в-к Лечител
в-к Лечител
 

Хранителна алергия

Брой: 2, 10 януари 2008 - ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ

Най-често от нея страдат малките деца

Кои продукти отключват алергичните реакции

Редица данни от епидемиологични проучвания в Европа и САЩ показват, че около 1/3 от възрастните хора смятат, че имат свръхчувствителност към определени храни. Обикновено анкетираните лица твърдят, че страдат от алергия към тези храни. Така например много по-чест е отговорът "Аз съм алергичен към", отколкото отговорът "Аз не понасям". При провеждане на по-точни медицински изследвания обаче се установява, че истинска хранителна алергия имат много по-малък процент от проучваните хора.

Научни изследвания доказват, че 2% от възрастните индивиди са хиперсензитивни и само около 1% имат хранителна алергия. Цифрите при децата са по-високи: 5-8% проявяват хиперсензитивност под различни форми и 1% до 2,5% имат хранителна алергия. Тези данни са представени от ILSI (International Life Sciences Institute), получени в резултат на приложена валидирана диагностична техника.
Храната може да оказва неблагоприятно въздействие по различни причини. Непоносимост към млякото може да има както по алергични причини, така и по други. Така например някои деца страдат от дефект на ензима лактаза, който разгражда млечната захар. Алергичната непоносимост е поради свръхчувствителност не към захарта, а към белтъците на млякото.
Дефинирането на понятието хранителна алергия е важно както за предпазване от неблагоприятни последствия, така и за избягване на излишни хранителни ограничения. Може да се предложи следната дефиниция: хранителна алергия е всяка неблагоприятна реакция спрямо иначе безобидна храна, в която задължително участва имунната система, а не всяка неблагоприятна последица от приема на храна. По-краткият израз на тази дефиниция е: хиперсензитивна реакция, инициирана по имунологични механизми.
Имунната система е основният защитник на организма от неблагоприятни външни въздействия. За тази цел тя разполага с цял арсенал от защитни оръжия. В някои случаи обаче тя насочва тези оръжия срещу проникнал обикновено безобиден агент, като при тази реакция се увреждат собствени структури. Молекулите, които предизвикват имунологична реакция, се наричат антигени. В случая, когато в организма проникнат антигени, които предизвикват не защитна, а свръхчувствителна увреждаща реакция, тези молекули се наричат алергени - от гръцката дума allos (друга) и ergon (действие). Обикновено тези молекули са белтъци.
Имунолозите са изследвали механизмите, по които се развива неблагоприятна алергична реакция. Те са класирани в четири типа, в които участват както клетките на имунната система, така и молекули, секретирани от тях - имуноглобулини, цитокини и други. Особено опасни са реакциите от първи тип. Те се развиват от действие на определени антитела – имуноглобулини от клас Е (IgE). При проникване на алергена, към който са чувствителни, те се свързват с него и образуваният имунен комплекс се улавя от специализирани клетки (базофили и други), които отделят активни вещества, действащи увреждащо на тъканите, предизвиквайки различни неблагоприятни реакции не само в храносмилателната система, но и в дихателната, кожата и други системи (диария, повръщане, кожни обриви, хрема, задух, оток на лигавиците на носоглътката, сърдечно-съдови смущения). При алергия от този тип тези прояви настъпват бързо – от няколко минути до няколко часа след поемане на храната. В някои случаи тези реакции са твърде драматични, застрашаващи живота и се наричат анафилактични. Тогава на преден план изпъква оток на ларинкса, силен задух, рязко спадане на кръвното налягане
Алергени могат да се съдържат във всякакви храни, но в 90% от случаите те са в следните осем:
1. мляко;
2. яйца;
3. риба;
4. соя;
5. миди;
6, жито;
7. фъстъци;
8. орехи.
При лекуване от компетентен специалист, чувствителността към някои от тези храни с годините може да отслабне, но най-упорита - за цял живот - остава алергията към фъстъци, орехи, риба и миди.

Идентифицирани са редица молекули-алергени в тези храни. Така напр. в житните растения като алерген е идентифициран техният белтък - глутен, който причинява глутенова ентеропатия.
Има противоречиви мнения доколко готовността за алергични реакции се предава с кърменето и може ли да се предотврати, ако майката, която кърми, се предпазва от определени храни. Трябва да отбележим, че нагласата към алергични реакции е наследствена
Деца, чийто един родител е алергичен, имат два пъти по-голяма вероятност и те да са алергични, и то независимо дали алергията е хранителна, дихателна, контактна. Тази готовност за алергична реакция е генетична - предава се чрез гените, а не от майчиното мляко при кърмене. Обикновено хранителната алергия е умерена - само в много редки случаи стига до застрашаващ живота интензитет.
При типичните случаи диагнозата на хранителната алергия не е трудна. Основава се на щателна анамнеза, появата на споменатите симптоми след консумиране на определена храна, а при по-неясни случаи - на клинични и лабораторни изследвания. Такива са кожните проби - надраскване на кожата на предмишницата и накапване на разреден екстракт от предполагаемите алергени и следене на локална възпалителна реакция. Прилагат се и редица лабораторни методи: радиоимунни, ензимоимуни (RAST, ELISA) и други. Важно е да се установи дали се отнася до истинска алергична реакция или за друг тип хранителна непоносимост. Тя може да бъде хранително отравяне, инфектиране на храната от салмонели, стрептококи и други. Могат да бъдат и метаболитни причини, каквато е непоносимостта към млечната захар и други необяснени фактори, предизвикващи "идиосинкразия" към даден вид храна. Необоснованата диагноза, че се отнася за хранителна алергия, води до излишни хранителни ограничения. Храна, заразена от някои бактерии, може да съдържа по-голямо количество хистамин и поради неговото действие може да предизвиква реакция, наподобяваща алергична. Такова наподобяване може да предизвика и млечната захар при лица с дефицит на ензима, който я разгражда (лактаза). Освен генетично действието на този ензим може да бъде потиснато и при вирусни гастроентерити. В някои случаи наподобяването на алергична реакция може да бъде предизвикано и от психологични фактори. Подобни неуточнени непоносимости се означават като "хранителна идиосинкразия"
От гледна точка на хранителната алергия актуален е и въпросът доколко добавките към храните (овкусители, оцветители, подсладители, консерванти и др.) могат да допринесат за подобна алергия. Досега няма доказателства, че разрешените добавки към храната могат да бъдат фактор при развитие на алергия, тъй като преди разрешаването им те са подложени на задълбочени изследвания, доказващи тяхната безопасност.
От редица години в различни хранителни продукти се прибавя натриев глутамат. Самата глутаминова киселина е нормална аминокиселина, която се съдържа във всички белтъци на организма, така че нейното добавяне не променя нормалния състав на храните, само вкусово ги обогатява и доставя аминокиселина, нужна за много от физиологичните процеси, особено на нервната система. При по-голямо количество тя може да активира чревната перисталтика и у някои хора да предизвиква диария. Преди две десетилетия, когато в Европа се умножиха китайските ресторанти, се заговори за "китайски синдром". Той се изразява в засилена чревна перисталтика поради действието на по-голямо количество натриев глутамат, употребяван в тези ресторанти, и това действие не е алергично.

По-голяма загриженост предизвикват генно обработените храни
Теоретично е възможно при тях да е вкаран ген, кодиращ синтеза на белтък с повишена вероятност да предизвиква алергична реакция. Проблемът се свежда до законодателство, регламентиращо създаването, производството и контрола на генно обработени храни.
Готовността за алергична реакция към дадена храна е генетично обусловена. Но тази реакция по своята сила и готовност да се разгъне е различна у различни индивиди. Тук се намесват и външни фактори. Един от ключовите елементи при малки деца е процесът за колонизирането на чревната микрофлора. Нормално това протича в първите две години, когато се установява балансът между бактериите, които нормално колонизират червата. При този процес чревната имунна система се обучава да разпознава вредните антигени и да реагира срещу тях. По същото време действат и лимфоцити, които произвеждат имуноглобулин Е. Той обаче се изразходва непрекъснато от малкото количество антигени, които постъпват в червата, и не се натрупва в опасни количества. Така че нормалната микрофлора държи под контрол натрупването на това антитяло, което е полезно в малки количества, но опасно, ако се натрупва в големи количества. Когато - поради прекалена хигиена - процесът на колонизация е нарушен и не се установява баланс между непатогенните бактерии от микрофлората, има опасност от взривно изразходване на това оръжие на имунната система - антителата от клас IgE. Рискът това да стане се избягва от подпомагане на чревната колонизация като се поемат определени непатогенни бактерии, като лактобацили и други, означавани сега като "пробиотици".
При всяко съмнение за хранителна алергия трябва да се изясни дали действително се отнася за алергия и да се определи алергенът. Това става чрез щателна анамнеза, търсеща връзката между храната и хранителните смущения. Следват редица клинични и лабораторни изследвания. Въз основа на резултатите се назначава лечението.

Един от лечебните подходи е десенсибилизацията
При него по определена методика се прилагат малки количества от установения алерген, които не предизвикват реакция, а обратно - правят имунната система нечувствителна към алергена. Друг подход е прилагането на видоизменени алергени - алергоиди, които превключват синтеза на съответните антитела от клас IgE в клас IgG. Сега се разработват и други подходи срещу екстремното действие на IgE, които обаче са все още в изследователски етап. Най-важно засега е предпазването - да се избягват храни, които съдържат алергени за дадения индивид. Лица със силна чувствителност, преживели тежък алергичен пристъп, трябва да носят със себе си лекарства срещу бързото действие на алергена. Това са запълнени спринцовки с адреналин срещу сърдечносъдовия колапс и перорални антихистаминови таблетки. За щастие при хранителната алергия тези застрашаващи живота реакции са редки, но лицата, при които са се проявили, трябва да бъдат под системен контрол на лекари-алерголози.
В научната литература се съобщават редица данни, касаещи проблема хранителна алергия, описващи усилията на изследователите да изяснят нейния механизъм. В брошурата Science innovation, бр. 2 от 2007 г., издавана от Научния институт по храни в гр. Норуич, Англия, е поместена много интересна статия под заглавие "Allergy molecule identified", която съобщава, че научният екип на Claudio Nicoletti е открил молекулата, наречена интерлевкин 12 (IL-12). Последната не се установява по време на алергичния отговор. Този факт показва, че действието на алергена в присъствие на IL-12 ще бъде стопирано и алергичната реакция ще бъде под контрол. Така авторите смятат, че се открива реална възможност за регулиране на имунния отговор. Проучванията продължават с цел постигане на лечение на алергията.
В развитите страни инфекциозните хранителни заболявания са редки в сравнение с миналото. Но високата хигиена намалява риска от инфекции, а увеличава риска от алергични заболявания по механизми, изложени по-горе. Алергията е цената на високата хигиена. Целта сега е да продължават мерките за висока хранителна хигиена, като същевременно се избегнат хранителните алергични реакции.

Ст. н. с. ІІ ст. Фани РИБАРОВА, дб 


Смърт от ядки
Любимата вафла може да бъде смъртоносна. Всяка година в САЩ умират близо 200 души в резултат на алергична реакция към фъстъци. Германски специалисти са обезпокоени от омаловажаването на хранителните алергии и лошото медицинско обслужване на пострадалите, съобщава вестник "Ди Велт".
Дори съвсем малко парченце фъстък в шоколада или десерта може да отключи алергията: започва със сълзене на очите, след това дихателните пътища се подуват. Кръвното налягане спада, малко по-късно кръвообращението спира. Сърцето и белите дробове са пред отказ. Такава тежка алергична реакция, така наречения анафилактичен шок, застрашава живота.
За разлика от САЩ в Германия липсва статистика за броя на случаите. От юни 2006 г. насам, всички случаи на анафилактичен шок в клиниките и частните кабинети в Австрия, Германия и Швейцария се записват в единен регистър. Досега са съобщени 462 тежки алергични реакции. Най-опасна е ситуацията при деца, а най-голям риск крият фъстъците: 70% от смъртните случаи се дължат на тях. На второ място са лешниците.
Хората не приемат сериозно опасностите на хранителните алергии. Смятат, че става дума за безобидно гъделичкане в устата, подобно на алергиите към полена. Медицинските грижи също не са на ниво. Само 3,4% от пациентите разполагат с комплект за първа помощ. А този комплект често пъти е единственото спасение в случай на шок. Освен адреналинова инжекция, пакетът съдържа антихистамини и кортизонови препарати.
На всичкото отгоре голяма част от пострадалите не се третират правилно: не им инжектират адреналин в мускула, което е най-ефикасната мярка за първа помощ. Вместо това им дават много кортизон, който действа едва след половин час.
Хранителната алергия не може да бъде излекувана. Храната, отключваща алергията, трябва да бъде зачеркната от менюто, дори това да означава значително ограничение на ежедневния живот.



Брой: 2, 10 януари 2008
 
 
Продукти
 
Витасел – алфа-липоева киселина
 
ВИЗИОБАЛАНС® (VISIOBALANCE)
 
Витатабс® С дуо – липозомен витамин С 400 mg
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД