в-к Лечител
в-к Лечител
 

Психотропните препарати не лекуват, а задълбочават психическите разстройства

Брой: 11, 15 март 2012 - БЕЗСЪНИЕТО

     Според психиатрите, за да се промени нежелателното поведение на един човек, трябва да се измени химическият състав на неговия мозък, като му се предпишат съответните таблетки. Но за разлика от обикновените лекарства, такива като инсулина, психотропните препарати не са предназначени за лечение на нещо, което би могло да се измери, и могат да нарушат неустойчивото равновесие на химическите процеси, осигуряващи нормална работа на организма. Независимо от това психиатрите и фармацевтичните компании използват тези препарати за създаване на огромна и печеливша пазарна ниша. И те го правят, наричайки все повече и повече видове нежелателно поведение „болести”, изискващи психиатрично „лъжелечение”. 
     В последните години психиатрите твърдят, че са постигнали невероятен прогрес в областта на психотропните препарати. Но нима този парад на химикали за мозъка представлява „научно откритие”, както се опитват да ни убедят? С усилията на Зигмунд Фройд, насочени към популяризиране на наркотиците, в миналото се стигнало до бум на кокаиновата епидемия в цяла Европа. След това психиатрите се обърнали към амфетамините, докато не било открито, че те са не само неефективни, но и изключително токсични и предизвикват привикване. Години по-късно светът научил, че „антидепресантите” са лекарства, превърнали се в стил на живот в общество, където всеки може да си избира настроението. След десет години такива ужасяващи странични ефекти, като склонност към насилие и самоубийство, вече не можело да бъдат игнорирани. Само от употребата на прословутия прозак били регистрирани 3,9 милиона случаи на негативни странични ефекти. Днес продължава същият този цикъл със завладяващи ума и душата статии в пресата за новото химическо лъжелечение, което се рекламира като едва ли не „чудотворно”. 
     Първите серии невролептици, които сега често са наричани „типични антипсихотични средства” или просто „типични”, се появили през 60-те години на миналия век. Те били широко рекламирани като „чудодейни” лекарства, които направили възможно „бързото излекуване на повечето душевноболни хора, за да бъдат те полезни за обществото”. 
     Всъщност това си е чиста лъжа. В статия, публикувана в American Journal of Bioethics, може да се прочете следното: "В действителност тези способи за лечение увреждат предните мозъчни дялове, които изпълняват особени функции. Невролептичните препарати нарушават нормалната мозъчна дейност: те гасят психозите, но предизвикват патология, много по-лоша, отколкото е било първоначалното състояние, за чието лечение са били предписани." 
     "Реакциите, предизвиквани от психотропните препарати, са такива, че човекът, който приема такива средства, лесно може да бъде сметнат за душевноболен и дори за опасен, буен луд. Човек, проявяващ такава реакция дори в незначителна степен, не би бил приет за "нормален" - пише Пам Горинг, автор на книгата "Душевно разстройство или безумие?". 
     Пациентите, приемащи невролептици, стават вяли, апатични, те губят своята активност, изпитват нежелание да се движат, погледът им става празен, на лицето им не се отразяват никакви мисли. Тяхната реч става бавна и монотонна. 
     Робърт Уайтекър, автор на книгата "Лудият в Америка", пише: "Описанието на шизофренията, което съществува днес, това не е описание на умствено разстройство като такова. Ето тези характеристики, които се приписват на шизофренията: тромава походка, трескаво движение на ръцете, празно изражение на лицето, безсъние, липса на инициативност. Това са симптоми, които се появяват, главно, в резултат на приема на невролептици. Нашето възприятие на това как мислят, как се държат и изглеждат болните от "шизофрения" - това е възприятието на това как на човека му влияят медицинските препарати." 
     Невролептиците не подобряват състоянието на пациентите. Допитване сред пациенти, приемащи невролептици, показало, че 90% от тях изпитват депресия, 88% чувстват сънливост от приема на седативни препарати и 78% се оплакват, че не могат да се концентрират. Повече от 80% от хората, на които била поставена диагноза "шизофрения", продължават да бъдат безработни. С други думи, независимо от десетилетията обещания за подобрение в сферата на психичното здраве, нито едно от тях не се е материализирало. 
     През 80-те години на ХХ в., когато патентът на основните видове психиатрични препарати изтекъл и те станали много по-евтини, тяхното използване престанало да бъде изгодно. Ситуацията се изменила в началото на 90-те години на миналия век, когато отново патентованите невролептици, известни като "атипични антипсихотични препарати" или просто "атипични", били пуснати на пазара с още по-голям размах, отколкото по-ранните препарати. Новото поколение атипични антипсихотични препарати дало възможност на психиатрите да признаят това, което те винаги са знаели: че по-рано разработените препарати не отстраняват маниите и халюцинациите, че две трети от пациентите, приемащи препарати, имали "постоянни симптоми на психоза година след първия психотичен срив" и че състоянието на 30% от пациентите съвсем не се изменило. А нали до 80-те години на миналия век те пазили мълчание по този въпрос. 
     Новите антипсихотични препарати се продавали по силно завишени цени. Понякога цената превишавала 30 пъти стойността на предишните препарати. Новият антипсихотичен препарат струва на пациента хиляди долари, при това симптомите не се облекчават, съществуват странични ефекти, и се създава заплаха за живота на пациента. Само за 10 години продажбите на антипсихотични препарати в САЩ се увеличили с 1500 процента - от 500 милиона долара до 8 милиарда долара. 
     Никой не оспорва, че обществото трябва да бъде защитено от насилие и нападения от психопати. Но твърдението, че огромната опасност произхожда от тежко душевноболните хора поради тяхното душевно състояние, е лъжа, изфабрикувана от самите психиатри. Лъжа е и идеята за това, че ние трябва да сведем до минимум "риска", предписвайки на болните невролептици и, ако това е нужно, да правим това против волята на пациентите. 
     Макар повечето хора да са убедени, че "психопатите" са склонни да проявяват насилие, Робърт Уайтакър открил, че това не е истина и че причина за насилие от страна на "душевно болните" хора са станали невролептиците. До 1955 г. в хода на четири изследвания било открито, че пациентите, пуснати от психиатричните клиники, извършват или също толкова престъпления, или по-малко, както и обикновените, "нормални" хора. Но 8 изследвания, проведени от 1965 до 1979 г., показали, че пуснатите от тези лечебни заведения хора са били арестувани по-често, отколкото другите хора. Акатизията (много силно безспокойствие, предизвикано от наркотиците) също определено допринасяла за това. 
     Антипсихотичните препарати могат за известно време да притъпят психозата, но след това те правят пациентите по-склонни към психоза. 
     В The Journal of Nervous and Mental Disease били публикувани резултатите от изследване на приема на невролептици при шизофрения. Било открито, че проявите на насилие в поведението нарастват при приема на доста малки дози невролептици. 
     Друго изследване показало, че 50% от всички сбивания сред пациентите в психоболниците може да са свързани с акатизия. В хода на още едно изследване било доказано, че един разпространен транквилант в умерени и големи дози предизвиква у половината от пациентите забележима агресивност, която те описвали като "силно желание да нападнат този, който се намира най-близо до тях". 
     Редица изследвания разкрили, че транквилантите предизвикват неудържим гняв и враждебно поведение в осем от осемдесет пациенти, които са го приемали. 
     Повечето хора, на които се предписват психиатрични препарати, много често не знаят, че могат да изпитват спазми от тези препарати, които изкривяват лицата им. Основните транквиланти (антипсихотични препарати) нарушават екстрапирамидната система (много сложна система от нервни влакна, управляваща движенията) и това води дотам, че мускулите губят еластичност, появяват се спазми и различни непроизволни движения. Мускулите на лицето и тялото непроизволно се свиват, поради което на лицето се появяват гримаси, тялото се извива по странен начин. 
     Психиатрите знаят, че техните препарати разрушават нервната система и че у техните пациенти може да се случи пагубен невролептичен пристъп, потенциално смъртоносна токсична реакция, когато у пациента се появява нервна възбуда, объркване, раздразнение и тялото му става твърдо и неподвижно. Това вече е довело до смъртта на десетки хиляди хора. 
     Има още нещо, което психиатрите премълчават. Дълготрайните увреждания, коитко нанасят техните препарати на пациентите, често се диагностират като "умствено разстройство", за да може да получат пари за "лечение" на това "разстройство". А това "лечение" води до невролептичен пристъп и невролептичен паркинсонизъм. 
     Новите "чудотворни" невролептици (или "атипични антипсихотични препарати") не действат така, както се твърди в рекламите, в средствата за масова информация и както говорят "експертите". 
     Базирайки се на Закона за свобода на информацията в САЩ, Робърт Уайтакър научил, че изпитанията на атипичните препарати не съответстват на търговските обещания за това, че новите невролептици са по-безопасни и по-ефективни, отколкото предшестващите ги препарати. От всеки 145 пациенти, влези участие в изпитанията на препарата, умира един човек, за тези смъртни случаи никога не се споменавало в научната литература. А при изпитанията на един атипичен препарат, при един от всеки 35 пациенти състоянието се влошило толкова много, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ го определяла като опасно за живота и изискващо хоспитализация. 
     Преди известно време British Medical Journal публикувал резултатите от многогодишни изследвания, проведени от доктор Джон Хедес. Той проследил независими клинични изпитания, в които взели участие повече от 12 000 пациенти. Д-р Хедес изучил въздействието и вредата, причинявана от атипичните и типични антипсихотични препарати. Неговият извод? "Няма доказателства за това, че атипичните антипсихотични препарати са по-ефективни и по-добре се понасят, отколкото обикновените антипсихотични препарати." 
     Изследвания, проведени от учени от Йелския университет и публикувани в Journal of the American Medical Association, не открили никакви статистически или клинични доказани предимства на тези нови препарати. 
     През 2003 г. "Ню Йорк таймс" фактически се отказал от своите предишни хвалебствия по отношение на антипсихотичните средства. "Тези препарати ни се представяха като чудотворни средства, много по-безопасни и по-ефективни в лечението на шизофренията, отколкото всичко друго, съществуващо до момента. Но сега нараства подозрението, че те могат да предизвикват сериозни странични ефекти, особено диабет. За 8 години при 288 пациенти, приемащи новите антипсихотични средства, се появил диабет, 75 заболели тежко, 23 починали." 
     Някои от новите психотропни препарати могат да предизвикват панкреатит, за което също се говори в статията на "Ню Йорк таймс". Наднорменото тегло също станало проблем за редица пациенти: някои от тях наддали повече от 30 килограма. Изследванията показват, че когато пациентите прекратяват приема на тези препарати, на тях им става по-добре. 
     Страничните ефекти от новите невролептици не само не станали по-слаби, но дори обратното - станали още по-сериозни. Към тези странични ефекти се отнасят слепота, съсирване на кръвта с летален изход, аритмия на сърцето, сърдечни пристъпи, подуване на млечните жлези и изтичане на секрет от тях, импотенция и полова дисфункция, заболявания на кръвта, сърбящи обриви по кожата, припадъци, вродени дефекти, чувство на силна тревога и безспокойствие, смърт в резултат на прекратяване на работата на черния дроб. Самоубийствата са от 2 до 5 пъти повече, отколкото при обикновените "шизофреници", насилието и нанасянето на сериозни травми се проявяват в младите пациенти. 
     И проблемът не е само във физическите последствия. Мнозина пациенти се оплакват, че невролептиците умствено ги убиват, лишават ги от радост, сила на волята и усещането, че са живи. С други думи, атипичните невролептици действат като "химическа лоботомия".

     Влади ДЕЛЕВ



Брой: 11, 15 март 2012
 
 
Продукти
 
ФЕМИУЕЛ® (FEMIWELL)
 
БЕТУЛИК (BETULIC)
 
САМЕНТО® (SAMENTO)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД