Вечно пред огледалото
През пубертета вашето дете изучава под лупа различните физически промени, през които преминава. Някои младежи са по-тревожни по природа, други преодоляват с лекота съмненията си. При момичетата основната тема са гърдите, които никога не са достатъчно развити или пък порастват изведнъж и никоя девойка още не е готова за това. Момчетата обикновено се намират кльощави в сравнение с Шварценегер. Пъпките са фиксидея номер едно за всички от 11 до 19-годишна възраст. Преди това, между 6 и 10 години, детето не си поставя такива въпроси, освен ако някой детайл от външността не го е притеснил още от много ранна възраст – в този случай пубертетът може да усложни проблема.
Комплексите на тази възраст не са патология
Юношите са в непрестанно търсене на своя облик. Той се изгражда всеки ден. Някои психолози наричат това „комплекса на омара“- детето се освобождава от своята черупка и се озовава голо и лице в лице с промените, които неизбежно го очакват. Неговите притеснения не говорят за патология, каквато е например дисморфофобията (екстремна форма на анорексия), а са по-скоро признак на нормалност.
Задължителен етап са съмненията в собствената физика – през тях така или иначе трябва да се премине. Някои деца се затварят в себе си, изглеждат тъжни и се чувстват отхвърлени. Ако забележите такива признаци, това означава, че тревогата вече се е настанила и има нужда от намесата на психолог. Рискът е това състояние да продължи с години. Освен това комплексираният юноша може да се превърне в комплексиран мъж.
Незабележими родители
Семейството има деликатната задача по отношение на юношеските комплекси. Родителите трябва да внимават да не се натрапват в личния живот на децата си, които вече не искат да бъдат деца. Подрастващите се стремят да се помирят с телата си и това е прекалено лично изживяване, за да бъде обсъждано. Всяка, дори най-малката забележка или възражение, може да доведе до бурна реакция, хлопване на врата, бягство от дома. Най-лошото е, че така губите доверието им. Ако синът ви твърди, че носът му е прекалено голям, а вие казвате, че това не е така, той ще помисли, че просто искате да му е добре, но не сте искрени.
Да подскажем решения
Въпреки всичко, вие можете да помогнете на детето си да премине през изграждането си в този особен момент от живота. Научете се да го изслушвате и да му отговаряте, като избягвате да бъдете прекалено директни. Започнете така: „Разбирам, че не е лесно…“ В случай на акне, идете заедно на дерматолог.
В главната роля - приятелите
Те могат да бъдат по-полезни от родителите. Насърчавайте детето си да спортува – с това се постигат две цели: хармонично развитие на тялото и приятелска среда извън училище. Освен това му подскажете да поговори за комплексите си с другите, най-вероятно така юношата ще установи, че не е единственият, който страда, а също така ще направи разлика между истинските и фалшивите приятелства.
Добра оценка за себе си
Физическите комплекси се преодоляват най-лесно от подрастващите, които имат добро мнение за собствената си личност, а това се постига с родителска обич. Въпреки добрата семейна среда обаче, комплексът може да се превърне във фиксидея. Поговорете тогава за възможностите на козметиката и на пластичната хирургия. Забележите ли, че детето ви страни от приятелите си, най-добре е да потърсите помощта на психолог.
Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА