Експертите са убедени: децата трябва да прекарват колкото може повече време боси и да чувстват повърхността със стъпалата си, особено когато се учат да стоят и ходят. Когато краката им са постоянно в обувки, те не само не получават възможност да развиват мускулите на долните крайници, тъй като пръстите и стъпалата не поддържат баланса, но те също не усещат как се променят ъглите на наклона на повърхността. Това означава, че те по-често ще падат. Това може да се предотврати с помощта на развитие на осезанието. Ето няколко причини, които могат да ви убедят, че за малчуганите е много важно да ходят боси.

Развива тяхната сила

С усвояване на умението за стоене и в крайна сметка ходене босоходството помага на децата да развиват силата на стъпалата, когато балансират и се придвижват по пода.

Когато се намират в помещение, най-добре е децата да прекарват почти цялото време боси. Това позволява на пръстите на краката да се „захващат” за пода, когато малчуганите стоят или ходят. И с всяка крачка, която правят, или с всеки по-продължителен период, когато стоят изправени без чужда помощ, краката им стават по-силни.

Ако малчуганите постоянно носят обувки, техните стъпала никога няма да докосват пода. В резултат по време на обучението за ходене може да има повече падания и може е нужно повече време, за да се научи детето да ходи както трябва.

С боси крака по-удобно се поддържа равновесие

Децата научават къде е центърът на тежестта на тялото, когато се изправят и започват да се придвижват вертикално. Част от способността на човек да се стабилизира в пространството се базира на това, че стъпалата са способни да се движат и свиват, когато тялото се отклонява встрани поради неумение да се поддържа баланс. А ако малчуганите носят обувки, те не могат да балансират за сметка на напрежението на стъпалата.

Босоходството позволява да се използват краката в пълна степен. В резултат децата по-малко се спъват и падат, тъй като поддържането на баланса е много по-лесно. И с развитието на тази функция малчуганите започват да се учат на правилно ходене – плавно, с функционално преместване на стъпалата, прехвърляне на тежестта от петите към пръстите, а не да ходят така, както им позволяват обувките. Това помага по-добре да се пази равновесие с израстването, а така също служи като профилактика на много проблеми с опорно-двигателния апарат. Не бива да се забравя, че нашият опорно-двигателен апарат реагира толкова тънко на всякакви отклонения от идеалния баланс, че учените намират връзка между неправилната захапка и развитието на плоскостъпие.

Без обувки краката се развиват правилно

Когато децата се раждат, ставите и свръзките на техните стъпала са меки и гъвкави. Поради това, по данни на учени, в абсолютното мнозинство от малчуганите до 2-3 години се диагностира плоскостъпие. Именно тогава, когато децата започват да ходят, настъпва правилно развитие на стъпалата. А ако се затварят те в обувки, последствията могат да бъдат доста неприятни.

Учени от Университета в Брайтън, Великобритания, изяснили, че обувките могат да предизвикат структурни и функционални изменения на стъпалата. Те възникват, когато на стъпалото му се налага да съответства на формата на обувката, а не се развива естествено.

Стъпалото се състои от 26 кости. Съгласно изследване на учени от Харвард, босоходството в ранно детство, когато костите и мускулите на стъпалата започват да укрепват, им помага в резултат да станат достатъчно силни, за да издържат ходене на дълги разстояния или активно бягане. Но ако малчуганите носят тесни обувки с твърда подметка, това може да попречи на укрепването на стъпалата. И когато това се случи, физическото развитие на детето изостава от нормата.

Босоходството служи не само за профилактика на някои патологии, но и помага да се лекуват дисфункции на стъпалата, например плоскостъпие и изкълчване на големите пръсти на краката. По данни на статистиката в страните, където децата и възрастните много ходят боси (Индия, Виетнам) такива ортопедически патологии са рядкост.

Децата по-често гледат нагоре

Оказва се, че когато хората (в това число и децата) ходят боси, техните крака взаимодействат с мозъка, доставяйки данни по каква местност върви човек, а така също за всякакви изменения на височината или текстурата, за възможни неравности. Поради това остава повече време за оглеждане и изучаване на околната среда, обработвайки информацията както визуално, така и посредством осезанието.

Както казвал Себастиян Кнейш, известен лекар от XVII в., „Всяка крачка бос – това е допълнителна минута живот”.

Носенето на обувки може да попречи на развитието на мозъка

Обувките могат да попречат на развитието на мозъка, защото те не позволяват на нервите в стъпалата да изпращат в мозъка съобщения за това какво се случва под тялото. В резултат мозъкът получава смесени съобщения за това, което изпитват краката, а това води до забавяне на невронните връзки в мозъка. Той не формира логични връзки каква е на пипане една или друга повърхност и развитието в дадената област се забавя.

В стъпалата на краката има повече рецептори, отколкото във всяка друга част на тялото (ето защо там изпитваме толкова силен гъдел). И при ходене с боси крака мозъкът получава повече информация, която може да обработва. При това толкова повече, че, съгласно специалистите, босоходството допринася за „оптимално развитие на мозъка”. По този начин, когато децата ходят или стоят боси, тяхното тяло и разум стават по-активни и работят по-добре.

 Симеон НИКОЛОВ