилалдехид и т.н. При силно разреждане то придобива

нежен и приятен вкус

и аромат с балсамични и цветни нотки. Етеричното масло на кориандъра намира приложение в ароматерапията за повишаване на общия тонус на организма, подобрение на насторението, противодействие на апатията, хроничната умора и стреса. Доказана е и способността му да подобрява паметта, премахва световъртежа и нервното изтощение. В козметиката се използва като средство за възстановяване на кожата – отстраняване на възпаления, лющене и пр. Компонентите, влизащи в състава на етеричното масло на кориандъра оказват редица благотворни въздействия върху храносмилателната система – антиспазматично, газогонно, подобряват апетита. Доказано е и ползотворното им действие при артрит и ревматизъм, както и при простудни заболявания.

Тлъстото масло съдържа естерите на мастните киселини олеинова, изоолеинова, линоловата, палмитинова, стеаринова и миристинова. То намира приложение в производството на сапун, както и за добиване на олеинова киселина.

Любопитен факт е, че кориандърът способства за инактивиране на значителна част от токсичните вещества - продуктите на т.нар. Маярова реакция (акриламид и др.), полицикличните ароматни въглеводороди (бензпирен, хризен, коронен и т.н.), хетероцикличните амини, пероксидите, транс-мазнините, полимерите на мастните киселини, свободните радикали и др., които се получават при печене и пържене на риби, меса и други продукти.

Съществува схващане, че кориандърът има свойствата на анафродизиак. Анафродизиаците са вещества или храни, които възпират сексуалното влечение и приземяват самолета. С тази цел източните монаси от векове използват настойки от семената на кориандъра. Това противоречи на битуващото през средните векове вярване, че кориандърът стимулира любовните щения. Ето защо той е бил основна съставка в много любовни елексири. Древногръцкият целител Диоскорид също препоръчвал кориандъра за разпалване на сексуалния огън. Всъщност, ако има какво да гори, то със сигурност ще се запали...

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 8, 20 февруари 2020
 
 
Продукти
 
БЕТАМАКС®
 
СЛИММИКС® фет бърнър
 
Евония – анти сива коса
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД