Родителите, които удрят шамари или крещят на своите деца, ги подлагат на висок риск от възникване на различни проблеми със здравето, включително рак, сърдечни заболявания и астма, твърдят учените.
В ново изследване се казва, че дори леките пошляпвания и повишаването на гласа имат също такива негативни последствия, както и сериозното насилие и травмите.
Специалистите смятат, че е възможно това да се дължи на факта, че виковете и шамарите предизвикват у детето стрес, а повишеното ниво на стреса води до биологични изменения, резултат от които стават различни сърдечни заболявания.
Изследователи от Университета в Плимут, Великобритания, анкетирали 250 здрави възрастни от Саудитска Арабия за техния детски опит и сравнили с тях отговорите на 150 пациенти със заболявания на сърцето, 150 души – с рак, и 150 – с астма.
Участниците отговорили на въпроса колко често в детството са били удряни или подлагани на словесни обиди.
Оказало се, че тези, при които бил диагностиран рак, 70% по-често били бити като деца, отколкото здравите хора. Рискът от развитие на сърдечни заболявания се повишавал с 30 на сто, а от астма – с 60 процента.
„Стресът по време на детството под формата на травми или насилие води до дълговременни изменения, които предразполагат към бъдещи заболявания”, обяснил авторът на изследването професор Майкъл Хайлънд.
Как да не крещите на малчугана: прости съвети
Много родители са запознати със ситуацията, когато поведението на детето разочарова, дразни или озлобява и в един момент търпението свършва и родителят започва да крещи. Възрастните често мислят, че детето ще откликне на вика или шамара и ще се научи да се държи правилно. Но в действителност децата се учат само на това, че за да се реши проблемът, те трябва да дадат воля на своите емоции или гняв. Как да се предотвратят негативните последствия от родителските наказания и да престане викането по малчуганите?
• Бъдете активни слушатели
Ако възникне конфликт, опитайте се да изясните как в действителност се чувства детето. Избягвайте да давате оценка, тъй като това ще предизвика у него чувството, че не е одобрявано, и ще започне да се защитава.
• Опитайте да се успокоите
Вслушването в собственото дете ще ви помогне по-добре да разберете какво именно става с него. Опитайте се да анализирате какво бихте искали да измените и рационално да обясните на малчугана. Анализирайки какво се случва, вие емоционално се успокоявате.
• Запитайте се: чий е този проблем?
Децата имат нужда родителите да им обясняват какво именно чувстват. Ако подрастващият е включил силна музика, обяснете му, че от това ви боли главата. Опитайте се да разберете как вие самите интерпретирате поведението и реакцията на детето. Дръзките деца невинаги разбират, че това, което те казват, влияе на родителите им. Дайте на малчугана да разбере какво очаквате от него и какво искате.
• Осъзнайте сигналите на гнева
Гневът е нормално чувство. По-важно е как вие се справяте с него. Често викът става условен рефлекс на родителите. По-добре е да се разглежда озлоблението като сигнал за решаване на проблема. Така например, ако малчуганът разхвърля из стаята, не чакайте докато избухнете. Можете да си кажете на ум или на глас „Аз съм много озлобен за това и ще поговоря с детето, когато се успокоя.” Важно е да „изстинете”, преди да започнете един такъв разговор.
• Не приемайте всичко за своя сметка
Ако спрете за миг и помислите, ще разберете, че по-голямата част от времето вие крещите на детето, защото приемате неговото поведение твърде близо до сърцето. Постарайте се да разберете, че дори ако детето ви провокира, то се държи по този начин, защото само се бори вътре в себе си. Това значително ще понижи риска от евентуална нова серия родителски крясъци срещу непослушния малчуган.
Влади ДЕЛЕВ
