За детето играта не е хаотично действие, а система от спонтанно възникнали закономерности, подчинена на търсенето на удоволствие. Зависи от темпа на съзряване на детето.
Играта е присъща не само на човека, като най-висше творение на природата, но и на голяма част от бозайниците. Психолозите изследват човешката игра, като правят заключения въз основа на наблюдения на играта при животните. За много животински видове играта е второто по важност действие след храненето и съня, носещо удоволствие и комфорт. Когато малкото тигърче, маймунче или слонче се нахрани, то започва да подскача около майка си, да се вре в нея, да се закача с братчетата и сестричетата си.
И децата, подобно на животните, търсят удовлетворение и душевен комфорт в играта от ранна, бебешка възраст. Разбира се, играта в различните възрасти се различава, но по същество е вид манипулация, боравене с образи, продиктувани от въображението.
Представата ни за детето неизменно е свързана с това как то играе, тъй като детето съществува чрез играта. Като наблюдаваме игрите му, ние виждаме как се развива неговата личност, как се обогатява речникът му. Увлечението и включването в игрите разкриват неговото общо състояние.
Чрез играта детето създава правила в себе си и около себе си
Научава се да възприема правилата, зададени му отвън, осигурява си надмощие над хаоса на емоциите и на вътрешния аз.
За децата играта е важна и отговорна работа, както учението за учениците и работата за родителите. Играта е сериозна дейност и детето я обича не защото е лесна, а защото е трудна. Всеки ден и час то се стреми да постига все по-трудни неща и да прави това, което правят по-големите деца и възрастните.
Дете, което не играе, линее, става вяло и отпуснато, губи постепенно детския си израз и придобива вид на възрастен.
Няма здраво дете, което да не обича да играе
Един от видимите и най-лесно установими показатели за здравното състояние на детето е неговото желание за игра. Изследванията показват, че в случаите, при които се забелязва интелектуално изоставане, играта не е като при другите деца.
Само в играта детето може да бъде такова, каквото се чувства, да твори закони и да ги нарушава, да бъде себе си и хиляди личности едновременно…
Играта е съчетание между реалност и измислица. Ето защо детето действа в измислен план като в реална житейска ситуация. Например: куклата е болна и детето я води на лекар, мери й температурата с молив… Играейки, детето уточнява възприятията и представите си, научава названията на предметите и започва да осъзнава света.
Чрез играта детето реализира своето присъствие в битието. То не играе, за да се научи, но се научава, играейки. Играта дава възможност на детето да практикува нови начини да мисли, да чувства, да възприема и да действа. Учи се чрез удоволствието да играе, да изпробва различни неща и да черпи знания и опит от своето обкръжение.
Малкото дете е изобретател, който израства и се обогатява чрез света, който го заобикаля. Важно е възрастните да създадат едно пространство около детето, което да е достатъчно богато, разнообразно и спокойно.
Превод от френски
Краси ДИМИТРОВА